Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София, 28 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №127 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Л. К. М. срещу решение №545 от 22.12.2016 г., постановено по ВНОХД №1086/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд. С присъда, постановена на 20.09.2016 г. по НОХД №77/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр. Монтана, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 15.08.2014 г. в [населено място] причинил на Н. Г. М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена й на 11.08.2014 г. средна телесна повреда, като на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, като същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от „открит“ тип. С присъдата на основание чл.68, НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия М. по НОХД №595/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Берковица наказание четири месеца „лишаване от свобода“, като същото следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от „открит“ тип С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото в размер на 2 110, 98 лева, както и е приспаднато времето, през което той е бил задържан по двете производства с мярка за неотклонение „задържане под стража“. С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е изменена, като подсъдимият М. е осъден да заплати допълнително сумата от 412 лева- разноски по водене на делото. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба се посочва касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се твърди, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяната на постановеното въззивно решение. Поддържа се, че констатираните в първото въззивно решение недостатъци на обвинителния акт не са отстранени, като при повторното внасяне на делото в съдебна фаза отново не са посочени съществени съставомерни факти- кога е причинено увреждането, по какъв начин, с какви средства и от кого. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че предходните съдебни състави не са направили пълен и верен анализ на доказателствената съвкупност, като неправилно са приели, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление. На тези основания се предлага да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде оправдан подсъдимия или да бъде изменена присъдата, като бъде определено минималното предвидено в разпоредбата на чл.124, ал.1 НК наказание. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като твърди, че постановените осъдителни съдебни актове не почиват на преки доказателства. Оспорват се и изводите на предходните съдилища по отношението на наложеното на М. наказание, като се твърди, че неправилно са отчетени единствено отегчаващи отговорността му обстоятелства, но не и смекчаващите такива- това, че е напуснал семейството си с цел да подпомага майка си. На тези основания предлага или подсъдимият да бъде оправдан или да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага тя да бъде оставена без уважение. Подсъдимият М. моли за оправдателна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че оплакванията за допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени нарушения на процесуални правила не са основателни. В обстоятелствената му част е посочена датата на извършване на инкриминираното деяние, начина на извършване на престъплението от подсъдимия и мотивите му. Вярно е, че не са посочени точното време на нанасяне на ударите и подробности как точно са причинени уврежданията, но това е информация, която не може да бъде установена от доказателствените източници. Ето защо неотразяването на тези обстоятелства в обвинителния акт не може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила. Съществено нарушение на процесуални правила би било допуснато ако в обвинителния акт са налице противоречиви факти, относими към съставомерните белези на престъплението по чл.124 НК или липсва информация за тях. В този случай обвинението би било непълно и защитата на М. би била затруднена. В обсъждания процесуален документ са посочени коректно установените факти и същите са очертали състава на престъплението от обективна страна. Подсъдимият е знаел неговото естество и ефективно се е бранил по него. Непосочването на повече подробности, относно времето и конкретните телодвижения, с които е осъществен състава на престъплението, не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила, тъй като изясняването им е било невъзможно на досъдебното производство, а и не е било изяснено в пълнота и в съдебната фаза. Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствата по делото, като вярно са установили релевантните за изхода му факти. Правилно съдилищата се преценили, че съществуват доказателства, които установяват авторството на подсъдимия М. и конкретно това, че той е нанесъл съставомерните увреждания на пострадалата. Правилно са ценени показанията на свидетелите И. и С., в които същите дават информация, че пострадалата М. им е съобщила, че е била бита от подсъдимия и именно той и е причинил уврежданията. Показанията на тези свидетели правилно са били съпоставени и с показанията на свидетеля И., който е узнал от подсъдимия, че между него и майка му е имало конфликт, като М. е казал, че я е бил. Вярно е, че показанията на първите две свидетелки имат производен характер, тъй като същите не са възприели извършването на престъплението, а дават информация за него въз основа на разказ на пострадалата, но използването им е допустимо и възможно, тъй като събирането на първичните показания (тези на пострадалата М.) е невъзможно, предвид смъртта й. Ето защо касационният съд прецени, че установяването на фактите въз основа на посочените по- горе гласни доказателствени средства е законосъобразно и не противоречи на процесуалния закон. Правилно е ценено и заключението на съдебно- медицинската експертиза, в което е отразено, че уврежданията на пострадалата М. са причинени чрез побой, изразил се в нанасяне на удари с крак или юмрук и стискане в областта на шията. Това заключение кореспондира изцяло с обсъдените по- горе свидетелски показания и с наличната по делото медицинска документация, съставена при постъпването на пострадалата М. в медицинското заведение, където и е била оказана медицинска помощ. Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са направили верен извод, че наличните доказателства обосновават обвинителната теза и установяват по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението и авторството на подсъдимия М.. Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които да налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание: В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, свързани с приложението на материалния закон и направените искания за оправдаване или намаляване на отмереното наказание на подсъдимия. Доколкото в касационното производство липсва служебно начало по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК за касационния съд не съществува задължение, а и възможност да провери изцяло приложението на материалния закон, поради което и настоящият състав единствено ще отбележи, че предходните съдилища, при вярно установените факти са преценили правилно, че състава на престъплението по чл.124, ал.1 НК е изпълнен. При внимателен преглед на доказателствените материали и конкретно данните за осъществен интензивен побой от страна на подсъдимия по отношение на възрастната му и слаба физически майка, би могло да се обмисли и различна от избраната от прокуратурата правна квалификация, но доколкото съдът не е компетентен да обсъжда обвинения, извън зададените от държавното производство рамки излагането на допълнителни аргументи в тази насока е безпредметно. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд констатира, че и за това касационно основание не са изложени конкретни доводи, но доколкото е направено искане за цялостно оправдаване на осъдения съдът следва да провери дали отмереното на М. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия въззивният съд е ценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства сравнително продължителния период от време, през които се е развивало наказателното производство, а като отегчаващи- лошите характеристични данни за М., предходните му осъждания, начина на извършване на престъплението, това, че пострадал от него е майка му, която е била в тежко здравословно положение и на практика безпомощна. Правилно въззивният съд е приел, че наказанието на подсъдимия е следвало да бъде отмерено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, като неговата продължителност (шест години „лишаване от свобода“) е съобразена както с данните за личността на подсъдимия, така и с обществената опасност на конкретното престъпление. Касационният съд прецени, че наказанието на М. не следва да бъде намалявано, тъй като евентуалното му редуциране не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №545 от 22.12.2016 г., постановено по ВНОХД №1086/2016 г., по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.