Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. София, 11 март 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 82 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения К. Т. М., чрез назначения му служебен защитник адв. М. Д., за възобновяване на нохд № 1780/2014 по описа на Районен съд - Добрич и отмяна на влязлата в сила присъда. В молбата - искане е посочено, че М. не е участвал в наказателното производство и не се е укривал, но поради липса на постоянна работа е упражнявал обществено полезен труд на различни места с единствената цел да възстанови причинените имуществени вреди на пострадалия, което е направил на 08.11.2018 г. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане в негово присъствие. В съдебно заседание осъденият и представлявалият го от досъдебното производство служебен защитник адв. Д. поддържат депозираното искане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е постъпило в РС - Добрич на 07.12.2018 г., т.е. в законния шестмесечен срок, считано от 12.10.2018 г., когато М. е приведен в Затвора - гр. Враца за изпълнение на влязлата в сила присъда, направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 45/07.06.2017 г. по нохд № 1780/2014 г. по описа на Районен съд - Добрич К. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено той да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с влязло в сила на 23.11.2012 г. определение № 220/23.11.2012 г. по нохд № 1038/2012 г. по описа на РС - Несебър наказание от три месеца лишаване от свобода, и двете търпими при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и протестирана, т.е. е влязла в сила на 23.06.2017 г. Видно от приложените на л.79 - 83 от досъдебното производство: постановление - на 04.09.2014 г., в присъствието на адв.Д., К. М. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е разпитан и саморъчно е попълнил декларация за СИС. Видно от подробните му обяснения във връзка с инкриминираното деяние, той изрично е заявил, че е напълно достатъчно материалите по разследването да се предявят само на назначения му служебен защитник. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с идентично на повдигнатото му обвинение е образувано нохд № 1780/2014 г. по описа на РС - Добрич. За насроченото първо съдебно заседание на 09.02.2015 г. М. е бил редовно призован чрез братовчед си - П. Й. и чрез защитника му – по телефона, но не се е явил, след което е преустановил всякаква комуникация с адв.Д.. Въпреки положените от страна на съда усилия – изменение на взетата мярка за неотклонение във възможно най-тежката такава – Задържане под стража, обявяването му за ОДИ и издаването на ЕЗА, М. не е намерен. След необосновано отлагане на делото от страна на съда – продължило повече от две години и след проведени 12 съдебни заседания, производството е продължило при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „А” вр. с ал.1 от НПК, като съдът е произнесъл посочената по-горе влязла в сила присъда. По делото няма данни кога, къде и по какъв начин М. е задържа освен, че на 12.10.2018 г. е приведен в Затвора - гр. Враца за изпълнение на горепосочените наказания лишаване от свобода. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че К. М. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата е постановена в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение – след като не се е явил на първото насрочено съдебно заседание, за което е бил редовно призован и е преустановил контакта си с назначения му служебен защитник. По силата на взетата на 04.09.2014 г. спрямо него мярка за неотклонение „Подписка", той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил, т.е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая съдът е предприел повече от необходимите действия за установяване на местонахождението му, изпълнил е действащата към този момент процедура по чл.247б от НПК, след което е разгледал и решил делото в негово отсъствие, при спазване на изискванията на 269, ал.3 от НПК. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения К. Т. М. за възобновяване на нохд № 1780/2014 по описа на Районен съд - Добрич и отмяна на влязлата в сила присъда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: