О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 336 С., 21.05.2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2015 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от Община-П.,подадена чрез пълномощник адв.М. Х. срещу определение № 1338/14.12.2012 г. по ч.гр.д.№1040/2012 г. на Пернишкия окръжен съд. Ответникът по частната касационна жалба „Ч. Р. България”-АД не взема становище по нея. По частната касационна жалба настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Частната касационна жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение , преграждащо по-нататъшното развитие на делото, образувано по иск с цена над 5000 лв. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №5099/17.10.2012 г. по гр.д.№7797/2011 г. на Пернишкия районен съд, ІІ гр.състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото .Въззивният съд е приел, че предявеният от жалбоподателя иск за установяване правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост , ведно със земята под него, е недопустим, поради неотстраняване нередовности на исковата молба.Счел е, че указанията за индивидуализиране на спорния имот не са изпълнени, тъй като белезите му не са описани съобразно действащите кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/ за [населено място], а само е посочено,че спорният имот не е нанесен на тях, като дори не е представено удостоверение за това обстоятелство.Приел е, че при това положение липсва годен обект на претендираното право на собственост, тъй като индивидуализацията на имоти, намиращи се в територии с одобрена и влязла в сила КК може да се осъществи само на базата отразеното в нея.С иск за собственост такъв имот може да бъде защитаван от момента на въвеждането му като самостоятелна кадастрална единица.Приел е,че при необходимост искът ще е допустим след успешно провеждане на иск по чл.53 ал.2 ЗКИР. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е изразил становище,че са налице такива по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Извежда следния материалноправен въпрос: представлява ли годен обект на собственост недвижим имот, който не е нанесен на КККР и може ли същият да бъде защитен с иск за собственост.Намира даденото разрешение на въззивния съд по този въпрос за неправилно и в противоречие с решение от 17.02.2012 г. по гр.д.№506/2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.Счита,че е налице и касационно основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като с определение №56/11.01.2013 г. по ч.гр.д.№1041/2012 г.на Пернишкия окръжен съд по сходен казус е изразено становище,че пропускът да се отрази в кадастъра даден обект не е пречка за установяване правото на собственост. Така формулираният въпрос е обуславящ решаващата воля на съда и е от значение за изхода на делото, т.е. същият представлява общо основание за допускане на касационно обжалване според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№2009 г. ОСГТК- т.1.Даденото разрешение на поставения въпрос с обжалваното определение противоречи както на цитираното от жалбоподателя решение, така и на други актове на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика,според които правният интерес от предявяване на иска за собственост не е обусловен от заснемането,респективно нанасянето на спорния имот на кадастралната карта , а именно: решение № 42 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2010 г., I г. о., решение № 250 от 29.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 180/2011 г., II г. о., определение № 354 от 4.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 224/2012 г., I г. о, определение № 100 от 1.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 92/2012 г., I г. о.,които настоящият състав споделя.Не може да се приеме, че за да се разгледа спорът за собственост, следва да е налице нанасяне на претендирания имот на КК на населеното място. Обратно, именно уважаването на иска ще е основание за изменение на плана с нанасяне на имота, предмет на иска, в изпълнение изискванията, установени с нормите на чл. 52 ЗКИР и чл. 57 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.Индивидуализиращите белези на спорния имот не са свързани само с тези по КК.След като не е нанесен на нея имотът може да бъде индивидуализиран и без да е посочен идентификатор.Пропускът да се отрази в КК спорния имот не е пречка да се установи правото на собственост.В цитираното по –горе определение на Пернишкия окръжен съд е изразено идентично становище.Налице са следователно и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, поради което настоящият състав на ВКС намира частната касационна жалба за основателна. С оглед отговора на поставения въпрос, следва че обжалваното определение е неправилно. В случая спорният имот е описан в исковата молба и допълнително подадени писмени молби с позволяващи идентификацията му белези- площ, местонахождение и граници, очертан с черни линии, защрихован в зелено и обозначен с букви, в издадена от общината скица по действащ регулационен план от 1986 г. и удостоверения за данъчна оценка,съдържащи актуалните за него към момента на предявяване на иска данни. Следва да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят претендира разноски в касационното производство. Представени са доказателства за направени такива в размер на сумата 15 лв., които следва да му бъдат присъдени съгласно чл.78 ал.1 ГПК. По тези съображения ВКС, трето г.о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1338/14.12.2012 г. по ч.гр.д.№1040/2012 г. на Пернишкия окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1338/14.12.2012 г. по ч.гр.д.№1040/2012 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение №5099/17.10.2012 г. по гр.д.№7797/2011 г. на Пернишкия районен съд, ІІ гр.състав за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба. ВРЪЩА делото на районен съд-гр.П. за продължаване процесуалните действия и разглеждане спора по същество. ОСЪЖДА „ Ч. Р.България”-АД да заплати на [община] сумата 15/петнадесет/ лв. направени разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: