3 Решение по т.д.№2116/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 61 С., 17.06.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Никола Хитров Росица Божилова при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2116 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по депозираната от С. И. Х. молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на влязлото в сила Решение № 8440 от 11.12.2012 год. по ч.гр.д. № 16414/2012 год. на Софийски градски съд, ІV-то „А” отд. С това решение е оставена без уважение жалбата на С. Х. - длъжник по изпълнително дело № 20098410402728 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС, против постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 год., издадено по същото изпълнително дело. Основанието по т.3 на чл.303 ал.1 ГПК свързва с постановеното по негова жалба Решение от 31.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 6018/2012 год. на Софийски градски съд с което в производство по реда на чл.435 ал.2 ГПК съдът е приел, че същият имот е несеквестируем, поради което е отменил действията на ЧСИ, насочени към изнасяне имота на публична продан. Последователно подържаната теза на ответниците по молбата П. Д. М. и Ц. С. М., чрез адв. М. М. е, че молбата за отмяна е недопустима. Считат, че решението по чл.435 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не може да бъде предмет на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл.303 и сл. ГПК. Изразеното при условията на евентуалност становище е, че молбата за отмяна е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: По възражението за допустимостта и, предходният съдебен състав се е произнесъл с Определение № 382 от 21.12.2013 год. по настоящето дело, по отношение на което настоящият съдебен състав не счита, че са налице предпоставките на чл.253 ГПК. Молбата е неоснователна С решението, чиято отмяна се иска, съставът на СГС се е произнесъл по реда на чл.435 ал.3 ГПК по жалбата на С. Х., съдържаща доводи, че имотът му – обект на принудително изпълнение, представлява негово единствено жилище, поради което е несеквестируем по смисъла на чл.447 т.7 ГПК. Въвел е доводи за ненадлежно уведомяване, ненадлежно надаване на публичната продан и за възлагане на не най-високата предложена цена. За да остави жалбата без уважение, съдът се е позовал, че преценката относно секвестируемостта на имота е извън пределите на проверката по чл.435 ал.3 ГПК; твърдението за ненадлежно надаване е неконкретно, а възлагането е извършено по цената, предложена от единствения явил се наддавач. За да е налице предпоставката на чл.303 ал.1 т.3 ГПК за отмяна, решението на СГС следва да е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което по-късно е било отменено. Такава обусловеност в случая липсва. Вярно е, че и в двата случая се касае за едно и също изпълнително производство и изпълнението върху един и същи недвижим имот. С решението, чиято отмяна се иска съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, свързани с процедурата по извършването на публичната продан. Той не се е произнасял, а това е било и извън правомощията му, по секвестируемостта на имота, поради което и отмяната на изпълнителното действие ч.гр.д.№ 6018/2012 год., приключило с възлагателно постановление. Ще следва да се отбележи и това, че Решението по чл.435 ал.3 ГПК не рефлектира върху самото материално право на собственост и съдът не се е произнасял по него. Т.е. то би било без значение след евентуална отмяна на възлагателното постановление, което е извън пределите на настоящето производство. Поради изложените съображения, молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответниците сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно платеното адв.възнаграждение. Възражението му за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, поради това, че размерът му надвишава възнаграждението за неговия процесуален представител. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на С. И. Х. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК на влязлото в сила Решение № 8440 от 11.12.2012 год. по ч.гр.д. № 16414/2012 год. на Софийски градски съд, ІV-А отд., постановено по реда на чл.435 ал.3 ГПК. ОСЪЖДА С. И. Х. да заплати на Ц. С. М. и П. Д. М. сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.