Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр. София, 18 февруари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Томов касационно дело № 1474 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения А. К. М., депозирано на 21.07.14 г, по искане на осъдения И. А. А., депозирано на 26.06.14 г, и по искане на осъдения Б. Ю. А., депозирано на 22.10.14 г, за възобновяване на ВНОХД № 288/14 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено решение № 93 от 9.06.14 г, с което е изменена присъда на Русенски районен съд № 4 от 16.01.2014 г, по НОХД № 2226/13, като наложените наказания са намалени, както следва: на подсъдимия А. К. М., на седем години „лишаване от свобода”, а на подсъдимите И. А. А. и Б. Ю. А., на по пет години „лишаване от свобода”, и присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за виновни, както следва: - подсъдимият А. К. М. е признат за виновен в това, че в периода 5-8.05.2013 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Б. Ю. А. и И. А. А., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 4 530, 60 лв, собственост на [фирма], без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от „закрит” тип, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”, - подсъдимият И. А. А. е признат за виновен в това, че в периода 5-8.05.2013 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като се сговорил предварително с Б. Ю. А. и А. К. М., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 4 530, 60 лв, собственост на [фирма], без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от „закрит” тип, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”, - подсъдимият Б. Ю. А. е признат за виновен в това, че в периода 5-8.05.2013 г в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като се сговорил предварително с И. А. А. и А. К. М., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 4 530, 60 лв, собственост на [фирма], без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на седем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от „закрит” тип, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че не е следвало да бъдат ползвани показанията на св. Р., който е разпитан в противоречие на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК, че констативният протокол, съставен от св. Р., няма доказателствена стойност, че неправилно са оценени обясненията на обвиняемите от досъдебното производство, че авторството на деянието не почива на надлежна доказателствена основа. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и молителите да бъдат оправдани, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдените М., А. и А. пледира за уважаване на исканията. Осъдените молят делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Събраните по делото доказателства са анализирани в съответствие с процесуалните изисквания. Не е имало пречка да бъде изслушан като свидетел служителят на МВР Р., тъй като той е извършил предварителна проверка и не е участвал в действия по разследването. Неговите показания не са ценени приоритетно, доколкото този свидетел е възпроизвел извънпроцесуални изявления на И. А., които не са доказателствено средство, а са за факти, подлежащи на доказване. В хода на досъдебното производство св. Р. е изготвил констативен протокол, който е негодно доказателствено средство и е оценен като такова, тъй като представлява следствен експеримент, проведен в отклонение от процесуалните изисквания. Друг е въпросът, че за обстоятелствата, касаещи негодния следствен експеримент, показания са дали присъствалите на мястото свидетели: Н. Н., В. А., Ю. Ю., чиито показания кореспондират на заявеното от св. Р.. Съдилищата изрично са отбелязали, че са формирали изводите си в подкрепа на обвинителната теза, въз основа на обясненията на молителите от досъдебното производство, надлежно приобщени / следва да се отбележи, че обясненията на обвиняемия М. от 23.09.13 г са негодно доказателствено средство, доколкото в посочения разпит е налице препращане към показания, дадени в качеството на свидетел, което е недопустимо /, показанията на св. З., св. А., св. Г., св. Д., заключенията на експертизите: дактилоскопна, видео-техническа и оценителна, справките от регистрите на пунктовете за вторични суровини, писмените доказателствени средства. Верен е изводът, че при съвкупната преценка на доказателствата, уличаващи осъдените в извършване на престъплението, предмет на наказателното производство, авторството е установено съгласно процесуалните изисквания. Обсъдени са и обясненията на молителите, дадени в съдебната фаза, и правилно са оценени като защитна теза, опровергана от кредитираните доказателствени източници. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице, поради което не може да бъде уважено искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Неоснователно е и искането за оправдаване на осъдените от настоящата инстанция, тъй като липсва хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените А. К. М., И. А. А. и Б. Ю. А. за възобновяване на ВНОХД № 288/14 по описа на Русенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: