Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 08 юли 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 299 по описа за 2022г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подаден касационен протест на прокурор от СГП срещу нова присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565/2021г. на Софийски градски съд, 11-ти въззивен състав,н.о. С атакуваната въззивна присъда е отменена осъдителната първоинстанционна присъда № 20194842/20.07.2021г. по НОХД № 14500/2020г. на Софийски районен съд, н.о.,129-ти състав. Касаторът претендира за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В допълнение към касационния протест се излагат съображения относно игнориране на доказателства и тяхната превратна оценка, че доказателствата не следва да се ценят произволно, а да се обуславят от обективните условия и дадености. Фокусира се конкретно върху превратно тълкуване на доказателствата относно субективния елемент от състава на престъплението по чл.209 от НК. В подкрепа на тезата си прокурорът посочва, че предходния предварителен договор със св.Д.М., К.М. и Н. П. бил сключен с вписано условие,че по отношение на този недвижимия имот нямало сключен друг такъв. В договора със св.Г.П. обаче, предмет на настоящия казус, тази клауза била отпаднала. Също така изтъква, че подсъдимия П. продължил и след втория договор да предлага имота на потенциални купувачи, без да развали предходните предварителни договори. Действията били предприети от св.П. с предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Във възражение подс.Д. посочва, че протеста не отговоря на касационните изисквания не е бил мотивиран, не били посочени игнорираните според протеста от въззивната инстанция доказателства. Като контратеза посочва, че нямало изградено вътрешно убеждение от първостепенния съд поради преписване на предходни мотиви, новите приобщени доказателства убягнали от полезрението на първостепенния съд. Твърди, че оплакванията на прокурора са изцяло относими към мотивите на съда от първата инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа изцяло подадения протест и се съгласява с тезата за превратното тълкуване на доказателствата. Според касационният прокурор обвинителната теза се подкрепяла от поведението и действията на подсъдимия. Твърди, че не можело имот да се предоставя едновременно на различни лица, с ясното съзнание, че не може да се сключи окончателен договор с всички тях. Моли да се уважи протеста, като се отмени оправдателната присъда и делото се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Подс.Д. поддържа депозираните си възражения, посочва, че протеста е неоснователен и моли да се потвърди присъдата на предходната инстанция. При последната си дума моли да бъде признат за невиновен, като се потвърди първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 20194842/20.07.2021г. по НОХД № 14500/2020г. на Софийски районен съд, н.о.,129-ти състав, подсъдимият Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, като му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години съобразно чл.66, ал.1 от НК. С присъдата са възложени и направените по делото разноски в тежест на подсъдимия. С атакуваната с касационен протест нова въззивна присъда подсъдимият Д. е признат за невинен и изцяло оправдан по възведеното му обвинение. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационният протест е подаден в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е прокурорът. След като го разгледа по същество, съставът на ВКС намери че протестът се явява неоснователен. По фактите като цяло не възниква съществен спор между страните по делото. Неоспорими са обстоятелствата относно сключените предварителни договори от подс.Д. и поредността им, като сключения със св.Г. Л. П. се явява втори. Забележително е обстоятелството, неубягнало от полезрението и на прокурора, че във втория поред предварителен договор липсва клауза за липса на друг, предходен, предварителен договор. Тази клауза е вписана при първия по ред предварителен договор. От това обстоятелство следва, че подсъдимият Д. е действал с ясното съзнание, че не подвежда нито една от страните, нито страните по първия договор са били въведени в заблуждение, тъй като предходен по отношение на тях договор липсва, нито пък св.П. е бил въведен в заблуждение, че той е първи по ред с предварителен договор. Друг е въпросът дали св.П. е бил внимателен в детайлите на сключения от него договор, но така или иначе на неговото внимание е било предпоставено именно това обстоятелство. Касационният състав намира, че поведението на подс.Д. не може да получи оценка в наказателноправен аспект, тъй като липсват активни действия по възбуждане или поддържане на заблуждение у св.П., тъй като липсата на разяснения относно детайлите по сключения втори договор не се отнася към съдържанието на така очертаното от закона изпълнително деяние на измамата в наказателноправен аспект. Тъй като предварителните договори, включително с предмет разпореждане с недвижими имоти, не подлежат на вписване, единствения начин при неизпълнение на договора от продавача е предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Това не е сторила страната по първия предварителния договор, а го е сторила страната по втория по ред, това е именно св.П.. Неговите права и законни интереси са били надлежно охранени от закона и е било въпрос на личен избор дали да продължи упражняването им, след като са признати от съда и закона. Последният не забранява сключването на повече от един предварителен договор по отношение на един само недвижим имот, такова нормативно ограничение напълно отсъства. Причините, поради които може да се стигне до сключване на повече от един предварителен договор с различни купувачи по отношение на един и същи имот, са много и най-различни, те далеч не предполагат непременно съставомерно поведение от подс.Д.. Въззивната инстанция не е дала превратно тълкуване на доказателствата, а напротив, съвестно и прецизно е изпълнила задължението си да анализира фактите, описващи поведението и външните признаци от поведението на подс.Д.. Съвсем закономерно и логично въззивната инстанция е достигнала до извода, че не могат да се направят безусловни изводи за съществуващо у подсъдимия намерение да не изпълни задълженията си по договора, единствено и само с цел да увреди имуществено св.П. и да набави за себе си облага. Всъщност , както справедливо отбелязва въззивната инстанция, обвинителната теза визира невъзможност за изпълнение на поетото от Д. задължение и във връзка с това неминуемото настъпване на имуществените вреди. Нищо подобно не се е случило и това нагледно показва реализацията на облигационното задължение чрез съдебното решение - предвиден от закона способ. Въззивната инстанция е дала напълно задоволителен отговор и на възражението по обвинителната теза - че изначално подсъдимият не е имал намерение да се издължи по договора със св.П., като с това му причини съответната имуществена вреда. Обвинението би могло да се основава на тази теза, ако действително подсъдимият не е бил в състояние да се издължи, но възприемането на първостепенния съд за такава невъзможност поради поемане на конкуриращи се права, не отговаря нито на законовите възможности, нито на действителността. Облигационните задължения винаги могат да бъдат реализирани, ако не е възможно да се прехвърлят претендираните права, то може да се претендира тяхната равностойност, тоест винаги има възможност за удовлетворение. В настоящия казус правата на св.П. са били в цялост реализирани, като е без значение пасивността на контрагентите на подсъдимия по първия предварителен договор. В обективната действителност е налице пълна реализация на правата на св.П. по този договор, което прави обвинителната теза несъстоятелна. Въззивната инстанция е изтъкнала и множество други обстоятелства, които възникват със правния статут на имота, за който се претендира от обвинението да е предмет на наказателната измама. Приела, че има елемент на недобросъвестност по смисъла на чл.12 от ЗЗД, тъй като св.П. не е бил наясно с предходния предварителен договор, но както вече се изясни, предвид възможността неговите права да бъдат удовлетворени и реализацията им, това обстоятелство е ирелевантно. За касационният състав е по-важно обстоятелството, че в търговската дейност на подсъдимия други подобни казуси не са възникнали, а оттам не може да се направи еднозначния извод, че подсъдимият целенасочено е сключил търговската сделка с предварително оформено намерение да не я изпълни и да набави по-този начин за себе си неправомерна облага. За да е доказано обвинението, този извод трябва да се налага като единствено възможен, а това определено не е така по делото. Качеството на строежа на сградата е било оспорвано от подсъдимия като инвеститор, от неговите контрагенти по сключените предварителни договори за други обособени обекти от имота, което може да прави Д. недостатъчно добър или небрежен търговец, но пък извинява в определена степен отказа и декларираната невъзможност за изпълнение на множеството предварителни договори. Разбира се, ситуацията с П. е различна, отделна от другите договори, но тази обособеност не позволява от друга страна да се направят несъмнени изводи за виновността на дееца. По силата на „ in dubio pro reo“ не е възможно да се приеме да доказано по несъмнен начин обвинението, така, както изисква закона в чл.303, ал.2 от НПК. Въззивната инстанция детайлно е обсъдила и причината , която е отказала св.П. да реализира докрай претенцията си по чл.19, ал.3 от ЗЗД, която всъщност е проява на лична преценка и избор. Невъзможността да се реализира докрай имуществената претенция на св.П. е в резултат на преценка и на чуждо поведение- на изпълнителя на строежа, което обезпредметява обвинителната теза и твърдението за единствено виновно и при това умишлено, поведение на подс.Д.. По тези причини касационната инстанция се съгласява напълно с изводите на въззивният съд, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и в съзвучие с този извод намери, че атакуваното с касационен протест решение следва да се потвърди изцяло, респективно, протеста да се остави без уважение,, като неоснователен. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 19/04.02.2022г. по ВНОХД № 20211100604565/2021г. на Софийски градски съд, 11-ти въззивен състав,н.о. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.