Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 19 март 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 190 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура, Велико Търново, както и по жалби на частните обвинители И. П. Д., С. К. Д., Т. К. Т. и В. Д. Т., срещу присъда на Апелативен съд, Велико Търново, № 299 от 21.11.2011 г, по ВНОХД № 222/11, с която е отменена първоинстанционна оправдателна присъда № 31 от 10.05.2011 г на Окръжен съд, Плевен, по НОХД № 249/11, и подсъдимият Я. К. е признат за виновен в това, че на 14.08.2010 г, на път, по посока от [населено място] към [населено място], при управление на МПС, е нарушил чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица: на Я. И. Д. и К. Т. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години, като е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както и относно допуснатото нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл. 44 ЗДП. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е занижено, а оттам, и явно несправедливо, респективно, неправилно е приложен чл. 66 НК. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед влошаване наказателноправното положение на подсъдимия. С жалбите на частните обвинители се релевират всички касационни основания. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила / отказ на въззивния съд да уважи доказателствени искания на частното обвинение, едностранчив анализ на събраните доказателства /, че материалният закон е приложен неправилно / касае се за „особено тежък случай” /, че неправилно е отчетено като смекчаващо обстоятелство поведението на пострадалия водач, че липсва съпричиняване на резултата, че неправилно са преценени обстоятелствата, имащи значение по чл. 54 НК, че наложеното наказание е занижено и се явява явно несправедливо, че не са налице основанията на чл. 66 НК. С жалбите се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция с цел влошаване положението на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Счита, че жалбите са основателни. Поверениците на частните обвинители пледират за уважаване на жалбите. Защитата счита, че протестът и жалбите са неоснователни. Подсъдимият К. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е извършил обстоен доказателствен анализ при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Събраната доказателствена съвкупност е достатъчна за разкриване на обективната истина, поради което не е имало необходимост от приобщаването на нови доказателства, откъдето и отказът на съда да уважи доказателствени искания на частното обвинение не може да се третира като процесуално нарушение. Подробно е обсъдена пътната ситуация, причините за произшествието и действията на участниците в него, при което законосъобразно е оценено като съпричиняване на резултата поведението на пострадалия водач К., поставил началото на причинния процес / установено е, че той се е намирал в състояние на тежка степен алкохолно опиване, отразило се на годността му да управлява превозното средство, довело до криволичещо движение на автомобила на пътното платно /. Верен е изводът, че съставомерните последици са причинени от двамата водачи / подсъдимият К. и пострадалият К. / при еднакъв принос на всеки от тях, а съпричиняването винаги е обстоятелство, релевантно за наказателната отговорност в насока на нейното смекчаване / в случая, правилно е отчетено като такова /. При правилно установените факти от кръга на тези по чл. 102 НПК е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тоест, липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Законосъобразно е оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 343, ал. 4 НК, тъй като липсва кумулативната даденост на причиняване на смърт и телесна повреда на друго лице / обвинението визира единствено причиняване смърт на две лица /. Що се отнася до това, че деянието представлява „особено тежък случай”, след като такова обвинение не е повдигнато, недопустимо е доводът да бъде обсъждан. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Настоящата инстанция не споделя аргумента, че определеното наказание е занижено и оттам, явно несправедливо. Отчетена е степента на обществена опасност на деянието в контекста на съпричиняването на резултата от неправомерното поведение на пострадалия К. като водач на МПС. Съобразена е, също така, ниската степен на обществена опасност на дееца / чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност /. Верен е изводът, че наказателната отговорност следва да се реализира при превес на смекчаващите обстоятелства, и то към минималния размер на предвиденото в закона наказание. Законосъобразно е приложен чл. 66 НК. Въззивният съд е изследвал въпроса за предпоставките на условното осъждане и правилно е приел, че са налице. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е в срок до три години. Подсъдимият е неосъждан и представлява личност с ниска степен на обществена опасност. За него са събрани положителни характеристични данни. Той полага общественополезен труд. Проявил е критичност и разкаяние за извършеното и искрено съжалява за стореното. В този случай, отлагането на изтърпяването на наказанието би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, и преди всичко, да подейства поправително на осъдения. Ето защо, не може да бъде уважено искането на частните обвинители за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед влошаване наказателноправното положение на подсъдимия. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Великотърновски апелативен съд № 299 от 21.11.2011 г, по ВНОХД № 222/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: