Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
гр.София 18.05.2022 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладвано Албена Бонева гр.дело № 862/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. С. А., чрез адв. М. П., против въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав.
Касационната жалба е приета за допустима от състава на ВКС в частта, с която са отхвърлени: главният иск за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв., акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. – натрупано мораторно обезщетение за периода 31.10.2015 г. -07.02.2016 г., както и след датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване на главницата в размер на законната лихва; евентуалният иск в размер на 25 491,64 лв., акцесорният по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за времето 31.10.2015 г. – 08.02.2016 г. и след посочената дата до окончателното издължаване на главницата, както и относно съдебноделоводните разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 92/18.02.2022 г. по следните въпроси: как се обезщетява положеният труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства от военнослужещия (т.е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му), който не е компенсиран с почивка; от кой момент възниква вземането и откога започва да тече за него погасителната давност. По тях е дадено задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 11.02.2022 г. по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС: Удължаването на работното време (служебно време) е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл.136 от КТ, чл.194 от ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.12 г. на Министъра на отбраната. То се състои в установяване на работен ден с продължителност по-голяма от обичайната за съответния вид труд или категория работници и служители. Удължаването е допустимо не като постоянна, а като временна мярка – през отделни работни дни, и се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл.136а от КТ и чл.194 ал.5 от ЗОВСРБ. Ползването на почивките и на отпуските не може да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението - чл. 136а, ал. 5 КТ, като изчисляването му е като извънреден труд. Работодателят изпада в забава след покана по реда на чл.84 ал. 2 от ЗЗД, защото вземането е безсрочно. Погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради неточно приложение на материалния закон – счита, че разпоредбата на чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ е неприложима, относимата материалноправна норма е чл. 152, ал. 4ПКВС (отм.); нарушен е чл. 120 ЗЗД – давността не се прилага служебно.
Насрещната страна Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ, чрез старши юрисконсулт А. С., отговаря, че касационната жалба е неоснователна, защото въззивният съд се съобразил с дадени му задължителни указания с решение № 197/2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В писмено становище, докладвано в открито съдебно заседание,работодателят възразява, че ищецът, сега касатор, не е подавал молба до командира на поделението да бъде компенсиран с почивки, каквато била практиката. Счита, поради това, че вземането е погасено с тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който е трябвало да поиска с молба компенсация, а не да чака прекратяване на трудовото правоотношение.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
А. А. е предявил против Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ иск за сумата в размер на 15 052,51 лв. (след допуснати изменения в цената) – възнаграждение за положен в условията на удължено служебно време труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.11.2003-30.10.2015 г., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, сумата от 13 088,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.20004 г. – 08.02.2016 г., както и след тази дата до окончателното издължаване в размер на законната лихва, на осн. чл. 86 ЗЗД.
В условията на евентуалност предявил иск за сумата от 25 491,64 лв., представляваща стойността на неизплатеното обезщетение, дължимо поради прекратяването на правоотношението за отработено и некомпенсирано с почивки удължено работно време над нормативно определеното служебно време за периода 01.11.2003 г. – 30.10.2015 г., както и 699,22 в. обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2015 г. – 08.02.2016 г., както и след тази дата до окончателното издължаване, в размер на законната лихва.
Първостепенният съд уважил първия от евентуално предявените искове, като осъдил ответника да заплати на ищеца 15 052,51 лв. главница. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД, натрупано за времето до подаване на исковата молба, определил на 460,64 лв., като присъдил тази сума, както и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Отхвърлил претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето до подаване на исковата молба за сумата над 460,64 лв. Присъдил разноски на страните по правилата на чл. 87,а л. 1 и ал. 3 ГПК. Не е разгледал евентуално предявените искове.
Въззивният съд отменил първостепенното решение в частта, с която главният иск е уважен за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв. и отхвърлил иска за разликата, отменил първоинстанционното решение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв., като отхвърлил иска за разликата. Изменил решенето в частта за съдебноделоводните разноски.
Въззивният съд разгледал евентуалния иск в пълния му размер, ведно с акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ги отхвърлил.
Потвърдил решението на районния съд „в останалата обжалвана част“.
Въззивна жалба е подадена само от ответника. Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично отхвърлен – за разликата над 460,64 лв. до пълния предявен размер от 13 088,81 лв. – натрупана лихва върху главницата за периода 01.01.20004 г. – 08.02.2016 г. Следователно, в указаната част първоинстнационното решение е влязло в сила.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото официално тълкуване, което обуславя извод за неточно приложение на материалния закон.
Неоснователно е възражението на касатора, че съдът служебно е приложил давността, защото ответникът в срок е направил подобно възражение. Изводите му обаче за това от кога започва да тече давностният срок за вземането на ищеца, са неправилни.
Решенето по евентуалания иск е недопустимо. То е постановено, въпреки, че главният иск е частично уважен.
Както е изяснено по реда на чл. 290 ГПК с решение № 210/27.05.2015 г. по гр.д. № 5600/2014 г. на IV г.о. на ВКС, ако съдът уважи предходния по ред на заявяване в евентуалността иск, няма право да се произнася по следващия, защото не се е сбъднало условието, под което е предявен, а то е поставено от самия ищец и е отхвърлянето на главната му претенция. Недопустимо е съдът да „преизчислява” за каква част следва да се произнесе по евентуалния иск, ако главният е частично уважен; възможно е така съединените искове да са и различни по вид – установителни, осъдителни, конститутивни, или макар и от един и същи вид, с петитум, който е некомпенсируем или евентуалността да е по отношение на субектите.
Изключение е предявяването на обратен иск, който е винаги евентуален на главния, но има за предмет регресно притезание. Обратният иск се разглежда, както при пълно, така и при частично уважаване на иска – в рамките на уважената част, когато е предявен от ответника срещу трето лице-помагач и съответно, в рамките на отхвърлената част, когато е предявен от ищеца срещу трето лице-помагач.
В заключение въззивното решение следва да бъде касирано.
По главния иск:
Страните не са въвели в предмета на въззивното обжалване приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, която следва да се приеме за установена: по време на кадровата си служба А. е давал дежурства над нормативно определения за военнослужещи, общо в размер на 4692 часа за исковия период. Те не са компенсирани с почивки. Сумата за заплащането на така отработените часове, изчислени като за извънреден труд, е в размер на 15 050,51 лв. Служебното правоотношение е прекратено на 31.10.2015 г.
При така установеното, след 31.10.2015 г. А. не може да бъде компенсиран с почивки, поради което следва така отработеното време да му бъде заплатено като извънреден труд. Изискуемостта на вземането настъпва от 31.10.2015 г., а исковата молба е подадена на 08.02.2016 г., поради което и възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, е неоснователно. Сумата от 947,34 лв. е призната в полза на ищеца и с влязло в сила въззивно решение в тази част, ответникът е осъден да му я заплати. Следователно, дължимият остатък, за който настоящият състав следва да се произнесе, като съответно уважи, е за разликата над 947,34 лв. до 15 052,51 лв.
Работодателят е изпаднал в забава от поканата да плати главницата, което е станало с подаване на исковата молба. От този момент дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За времето преди подаване на исковата молба искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Като краен резултат, въззивното решение по главния иск следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени за сумата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв. – главница и мораторна лихва върху нея след датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване. Решението, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за натрупана за периода 31.10.2015 г. - 07.02.2016 г. лихва върху главницата за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. следва да бъде потвърдено.
Въззивното решение по евентуалния иск следва да бъде обезсилено – както поради това, че е разгледан от въззивния съд при частично уважен главен иск, но още и с оглед постановеното по-горе от настоящия състав по главния иск.
По съдебноделоводните разноски: Сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в първа инстанция следва да бъдат възстановени сързмерно уважената част от исковете, а именно - сумата от 1207 лв. За втора и касационна инстанция ответникът дължи пълно възстановяване на заплатения адвокатски хонорар, който е съответно 1200 и 2 900 лева.
А. А. следва да заплати на насрещната страна сумата от 670,90 лв. – съдебноделоводни разноски, сторени в първа инстанция, съразмерно отхвърлената част, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно прекратената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Работодателят следва да заплати и дължимите държавни такси по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК – 1392 лв. по сметка на районния съд, 698 лв. по сметка на окръжния съд и 728 лв. по сметка на ВКС.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав в частта, с която е отхвърлен главният иск за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв., както и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване, както и изцяло относно съдебноделоводните разноски,
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати на А. С. А. сумата в размер над 947,34 лв. до 15 050,51 лв. - взнаграждение за некомпенсирано с почивки, отработено над нормативно определената месечна продължителност служебно време, за периода 01.11.2003 г. – 30.10.2015 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав, в частта по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която е отхвърлен искът на А. С. А. против Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ, за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. – натрупано мораторно обезщетение върху главницата за периода 31.10.2015 г. - 07.02.2016 г.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав, в частта, с която се е произнесъл по евентуалния иск в размер на 25 491,64 лв. и акцесорният му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за времето 31.10.2015 г. – 08.02.2016 г. и след посочената дата до окончателното издължаване на главницата.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати на А. С. А. сумата в размер на 5307 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.
ОСЪЖДА А. С. А. да заплати на Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната сумата в размер на 670,90 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, направени по делото в първа инстанция.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както следва – 1392 лв. по сметка на Бургаския районен съд, 698 лв. по сметка на Бургаския окръжен съд и 728 лв. по сметка на ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |