Ключови фрази
Престъпления против паричната и кредитна система * банкова дейност * липса на мотиви * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт



Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.София, 02.06.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 28/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Л. А. М. против присъда № 231/29.11.2010 год. по въззивно нохд № 243/2010 год. на Бургаския апелативен съд, наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани подробно в допълнението към жалбата, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание с осъждането по предявеното обвинение. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и при условията на алтернативност – за признаване на подсъдимия за невинен.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и в пределите по чл.347, ал.1 НПК намира:
Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 153/07.04.2010 год. по нохд № 55/2007 год. признал подсъдимия М. за невиновен в това през периода 1999 год. – 2006 год. в гр. Айтос като физическо лице без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на заеми в различни размери с лихви в нарушение на Закона за банките на Ст.В., К.А.,Ж.И., А.Д., Й.П., Л.Г., М.Ф., Кр.П., Ж.Д., В.В., Т.Я., Г.Я. и Б.З. и да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 87 889,575 лева и го оправдал по обвинението по чл.252, ал.2 вр.ал.1 НК.
Бургаският апелативен съд, наказателен състав, с оспорената нова присъда по въззивно нохд № 243/2010 год. на основание чл.336, ал.1, т.2 НПК отменил присъдата на Бургаския окръжен съд и признал подсъдимия за виновен в това, че през периода 1999-2006 год. в [населено място] като физическо лице без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на заем с лихви, за която дейност се изисква такова разрешение съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за банките/отм./ като е предоставил кредити на лицата /подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ и е получил значителни неправомерни доходи в размер на 80 169,58 лева. На основание чл.252, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и общежитие от открит тип, глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на ½ от имуществото му. Оправдал го по обвинението до пълния предявен размер.
Основателно е възражението, че е допуснато нарушение на чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. Въззивният съд е приел, че са налице основания да упражни правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 вр.чл.334, т.2 НПК – да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда като осъди оправдания подсъдим, тъй като е имало съответно обвинение. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, изложил е съображения за правната квалификация и за наказанието. Това съдържание на мотивите обаче не отговаря на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК. Когато постановява нова присъда съдът трябва да изложи кои обстоятелства е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали, както и подробни правни съображения за приложимия материален закон. Дори формално не е отбелязал, че е обсъдил доказателствата и че събирането и оценката им е направена при спазване разпоредбите на НПК. Липсва какъвто и да било анализ на събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателствени средства. Отбелязването, че е приета във въззивното съдебно следствие допуснатата експертиза и резултатите от заключението, както и че прокурора не поддържа протеста по отношение на трима от свидетелите – Ф., Я. и В.В. не е достатъчно за да се направи извод, че мотивите отговарят на изискванията за съдържание и че въз основа на тях могат да се правят изводи за законосъобразност на квалификацията на поведението на подсъдимия.
Първоинстанционният съд е разпитал всички посочени в обвинителния акт свидетели /някои от тях по няколко пъти за едни и същи обстоятелства/, както и посочените от страните. Констатирани са противоречия в съдържанието на някои от тях. Въззивният съд след като не е приел за необходимо да извърши повторен разпит, а е счел, че събрания доказателствен материал е достатъчен, е бил длъжен да го обсъди, анализира, да съпостави поотделно и в съвкупността му и да извърши и оценка, вкл. на обясненията на подсъдимия. Констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства е следвало да бъдат отстранени по начина, предписан в чл.305, ал.3 НПК-да се посочи кои обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, както и да изложи подробни доводи и съображения кои, защо изцяло или отчасти възприема и защо отхвърля другите, т.е. в мотивите следва да се вижда, че действително съдът е направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и е отстранил противоречията. След като не е изпълнил процесуалните си задължения при оценка на доказателствения материал и не е изложил съображения следва извода, че липсват мотиви, а това е пречка да се провери основателността на доводите за нарушение на закона.
Диспозитивът на присъдата, както правилно е посочено и в жалбата на подсъдимия, също не отговаря на процесуалните изисквания. От него не може да се направи категоричен извод по отношение на кои лица е приел, че подсъдимият е извършил престъпление, за което е обвинен. По недопустим начин съдът с тази част на съдебния акт е прекратил към съдържанието на диспозитива на обвинителния акт относно имената на лицата, пострадали от престъплението, вместо да изложи своето решение по въпросите, посочени в чл.301 НПК по начина, предписан в чл.305, ал.3 НПК. Липсата на мотиви не дава възможност да се направи извод колко и кои са лицата, по отношение на които подсъдимият е осъществил престъпната си дейност, приема ли, че по отношение на посочените три имена на свидетели, с които е обосновал намаляването на размера на вредата няма доказателства и е оправдал подсъдимия или че това му решение е резултат от заявеното в пледоарията на прокурора искане за потвърждаване на оправдателната присъда в частта относно свидетелите В. и Я., което становище поначало не е задължително за съда след като е изразено в пледоарията, а не е оттеглено обвинението по предвидения процесуален ред. Противоречията между диспозитив и мотиви, неяснотата, за начина по който съдът е решил въпросите по чл.301 НПК, липсата въобще на мотиви, които да съдържат обсъждане на доказателствените източници, анализ на фактите, на доводи и съображения в подкрепа на взетото решение, вкл. и относно противоречията в доказателствените средства са основанието да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.2 НПК.
В касационната жалба се поддържат и доводи за нарушение на закона. Посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е основанието да не може да се направи анализ и да се даде отговор дали са верни правните изводи за квалификацията на поведението на подсъдимия и дали жалбата е основателна. Те следва да бъдат взети предвид и обсъдени при новото разглеждане на делото.
С оглед изложеното новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за да бъдат отстранени допуснатите нарушения като се отговори на доводите и възраженията на страните с оглед да бъдат решени правилно въпросите по чл.301 НПК. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 231/29.11.2010 год. по въззивно нохд № 243/2010 год. на Бургаския апелативен съд, наказателен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: