Ключови фрази
акт за начет * заповед за незабавно изпълнение * връчване на съдебни книжа

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                        №  549

 

София, 12.07. 2010 година

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                                    БОНКА ЙОНКОВА

 

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 514/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ц. за с. м. помощ - Варна със седалище в гр. В. срещу определение № 4395/23.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2637/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 3* от 04.11.2009 г. по гр. д. № 8401/2009 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното разпореждане е върната подадената от Ц. за с. м. помощ - Варна частна жалба срещу разпореждане от 02.09.2009 г. по гр. д. № 8401/2009 г., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на акт за начет за сумата 1 153.91 лв. против В. Н. Г.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводите на въззивния съд за неотстраняване на нередовности на върнатата частна жалба противоречат на закона и са необосновани. Застъпва становище, че с оглед характера на заповедното производство препис от частната жалба срещу разпореждането за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение не следва да се връчва на ответника - длъжник, което прави незаконосъобразни и дадените указания за посочване на адрес на ответника с цел връчване на препис.

Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в изложение от 17.02.2010 г. с визираното в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното определение по следните обуславящи процесуалноправни въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата : 1. Следва ли да се прилага общото правило на чл.276 от ГПК в заповедното производство и да се връчва препис от частната жалба срещу разпореждане за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на ответника - длъжник; 2. Налице ли е нередовност на подадената в конкретния случай частна жалба и дадени ли са правилни и ясни указания за отстраняване на нередовностите й; 3. При положение, че дадените указания са изпълнени и че преписът е връчен на длъжника чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК, подлежи ли жалбата на връщане. В подкрепа на тезата за противоречива съдебна практика по поставените въпроси е представено определение от 04.06.2008 г. по ч. гр. д. № 364/2008 г. на Софийски окръжен съд и разработка „Преглед на противоречивата съдебна практика по заповедното производство” с автор М. К.

Ответникът по жалбата В. Н. Г. от гр. В. не изразява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :

Ч. касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С разпореждане от 02.09.2009 г. по гр. д. № 8401/2009 г. на Варненски районен съд е отхвърлено заявлението на Ц. за с. м. помощ - гр. В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК - акт за начет, за сумата 1 153.91 лв. срещу В. Н. Г.

Разпореждането е обжалвано от заявителя с частна жалба вх. № 18097/15.09.2009 г., която е оставена без движение с указания да се посочи адрес на длъжника в едноседмичен срок, за да бъде връчен препис от жалбата.казанията са дадени по повод върнатите в цялост призовки до ответната страна, с които е изпратен препис от частната жалба на посочения в заявлението адрес и в които е отбелязано, че В. Г. не е открита на адреса.

С разпореждане от 04.11.2009 г. първоинстанционният съд е върнал частната жалба поради непосочване на адрес на ответника, въпреки депозираната на 28.10.2009 г. от частния жалбоподател молба, съдържаща твърдения, че постоянният адрес е този, посочен в заявлението.

За да потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, Варненски окръжен съд е приел, че първоинстанционният акт е правилен. Доводите на частния жалбоподател, че поради едностранния характер на заповедното производство препис от частната жалба срещу разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение не следва да се връчва на ответника - длъжник, са счетени за неоснователни с аргумент, че в разглежданата хипотеза следва да се прилагат общите правила за администриране на въззивни частни жалби.

 

По допускането на касационно обжалване :

Атакуваното определение е от кръга актове по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и касационното му обжалване е в зависимост от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Настоящият състав намира, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание - чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, единствено по повод на процесуалноправния въпрос относно реда за администриране на частна жалба срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и приложението на чл.276 от ГПК в заповедното производство. Произнасянето на въззивния съд в тази насока е обусловило крайния изход на делото, с което е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 от ГПК. Същевременно представеното с частната жалба определение от 04.06.2008 г. по ч. гр. д. № 364/2008 г. на Софийски окръжен съд доказва наличието на противоречива съдебна практика по значимия за конкретното дело въпрос, предвид застъпеното в определението становище, че поради едностранния характер на заповедното производство препис от частната жалба по чл.413, ал.2 от ГПК не следва да се връчва на длъжника по реда на чл.276 от ГПК.

Останалите поставени от частния жалбоподател „въпроси” касаят правилността на обжалвания съдебен акт и като относими към въведените с чл.281, т.3 от ГПК касационни основания, не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.

В глава ХХХVІІ „З” на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно реда за администриране на частна жалба срещу разпореждането на съда по чл.413 от ГПК, с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради липса на специална уредба, приложение следва да намерят общите правила на процесуалния закон, регламентирани в чл.274 - чл.278 от глава ХХІІ на ГПК, за обжалване на определенията и разпорежданията в гражданския процес. Като аргумент в подкрепа на това становище може да бъде посочен законодателният подход, използван при уреждане на реда за администриране на частни жалби срещу разпореждането за връщане на искова молба - чл.129, ал.3, изр.2 от ГПК, и срещу определението за обезпечаване на иск - чл.396, ал.2 от ГПК. В тези случаи, отчитайки спецификата на конкретните производства, законодателят е въвел изрични правни норми, с които е предвидил невръчване, респ. връчване на препис от частната жалба на насрещната страна. При отсъствие на подобна специална уредба в заповедното производство, администрирането на частните жалби срещу актовете на съда, които подлежат на инстанционен контрол, следва да се извърши по общия процесуален ред на глава ХХІІ от ГПК. В частност към заповедното производство следва да се прилага и разпоредбата на чл.276 от ГПК, с която е предвидено връчване на препис от частната жалба на насрещната страна.

Изложените съображения обосновават положителен отговор на поставения от касатора въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК : Общото правило на чл.276 от ГПК за връчване на препис от частната жалба е приложимо и в процедурата за администриране на частна жалба срещу разпореждане по чл.413, ал.2 от ГПК, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

 

По основателността на частната касационна жалба :

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Изводите на въззивния съд по повод правилността на първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената от Ц. за с. м. помощ - Варна частна жалба по чл.413, ал.2 от ГПК са незаконосъобразни. Частната жалба е върната поради неизпълнение в срок на указанията за посочване на адрес на ответника - длъжник в заповедното производство. Адресът на длъжника е посочен в заявлението в съответствие с изискването на чл.411, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с Наредба № 6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието. Действително, изпратените на адреса по заявлението - гр. В. ул. „.. Колев” № 38, вх. Б, ет.4, ап.27, преписи от частната жалба са върнати като невръчени, но извършените от длъжностното лице по призоваването отбелязвания са в смисъл, че адресатът В. Г. не е открита при посещенията на адреса, а не че не живее на този адрес. При липса на данни за несъответствие на действителния постоянен адрес на ответника и адреса, вписан в заявлението, не е било налице основание частната жалба да бъде оставяна без движение с указания за посочване на друг адрес и да бъде връщана поради непосочване на такъв. Още повече, че с молба от 28.10.2009 г. частният жалбоподател е уведомил изрично съда, че посоченият в заявлението адрес е постоянният адрес на длъжника, а истинността на това твърдение се доказва от приложеното към делото съобщение, с което на 13.01.2010 г. е извършено редовно връчване на препис от въззивното определение на ответната страна именно на адреса, вписан в заявлението.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на Варненски районен съд за администриране на частната жалба.

 

 

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 4395/23.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2637/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 3* от 04.11.2009 г. по гр. д. № 8401/2009 г. на Варненски районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от Ц. за с. м. помощ - Варна частна жалба с вх. № 18097/15.09.2009 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :