О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 София, 16.02.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4060 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 18.05.2021г. по гр.д. № 21/2021г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.10.2020г. по гр.д. № 365/2020г. на Монтанския районен съд за отхвърляне на предявения от Г. Н. Г. срещу З. И. Б. иск по чл. 109 ЗС да бъде осъдена ответницата да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в построяване на плътна висока ограда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], на който Г. Г. е съсобственик, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като отстрани изградената плътна висока ограда. Касационната жалба е подадена от ищеца Г. Н. Г. и е приподписана от пълномощника адв. Г.. Поддържа се, че решението е неправилно и се иска постановяване на решение за уважаване на иска. В приложеното изложение се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение - основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като счита, че решаващите правни изводи на въззивния съд са постановени при явно тежко нарушение на закона и при явна необоснованост, последица от което е постановяване на неправилен съдебен акт. Ответницата по касационната жалба З. И. Б. изразява мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът Г. Н. Г. твърди, че е собственик по наследство от баща си Н. С. на идеална част от ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], с площ от 599 кв.м., като в същия имот притежава втория етаж от съществуващата жилищна сграда, а от първия етаж притежава идеални части. Ответницата З. И. Б., която е собственик на съседния имот ПИ ***, е изградила плътна висока ограда, която попада в имота на ищеца, върху основите на някога съществувала подпорна стена, изградена от Н. С.. Твърди се, че оградата пречи на ищеца да използва имота си, а с височината над 2 метра и с плътността си засенчва напълно прозорците на първия етаж на сградата. Поради това претендира отстраняване на изградената плътна висока ограда. Видно от писмените доказателства, че ищецът многократно е подавал жалби до различни институции с цел премахване или преместване на оградата, като извършените проверки от Община Вършец и РДНСК са констатирали, че оградата е изградена въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж; установено е също така, че през 2014г. ищецът е предприел самоволни действия по разрушаване основите на оградата, при което е издадена заповед, с която е задължен да възстанови основите и втора заповед, с която е овластена ответницата да извърши ремонт и укрепване на оградата. Първоинстанционният съд, след преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства, предвид прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза е приел, че оградата е построена в имота на ответницата и не създава каквито и да са пречки на ищеца да ползва своя имот. Приел е, че оградата в нейната зидана част не навлиза в имота на ищеца, а навлиза само чрез нейният бетонов пояс и то незначително - в порядъка на 10-14 см., което не се ограничава достъпа на ищеца до имота му, нито създава каквито и да било други трудности за ползването му. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло направените фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, към които е препратил с оглед предоставената му по чл. 272 ГПК процесуална възможност. Приел е за установено от заключението на експертизата, че оградата от зидани бетонни тухли не навлиза в имота на ищеца, съответно е изградена изцяло в имота, собственост на ответницата. Оградата в частта от бетоновия пояс е на разстояние 3,50м. от построената жилищната сграда в имота на ищеца, а в частта от зидани бетонови тухли отстои от жилищната сграда на 3,64м. Оградата е изградена въз основа на разрешение за строеж № 20/27.07.2012г., според което оградата е с височина до 2,20м. и е разположена в имота на ответницата. По проект оградата представлява плътна стоманобетонова част 1м. над терена и плътна зидария над стоманобетоновата част с обща височина, ведно с шапката 1,23м. и ширина на зидарията 12см. На място зидарията е с ширина 15 см., вместо предвидените 12см., но според вещото лице навлизане в имота на ищеца не е налице. Експертът сочи, че по стар кадастрален план от 1986г. между двата имота е отразена граница от каменна ограда с височина до 90см., която е за сметка на имота на ищеца; на място тази ограда от каменна зидария не е налице предвид извършваните през 2014г. строително ремонтни дейности за укрепване основата на оградата, поради което не е ясно кой фундамент е използван за основа на стоманобетоновата плътна част на оградата. В съдебно заседание вещото лице е изяснява, че бетоновият пояс, който е основа на оградата, попада и в двата имота, като от външна страна е от бетон, а дали под него е съществувалата до 2012г. каменна зидария, посочена от ищеца в исковата молба като подпорна стена, изграждана от баща му, не може да се установи. По отношение твърденията за засенчване на сградата на ищеца вещото лице сочи, че жилището на първи етаж е доста над височината на плътната част на оградата, както и че в тази част сградата няма прозорци; тези констатации са удостоверени на снимки, съдържащи се в заключението. Въз основа на тези данни и предвид заповедите на Община Вършец от 2014г., с които ищецът е задължен да възстанови разрушен от него каменен зид, който е служил до 2012г. за ограда, съдът е приел, че тези 10-14 см., с които бетоновият пояс на оградата навлиза в имота на ищеца, са част от съществувалия преди строежа на оградата каменен зид, служил за ограда. Бетоновите блокчета на новата ограда не стъпват върху частта от бетоновия пояс, навлизаща в имота на ищеца, така че, според съда, оградата като цяло - бетонова основа и плътна зидария е само в имота на ответницата. По-нататък съдът е посочил, че оградата е изпълнена от ответницата въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж, след трасиране от правоспособно лице на границата между двата имота /Протокол от 15.08.2012г. /, строежът е законен и проверка за това е извършвана от компетентните органи по сигнал на ищеца. Поддържаните в жалбата доводи, че строителството е извършено в нарушение на строителните и санитарно-хигиенни правила и норми съдът е намерил за неподкрепени с доказателства. Накрая е заключил, че не се установява с построяването на процесната ограда ответницата да създава пречки на ищеца да ползва пълноценно имота си според предназначението му. При преценка на поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл. 109 ЗС настоящият състав, приема следното: Допускането на касационното обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл. 280 ГПК; касационно обжалване се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая от касатора не са поставени правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, нито са посочени някои от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложени са конкретни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при преценка на доказателствата, които са се отразили на правилността на акта. Въз основа на такива оплаквания не може да бъде извършена селекцията, която изисква законодателя по чл. 288 ГПК, като предшестващ същинското касационно обжалване етап на касационното производство. Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. За да е налице същото е необходимо констатиране на тежък порок на обжалвания акт, установим само от съдържанието му, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Касае се до квалифицирана неправилност, каквато би била налице при прилагане на закона в противоположен смисъл или на отменен закон, при нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Изводът за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС е надлежно обоснован въз основа на събраните по делото доказателства, посочени и обсъдени от съда; законът не е изопачен или приложен превратно. Изложените от касатора съображения са израз на несъгласието му с правните изводи на съда, произтичащи от преценката на доказателствата, а както бе посочено такива оплаквания нямат отношение и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. На ответницата по касационната жалба З. И. Б. не могат да бъдат присъдени разноски, защото липсват доказателства за направени такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.05.2021г. по гр.д. № 21/2021г. на Монтанския окръжен съд по касационна жалба на Г. Н. Г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: