Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 263
гр.София, 17.05.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1620 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК “Лев Инс“ АД срещу решение № 65/23.03.2021г. по в.т.д. № 407/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 279/27.07.2020г. по гр.д. № 456/2019г. на РОС за осъждане на касатора да заплати на С. О. Ю. разликата над 25 000 лв. до 40 000лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.03.2019г. до окончателното й заплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Счита, че от доказателствата по делото може да се направи извод за основателност на направеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в по-голям от определения размер - 20%, както и че общото обезщетение от 50 000лв. е присъдено от въззивния съд при завишен спрямо справедливия размер. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба С. О. Ю. оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че касаторът е застраховател на гражданската отговорност на водача – пряк причинител на вредите на пострадалия при процесното ПТП ищец. За спорни е намерил въпросите дали конкретното поведение на Ю. обосновава по-висок от приетия от РОС процент на съпричиняване на вредоносния резултат и в какъв общ размер следва да се определи обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, за да се яви то справедливо с оглед обективно установеното състояние на ищеца. Подробно съдът е анализирал заключението на комплексната СМЕ и САТЕ и свидетелските показания относно конкретните увреждания и интензивността на търпените болки от Ю., продължителността и естеството на лечебния /напр. операции едновременно на двата крайника/ и възстановителен процес /невъзможност за самостоятелно обслужване първоначално, след това ползване на инвалидна количка, патерици/, степентта на възстановяване. В резултата на което и при съобразяване на момента на ПТП с оглед конкретната социално-икономическа конюнктура в страната е преценил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 50 000лв. За да сподели изводите на РОС относно обема на участие на пострадалия /20%, а не 50%, както претендира касаторът/ в причиняването на вредоносния резултат ВТАС е съпоставил поведението на ищеца и на водача като е отчел конкретния механизъм на ПТП и скоростта на движение на МПС. Взел е предвид, че уврежданията са настъпили преди всичко в резултат на два последователни странични удара на автомобила в крайпътни дървета – първо вляво, а след това вдясно. Поставянето на колан според вещите лица, споделено и от съда, евентуално би оказало влияние върху интензитета и вида на уврежданията, но не може да ги изключи изцяло, доколкото този вид колан ограничава движенията предимно нагоре и напред.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ В хипотеза на пряк иск на застрахователя при прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основатален и как следва да бъде наложено намаляването му, поради допринасянето на пострадалия за настъпване на вредата?; 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?; 3/ Самостоятелното и съзнателно поставяне в риск на собствения живот и здраве предопределят ли принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и какъв е крритерият за отчитане на приноса?; 4/Следва ли въззивният съд да изследва всички наведени във въззивната жалба доводи за принос на пострадалия при ПТП в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Позовава се на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС практика на ВКС, обективирана в решения по реда на чл.290 ГПК: ППВС №4/1968г.,ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 58/29.04.2011г. по т.д. № 623/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о. и др.
Въпроси № 1, 3, 4 са поставени в контекста на оплакване за необсъждане от ВТАС на доводите по въззивната жалба на касатора, че пострадалото лице не е съобразило конкретната пътна обстановка, която е създавала предпоставки за по-голям риск от ПТП, а при непоставяне и на предпазен колан – за по-интензивни наранявания. Оттук е обосновал и твърдение за по-висок размер на процента съпричиняване от приетия от въззивния съд. При произнасянето си ВТАС е съобразил цитираната от касатора практика по чл.51, ал.2 ЗЗД като е съпоставил конкретното поведение на пострадалия, допринасящо за уврежданията и конкретното поведение на виновния водач за настъпване на ПТП, а така също и конкретната пътна обстановка в рамките на разгледания механизъм на ПТП. Следва да се има предвид, че според т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд при проверка правилността на обжалваното решение е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, доколкото твърденията, по които се произнася са били наведени и в исковата молба, респ. в отговора на исковата молба. В случая касаторът като ответник по иска единствено е заявил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради непоставяне на предпазен колан. В тази връзка въззивният съд е обсъдил причинените в резултат на това поведение вреди и то с оглед функциите на колана и особеностите на механизма на ПТП – удари вляво и вдясно. Съобразяването на конкретната пътна обстановка и скоростта на лекия автомобил са обстоятелства релевантни за поведението на виновния водач с оглед задълженията му по ЗДвП.
По втори въпрос не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като ВТАС се е съобразил с цитираната от касатора практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. Оплакванията, че не обсъдил всички релевантни според ППВС №4/1968г. кретерии, са общи и не съответстват на произнасянето на съда. Той е посочил какъв вид са уврежданията, степен на засягане и с каква интензивност страдания е понесъл ищецът, тяхната продължителност и последици. Същевременно е отнесъл тези проявления към момента на настъпване на неимуществените вреди като ги е разгледал в контекста на конкретните социално-икономически условия в страната през 2018г. и общественото разбиране за справедливо обезщетяване на вредите.
Предвид изложеното въззивното решение в обжалвана част не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65/23.03.2021г. по в.тр.д. № 407/2020г. на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 279/27.07.2020г. по гр.д. № 456/2019г. на РОС за осъждане на ЗК “Лев Инс“ АД да заплати на С. О. Ю. разликата над 25 000 лв. до 40 000лв., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 05.03.2019г. до окончателното й заплащане.


Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: