Ключови фрази
Частна касационна жалба * държавна такса * прекратяване на производството по делото * невнасяне на държавна такса * прекратяване при висящ процес


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74

С., 10.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдията Емилия Василева ч. т. дело № 47 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче”, ЕИК[ЕИК], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. П. срещу определение от 05.11.2014 г. по гр. д. № 562/2014 г. на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение като неоснователна частна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” срещу определение № 2658/03.10.2014 г. по гр. д. № 3891/2014 г. на Сливенски районен съд, граждански състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и по който липсва практика на съдилищата: „При предявен иск, по който не е платена държавна такса и делото е прекратено на това основание, допустимо ли е да бъде предявен иск срещу същия ответник, за същия период и същата цена, но на друго основание, което касае вече и друг компонент от първоначалната искова молба, които компоненти формират общия материален интерес и може ли съдът да прекрати и второто дело само защото в него съвпадат страните, периода и цената, но не и неговото основание по компоненти, които формират целия материален интерес?” Частният жалбоподател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната касационна жалба „Е. България [фирма] не излага становище по подадената частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че с две искови молби ищецът е претендирал едни и същи суми от ответното дружество, касаещи едни и същи периоди, поради което на основание чл. 126 ГПК по-късно заведеното дело следва да бъде прекрактено. Изложил е съображения, че е без значение обстоятелството, че предходното дело също е било прекратено поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба с определение, постановено в същия ден.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че релевантните въпроси са процесуалноправни, отнасят се до предпоставките за прекратяване на по-късно заведеното дело на основание чл. 126 ГПК и могат да бъдат уточнени и конкретизирани по следния начин: Дали са налице предпоставките на чл. 126 ГПК, ако е внесен допълнителен компонент в основанието на иска на по-късно заведеното дело? Когато въззивният съд е сезиран с частна жалба, следва ли да съобрази, че предходното исково производство е прекратено с влязло в сила определение?
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По релевантните за спора процесуалноправни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която за да бъде приложена разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК като по-късно заведеното дело се прекрати служебно от съда, то за съда, пред който е висящо второто дело, следва да са налице безспорни доказателства за идентитет на страни основание и петитум по двете дела, висящи пред един и същ или различни съдилища. Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълно субективно /страни по делото/ и обективно /предметно/ тъждество между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни по съдържание съдебни актове. Съгласно правната доктрина предметът на делото може да бъде определен като претендирано или отричано от ищеца право, чието правно естество обективно следва от основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. Основанието на отрицателния установителен иск обхваща фактите, от които произтича отричаното с исковата молба право и възраженията срещу неговото съществуване. Петитумът представлява съдържанието на спорното право заедно с вида на търсената защита. Субективен идентитет е налице, когато две дела са между едни и същи срани - противопоставените субекти на материалното правоотношение и те са тези, които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен идентитет - при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, т. е. когато искането по дете дела е идентично и е предявено на едно и също основание - посочените факти, от които произтича претенцията са идентични и искането е на същото правно основание. Ако съдът констатира припокриване на посочените компоненти - страни, основание на заявения иск и петитум, производството по по-късно заведения иск следва да бъде прекратено. Ако съдът констатира разлика в някой от компонентите, то не са налице основания за прекратяване на по-късно заведеното дело. Ако разликата се състои само в част от заявената претенция, съдът следва да извърши преценка в коя част трябва да прекрати по-късно образуваното производство, а в непредявената с предходната искова молба част производството следва да продължи. В този смисъл са определение № 114 от 16.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1/2012 г., II г. о., ГК, определение № 357 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3981/2013 г., I г. о., ГК и други.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос също е формирана непротиворечива практика на ВКС, съгласно която при прекратяване на производството по по-рано предявения иск поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба не е налице основание за прекратяване на последващо образуваното производство. С прекратяване на производството по по-рано заведеното дело и влизане в сила на определението висящността на делото отпада, поради което хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК не е налице. Поради това, че релевантните процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
На 16.09.2014 г. е подадена искова молба от Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” с вх. № 18509, по която е образувано гр. д. № 3786/2014 г. на Сливенски районен съд. С определение № 2652/03.10.2014 г. на Сливенски районен съд исковата молба е върната поради неотстраняване на констатираните нередовности и производството по гр. д. № 3786/2014 г. е прекратено.
На 30.09.2014 г. е подадена втора искова молба от Сдружение с нестопанска цел „Войнишко кладенче” с вх. № 19344, по която е образувано гр. д. № 3891/2014 г. на Сливенски районен съд. С определение № 2658/03.10.2014 г. Сливенски районен съд е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният и въззивният съд са приели, че двете дела са идентични относно страните, основанието и искането, поради което по-късно заведеното дело № 3891/2014 г. по описа на Сливенски районен съд следва да бъде прекратено.
Обжалваното определение на Сливенския окръжен съд е неправилно. Предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК не са налице, тъй като основанията по двете дела са различни, макар и развиващи се между същите страни и имащи еднакъв петитум - предмет на гр. д. № 3786/2014 г. е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта от частния жалбоподател на сума в размер общо 19 766.27 лева спрямо ответното дружество, която сума е формирана от следните компоненти: цена пренос, цена достъп и разликата от начислената цена за продажба на ел. енергия за стопански нужди и цена за ел. енергия за битови потребители за периода от м. септември 2011 г. до м. август 2014 г. включително, а предмет на гр. д. № 3891/2014 г. е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта от жалбоподателя на сума в същия размер спрямо ответното дружество, в която сума обаче е включен допълнителен компонент, а именно сума за проектиране, изграждане и експлоатация на трафопост, като в същото време компонентът разлика от начислената цена за продажба на ел. енергия за стопански нужди и цена за ел. енергия за битови потребители за същия период от време е в по-нисък размер. Следователно е налице частичен обективен идентитет между двете дела.
Въззивното определение е неправилно и поради обстоятелството, че към момента на неговото постановяване определението, с което първоначално образуваното исково производство е прекратено, е влязло в сила. Определението на въззивната инстанция е постановено на 05.11.2014 г., към който момент първото образувано производство по гр. дело № 3786/2014 г. на Сливенски районен съд вече е било прекратено с определение № 2652/03.10.2014 г. за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. Препис от определението е връчен на ищеца на 13.10.2014г. и не са налице данни същото да е обжалвано, поради което към момента на постановяване на настоящия въззивен съдебен акт определение № 2652/03.10.2014 г. по гр. дело № 3786/2014 г. на Сливенски районен съд е влязло в сила. Сливенски окръжен съд е следвало да вземе предвид, че производството по гр. дело № 3786/2014 г. на Сливенски районен съд вече е прекратено и че не е налице изискването за висящност на две идентични производства.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Сливенски окръжен съд е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 3891/2014 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 05.11.2014 г. по гр. д. № 562/2014 г. на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него определение № 2658/03.10.2014 г. по гр. д. № 3891/2014 г. на Сливенски районен съд за прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 3891/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.