Р Е Ш Е Н И Е № 49 Гр. София, 02.07.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 775 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД срещу решение № 2148/23.10.2017г. по в.т.д. № 5350/2016г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2326/02.10.2018г. по с.т.д., с което 1/ е обезсилено решение № 8/26.04.2016г. по т.д. № 58/2015г. по описа на Видински окръжен съд, с което е признато за установено, че „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, гр. София има съществуващо неприето вземане спрямо ответника „Ф.-Г“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Видин в размер на 803 229,48 лв., представляващо дължими и изискуеми суми по Договор за финансов лизинг на плавателен съд №2366/J/28.05.2009г., както следва: задължения по лизингови вноски и вноски по разсрочен ДДС общо по двата договора в размер на 554 474,58лв.; задължения за неустойки за забавено плащане по двата договора общо в размер на 104 537,62лв.; задължения за възстановяване на разноски, направени от „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД за съдебно предявяване на права по Договор за финансов лизинг на недвижим имот №2366/Е/17.07.2008г. в размер на 23 499,59лв. и 2/ е обезсилено Определение № 52/05.07.2016г. по т.д. № 58/2015г. по описа на Видински окръжен съд. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Оспорва правилността на извода на САС, че исковата молба по чл.694 ТЗ не е предявена в срок. Определението на съда по несъстоятелността, с което е оставено без уважение възражение на касатора срещу неприемане от синдика на предявено от ЕАД вземане в производството по несъстоятелност на „Ф.-Г“ООД /н/ е било обявено в търговския регистър на 12.08.2015г., а исковата молба по чл.694 ТЗ е била подадена на 19.08.2015г. Констатацията на въззивния съд относно датата на подаване на исковата молба е необоснована. При въведено пред първоинстанционния съд твърдение за подаване по пощата на молбата, въззивният съд е следвало да укаже на ищеца да представи доказателства за горното обстоятелство. В нарушение на това процесуално правило, съдът направо е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Иска се обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално отмяна като неправилно и връщане на делото на САС. Ответникът по касацията „Ф.-Г“ООД /н/ и синдикът Р. М. не са подали писмен отговор, не се явяват в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: В обжалваното решение САС е приел, че искът по чл.694 ГПК е бил подаден на 21.08.2015г. след изтичане на преклузивния срок за предявяването му- седмодневен от обявяване на 12.08.2015г. в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал.4 ТЗ. Поради недопустимост на иска е обезсилил първоинстанционното решение. С определение № 40/05.02.2019г. по т.д. № 775/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и съдебната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК: Определение № 447/24.09.2010г. по ч.гр.д. № 416/2010г. на ВКС, III г.о. и Определение № 625/18.12.2013г. по ч.гр.д. № 7304/2013г. на ВКС, I г.о, по правния въпрос: Какви са задълженията на въззивния съд, когато за пръв път констатира, че исковата молба е подадена след преклузивния срок? По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване: В ТР № 1/17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че проверката за допустимостта на първоинстанционното решение, респ. за допустимостта и редовността на исковата молба следва да се извърши служебно от въззивния съд и ако бъде констатирана нередовност той трябва да инициира процедура по отстраняването на нередовността, а при бездействие на ищеца да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството. В постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК: Определение № 447/24.09.2010г. по ч.гр.д. № 416/2010г. на ВКС, III г.о. и Определение № 625/18.12.2013г. по ч.гр.д. № 7304/2013г. на ВКС, I г.о., е посочено, че ако преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на осн. чл.130 ГПК преди това. На посоченото основание съдът може да прекрати производството по делото, когато искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи от установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото доказателства. Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор на правния въпрос. По същество на касационната жалба: Спорът пред въззивния съд е по иск с правно осн. чл.694, ал. ТЗ / ред. ДВ бр.38/2006г./, съгласно която разпоредба искът се предявява в седмодневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 ТЗ. САС правилно е установил, че датата на обявяване в търговския регистър на определението на ОС-Видин по чл.692, ал.4 ТЗ е 12.08.2015г. Въззивната инстанция е констатирала, че върху исковата молба е поставена дата на постъпването й в ОС-Видин на 21.08.2015г., както и че липсват доказателства за изпращане на исковата молба по пощата. С оглед на горното основателно се явява оплакването на касатора за допуснато от САС съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в рамките на проверката по чл.130 ГПК, при твърдение в писмените бележки на ищеца пред първата инстанция, че исковата молба е била подадена по пощата на 19.08.2015г., т.е. за спазен преклузивен срок за предявяване на иска по чл.694 ТЗ, и при липса на доказателства за това, САС е следвало да укаже на дружеството, че е необходимо да представи необходимите доказателства в тази връзка, както и че неизпълнението на указанията има за последица обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството по делото. Изложеното налага постановеното от САС решение да бъде отменено на осн. чл.293, ал.2 ГПК, а делото, на осн. чл.293, ал.3 ГПК – върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да даде указания за представяне на доказателства, свързани с допустимостта на иска по чл.694 ТЗ, като в зависимост от процесуалното поведение на ищеца ще следва да прецени дължи ли произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане на делото и съобразно изхода му, съдът ще следва да се произнесе и по дължимите за настоящата инстанция разноски, на осн.чл.294, ал.2 ГПК, а така също и да определи следващите се държавни такси на осн.чл.694, ал.7 ТЗ . Водим от горното и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2148/23.10.2017г. по в.т.д. № 5350/2016г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2326/02.10.2018г. по същото т.д. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: