Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 28 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Д.Генчев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 1654/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационни жалби, изготвени от защитниците на подсъдимите П. Н. П. и Г.С. Д. и лично от последния против решение №173/12 от 04.06.2012 г. по внохд № 221/2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбите на подсъдимия Г. С. Д. и неговият защитник се твърди, че решението, въпреки допуснатото изменение на първоинстанционната присъда, е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14, чл. 107 от НПК, поради което няма категорично установени факти относно авторството на деянието. Поддържа се и оплакването, че подсъдимият бил лишен от възможност да постигне споразумение или да пожелае съкратено съдебно следствие, тъй като вторият подсъдим не бил ефективно издирен. На последно място се оспорва справедливостта на наложеното наказание и се настоява за отхвърляне изцяло на предявения от М. Ч. граждански иск. В заключение се иска отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В жалбата на защитника на П. Н. П. се излагат съображения за съществени процесуални нарушения по издирването и призоваването му, довели до ограничаване на правото на подсъдимия да участва в наказателното производство. Наред с това се оспорват съучастническата му дейност и справедливостта на определената санкция поради необоснованост и непълнота на доказателствата. С тези аргументи се иска, при условията на алтернативност, отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или намаляване размера на наказанието. Гражданският ищец М. К. Ч. в писмено възражение оспорва основателността и на двете жалби. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторите поддържат жалбите си по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне и на двете жалби,тъй като не намира основания за тяхното уважаване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за законност в рамките на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд, 32 състав , с присъда № 8 от 18.01.2012 г. по нохд№ 407/2011 г. признал · подсъдимия Г. С. Д. за виновен в това, че 07.02.2011 г. в гр.София, в съучастие като съизвършител с П. Н. П. отнел чужди движими вещи на обща стойност 575,20 лева от владението на М. К. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т.4, пр.1, вр. с чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20 , ал.2 , във вр. с чл. 29 , ал.1, б.”б” от НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, като приспаднал на основание чл. 59, ал.1 , т.1 от Нк времето, през което подсъдимият бил задържан · подсъдимия П. Н. П. за виновен в това, че на 07.02.2011 г. в гр.София, в съучастие като съизвършител с Г.С. Д. отнел чужди движими вещи на обща стойност 575,20 лева от владението на М. К. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл. 198, ал.1,вр с чл.20,ал.2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим Двамата подсъдими били осъдени да заплатят на М. К. Ч. сумата 575,20 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, както и 500 лева за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата. В останалата част на предявения размер гражданският иск бил отхвърлен. В тежест на подсъдимите съдът възложил и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 173 от 04.06.2012 г. по внохд № 221/2012 г. изменил първоинстанционната присъда , като преквалифицирал деянието, за което подсъдимият Г. С. Д. бил признат за виновен от престъпление по чл. 199,ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с. чл. 29, ал.1, б. „б” от НК в такова по чл. 199, ал.1, т.4 във в. с чл. 198,ал.1 във вр. с чл. 20 , ал.2 във вр. с чл. 29,ал.1 б.”а” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения: По жалбите на подсъдимия Г. С. Д. и защитника му Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и анализа на доказателствения материал се опровергават от данните по делото. Въззивната инстанция подложила на детайлно и прецизно обсъждане събраните доказателства, след което изложила подробни съображения в подкрепа на установената фактическа обстановка. Участието на подсъдимия Г. С. Д. в грабежа на свидетелката М. Ч. е установено по начин, изключващ оплакването за предположения и едностранчивост при формиране на вътрешното убеждение на съда. Преките доказателства, изведени чрез разпита на очевидците – свидетелите Ч. и М. и разпознаването на подсъдимия, са проверени не само чрез изследване на тяхната последователност и непротиворечивост, но и в във връзка с подкрепящите ги косвени доказателства, съдържащи се в протоколите за доброволно предаване, писмата от мобилните оператори и договорите с тях. В атакуваното решение се съдържа убедителен отговор на всички, повдигнати от подсъдимия и защитата му въпроси, свързани с предмета на доказване по делото. Специално внимание е отделено на свидетелските показания на М. Ч.. Съдът, преди да ги кредитира, съобразил ситуацията, в която тя възприела нападателите и се спрял на последователността и логичността на изложените факти, изцяло вписващи се в контекста на информацията, получена чрез останалите доказателствени източници. Изцяло произволно и невярно е твърдението на касатора, че разпознаването му от пострадалата е компрометирано. Напротив, въззивната проверка е установила, че разследващите органи са спазили процедурните правила на чл. 170 и чл. 171 от НПК, гарантиращи достоверност на извършваното разпознаване. Неоснователно е и мнението на защитата, че обвинението е доказано единствено от показанията на пострадалата. В обхвата на доказателствената основа на фактическите изводи на съда, са заложени също така и обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза / в решението аргументирано е изяснено защо съдът кредитира тях, а не тези, депозирани в съдебното следствие пред първата инстанция/, показанията на св.М., писмените доказателствени средства – разпечатка и писма от К. България М. ЕАД .Последните са особено значими, тъй като установяват, че от отнетия от св.Ч. телефон са проведени телефонни разговори с подсъдимия Д.. Не може да бъде споделено и разбирането на защитата за съществуването на процесуални възможности, облекчаващи наказателноправния статус на подсъдимия, пропуснати по вина на „компетентните органи”, а именно – постигане на споразумение или преминаване към реда на съкратеното съдебно следствие. В жалбата и двете хипотези са поставени в зависимост от издирването на втория подсъдим. Този подход не държи сметка за различните процесуални предпоставки за реализиране на всеки от посочените институти. Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство може да бъде постигнато и само за някои от привлечените към наказателна отговорност лица /чл.381 , ал.7 от НПК/. Вярно е обаче, че за провеждане на съкратено съдебно следствие, когато подсъдимите са повече от един, е необходимо условията по глава двадесет и седма от НПК да са налице за всички подсъдими. Независимо от това оплакването на касатора следва да се остави без уважение , тъй като влиза в конфликт с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по т.д..№ 1/2008 г., ОСНК, т.1.1, според които решението за предварително изслушване на страните с последващо съкратено съдебно следствие е израз на правомощието на съда, по свой почин или по искане на подсъдимото лице да определи на провеждане на съдебното производство. Разбирането на жалбоподателя, че се касае до процесуално право на подсъдимия да избира начина на развитие на наказателния процес, бе отхвърлено от съдебната практика, поради което и с аргумент от чл. 130,ал.2 от ЗСВ за задължителната сила на тълкувателната дейност на ВКС доводите за ограничаване на процесуални права на подсъдимия Д. следва да се отхвърлят. Обобщено, настоящият състав счита, че въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното решение не подлежи на отмяна на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НК. При установената фактическа обстановка искането за оправдаване на подсъдимия Г.Д. е напълно несъстоятелно. Този извод обуславя и неоснователност на претенцията за отхвърляне на гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди, които имат основание в осъщественото престъпно деяние и са напълно доказани по размер. Не следва да бъде уважено и алтернативно поддържаното от защитата на касатора искане за намаляване на наказанието. Въззивният съд подробно и законосъобразно е обосновал адекватността на тежестта на отмерената на подсъдимия санкция на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Анализирано е криминалното минало на подсъдимия, в резултат на което е направен извод за отсъствие на поправителен и превъзпитателен ефект от наложените и изтърпени от него наказания. Втората инстанция констатирала, че е налице само едно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – невисок размер на отнетото имущество, и при индивидуализацията на обема наказателна принуда ясно превалират отегчаващите отговорността обстоятелства – спецификата на извършеното престъпление, с употреба на сила по отношение на беззащитна възрастна жена и осъждания извън достатъчните за квалификацията опасен рецидив. Независимо от тази констатация апелативният съд, поради липса на протест, потвърдил наложеното от първата инстанция наказание от пет години лишаване от свобода ,ограничено до допустимия легален минимум, предвиден от законодателя. Не са налице предпоставки за смекчаване на тежестта на определената санкция, която, в този размер и начин на изтърпяване, е в състояние да постигне целите , посочени в чл. 36 от НК. По жалбата на защитника на подсъдимия П. Н. П. Съдържанието на жалбата предизвиква отговор относно параметрите на производството, развиващо се пред настоящия съд. Както е добре известно, касационните основания са посочени изчерпателно в чл. 348 , ал.1 от НПК. Сред тях не присъстват посочените в касационната жалба на адв.З. непълнота на доказателствата и необоснованост, поради което доводите в тяхна подкрепа не трябват да бъдат обсъждани ,тъй като са процесуално недопустими. Касаторът ангажира вниманието на касационната инстанция с един основен упрек към наказателното производство, протекло пред двете инстанции неприсъствено за подсъдимия П., но не ангажира конкретни нарушения на процесуалните правила, допуснати от съдебните състави. Задочното производство е допустимо в хипотезите, посочени в чл.269, ал.3 от НПК. От материалите по делото става ясно, че подсъдимият П. нарушил ограниченията на мярката за неотклонение „парична гаранция” още в досъдебната фаза и не бил открит на известните на държавната администрация адреси. Той бил обявен за щателно издирване, изпълнимо от органите на МВР, но то не дало резултат. Предходните съдебни състави, с цел да установят местожителството на подсъдимия в страната, отправили многократни запитвания до местата за задържане и за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, както и до граничните контролни органи, но също не постигнали успех.След изчерпване на достъпния потенциал от мерки за щателно издирване двете инстанции, спазвайки точно чл. 269, ал.3 , т.2 от НПК, законосъобразно разгледали делото в отсъствие на подсъдимия П. с участието на служебния защитник адвокат С. З.. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Няма очевидно несъответствие между така определената по вид и размер санкция от една страна и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Въззивният съд е съобразил всички фактори, имащи значение при индивидуализацията на наказанието.Определеното наказание е близо до долната граница от три години лишаване от свобода, предвидена в чл. 198, ал.1 от НК. Оплакването за несправедливост, освен че не е конкретно аргументирано, не може да се противопостави на данните, установяващи високата степен на обществена опасност на деянието по изложените по-горе във връзка с жалбата на Г. Д. обстоятелства.Не може да бъде пренебрегнато и активното участие на П., който хванал пострадалата - възрастна и безпомощна жена през устата и я съборил на земята. Предходното осъждане на подсъдимия очевидно не е повлияло както на ценностната му система, така и на неговото поведение и отношение към останалите членове на обществото.Въззивният съд законосъобразно е отхвърлил възможността за намаляване на наложеното наказание , поради което решението му не сочи на касационното основание по чл. 348 , ал.1 т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №173/12 от 04.06.2012 г. по внохд № 221/2012 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.