Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София,02 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №513/ 2015 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу обявената по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК оправдателна присъда от 18.12.2014г., по внохд №2855/2014г., по описа на Софийски градски съд, с която е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт от 21.10.2013г. на Районен съд - София, по нохд №20376/2012г. В депозирания протест се визират основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, в обсега на касационната компетентност по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.т.2 и 3 от НПК. Очертаната аргументация от представителя на обвинителната власт сочи на налични пороци в доказателствената дейност на контролираната инстанция, обективирани в несъблюдаване на процесуалните правила при анализа и оценката на гласните доказателствени източници /свидетелските показания на М. Т. и на разпитаните полицейски служители/, обосновали неправилно приложение на материалния закон, с произтичащите от това последици - оправдаване на Й. М. по повдигнатото й обвинение. В открито заседание на 28.05.2015г., прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по съображенията в него. Подсъдимата Й. М. и нейният упълномощен защитник, редовно уведомени, не участвуват в настоящата съдебна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 21.10.2013г., постановена по нохд №20376/2012г., Софийски районен съд е признал Й. З. М. за виновна в това, че на 13.11.2011 година, в [населено място] е отнела чужди движими вещи /портмоне и пари/, на обща стойност 111,80 лева, от владението на японския гражданин М. Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен, поради което на основание чл.194, ал.3 и чл.78а от НК, я освободил от наказателна отговорност, с налагане на административна санкция - ГЛОБА, в размер на 2000 /две хиляди/ лева, в полза на държавата, оправдавайки същата по първоначалното обвинение по чл.195, ал.1, т.4, пр.3, вр.чл.194, ал.1 от НК. С атакуваната присъда от 18.12.2014г., Софийски градски съд, в инициирано по жалба на подсъдимата въззивно производство, е отменил първоинстанционния акт и оправдал Й. М. по предявеното обвинение, поради недоказаност на авторството на престъплението. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Очертаната от въззивния състав фактология се базира на неправилна интерпретация на инкорпорираните по делото доказателствени материали. Схематичното и изолирано обсъждане на свидетелските показания пострадалия М. Т., депозирани в досъдебната фаза на наказателния процес, при условията на чл.223 от НПК, е обусловило незаконосъобразно изведеното от контролираната инстанция заключение за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза, че Й. М. е извършител на инкриминираното престъпно деяние против собствеността. Разпитаното, в присъствие на съдия на 15.11.2011г., лице добросъвестно, последователно и логично пресъздава хронологията на случилото се на инкриминираната дата, в рамките на която очертава конкретиката на осъщественото спрямо него неправомерно посегателство. Житейски правдив е разказът на Т., че на площад „Света Неделя”, [населено място], на 13.11.2011г. /вечерта/, срещнал три момичета, които го заобиколили, показвайки с жестове, че искат пари; направили опит да отворят ципа на намиращата се на гърба му раница; като едно от тях бръкнало в десния външен джоб на сакото му, взело портмонето със съдържимите се в него пари и побягнало към метростанция „Сердика”, подгонено от жертвата. Коректно възпроизведени са и детайлите, свързани с преследването на отнелата портфейла жена, нейното залавяне от мъж с неустановена по наказателното дело самоличност, предаването на чантата й на М. Т., повторната поява на момичето с карираното яке и последващите прояви на демонстрирана спрямо чуждия гражданин агресия – дърпане на държаните от него вещи и ухапване на ръката му от извършителя на кражбата, с цел да си върне предоставената на пострадалия дамска чанта. Свидетелят М. Т. е категоричен и по отношение на съпричастните към престъпната дейност лица, коректно визуализирани от непосредствена близост и изчерпателно описани по външен вид /възраст, височина/, индивидуализиращи ги белези /цвят на кожата и косата/ и носено от тях облекло /връхни дрехи/, като той безусловно заявява, че „...момичето с черното палто е това, което ми бръкна в сакото и ми взе портмонето”, и беше задържано и закарано заедно с мен в полицията...”. В корелация с релевантните за авторството на инкриминираното престъпление твърдения на жертвата са и показанията на полицейските служители Е. М., Б. М., И. С. и И. П., приобщени към доказателствената съвкупност, по регламентирания в чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.т.1 и 2 от НПК ред, което въззивният съд е игнорирал. При разпитите им в хода на досъдебното разследване, те безпристрастно и непредубедено предлагат спомените си за реализираната след получения сигнал за извършено престъпление полицейска проверка, за проведените разговори с жертвата на неправомерното посегателство и със задържаните от женски пол лица – Й. М. и М. И. При излагане на фактологията, сочеща на споделеното от М. Т. за инкриминираното деяние, свидетелите М., М., С. и П. очертават идентични на визираните от пострадалия обстоятелства за времето, мястото, механизма на осъществяване на кражбата и за участващите лица, и за последвалото преследване. Те еднопосочно и убедително твърдят, че японският гражданин е посочил задържаната Й. М. като автор на престъплението, описвайки я по аналогичен на зрителните възприятия на жертвата начин - младо момиче със светла /боядисана/ коса, облечена в черно палто. В коментирания смисъл, констатацията на контролираната инстанция за пренебрегната от първостепенния съд, в обхвата на доказателствения анализ, процесуална рестрикция, предвидена в чл.281, ал.8 от НПК, е некоректна. Установеният в цитираната разпоредба нормативен регламент, императивно предписващ недопустимо постановяване на осъдителна присъда само въз основа на прочетени, при условията на чл.281, ал.4 от НПК, свидетелски показания, не е относим към разглеждания по настоящото дело казус. В рамките на наказателното производство, чрез депозираното от пострадалия Т., пред съдия на 15.11.2011г., са събрани и други доказателства, от изключително важно значение за разкриване на извършителя на престъпното посегателство, които са инкорпорирани по чл.281, ал.1, т.4 от НПК. В контекста на изложеното и акцентираният от Софийски градски съд пропуск в досъдебната фаза на наказателното разследване – неизползване на процесуалния способ за доказване – разпознаване на лица, по правилата на чл.169-171 от НПК, не индицира на доказателствена непълнота. Съдържимите се в гласните доказателствени източници фактически данни обосновават с необходимия интензитет участието на Й. М. в изпълнителното деяние на инкриминираната кражба – неправомерно отнемане на чужди движими вещи, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, и мотивират ангажиране на отговорността на подсъдимото лице за това престъпно деяние. Чрез извършените от нея съзнателни действия /бъркане в джоба на сакото на М. Т., изваждане на намиращия се там портфейл с пари и бягство от местопрестъплението/, същата е прекъснала владението на японския гражданин върху предмета на посегателство и установила своя фактическа власт, при изискуемия се умисъл като форма на вина. Промяна в очертаната позиция за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и на съпричастността на Й. М. към него, не обуславя и фактът, че инкриминираните вещи /портфейл с намиращата се в него парична сума/, притежание на японския гражданин Т., не са открити у подсъдимата при задържането й, на което е обърнато внимане в мотивационната част на въззивната присъда.Това обстоятелство, ценено във взаимовръзка с установеното за последващото инкриминирания акт поведение на Й. М., сочещо на обективна възможност за освобождаване от предмета на посегателство /фактическо разпореждане с вещите/, предвид времевите и пространствени параметри на проведеното продължително преследване при бързото отдалечаване на подсъдимата от мястото на престъплението - площад „Света Неделя”; и при съобразяване с безспорното идентифициране на заловеното момиче като извършител на кражбата, при реализирания с жертвата визуален контакт, не внася никакви съмнения в авторството на престъпното деяние. Софийски градски съд не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, при задълбочена интерпретация на доказателствата, поотделно и в съвкупност. Дерогирането на визираните в разпоредбите на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК предписания е възпрепятствало разкриването на обективната истина в производството пред въззивната инстанция, предпоставяйки съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на представителя на държавното обвинение, в качеството му на страна в наказателния процес. Констатираното неспазване на процесуалните правила е обосновало несъблюдаване на материалния закон, доколкото е създало процесуална пречка за изграждане на вътрешно убеждение на компетентния орган в резултат на надлежна процесуална и доказателствена дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност, и обезпечаваща съответност между изведените фактически положения и тяхната правна оценка. Установените недостатъци в процесуалните действия на въззивния съд, и при прилагането на материалноправните норми, се субсумират от касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и налагат упражняване на компетентността по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.т.2 и 3 от НПК По изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на предоставените процесуални правомощия в настоящото касационното производство, следва да отмени атакувания въззивен акт на Софийски градски съд, с който е отменена обявената на 21.10.2013г., по нохд №20376/2012г. присъда на Районен съд - София и подсъдимата Й. М. оправдана по повдигнатото й обвинение, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция. При последното, разискваните в обстоятелствената част на решението въпроси по фактите, следва да намерят аргументиран отговор по предвидения процесуален ред и в очертаната от закона форма, след което въззивният съд да се произнесе по приложимото материално право. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2, вр. ал.2 и ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда от 18.12.2014г., постановена по внохд №2855/2014г., по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.