1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 София, 21.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1854 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Подадена е молба вх. № 68521/9. 11. 2021 г., от Д. С. З., чрез адв. Г. А., с която се прави искане претенцията на Д. С. З. за присъждане на сумата 5867, 50 лв. разходи за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, да бъде преразгледана и уважена. Изложени са твърдения, че адв. А. е представил списък по чл. 80 ГПК, ведно с приложени към него договор № 4911/05. 03. 2020 г. и фактура № 7057/09. 03. 2020 г., в проведеното пред касационната инстанция на 16. 03. 2021 г. открито съдебно заседание, заради което в проведеното на 13. 04. 2021 г. открито заседание е направил искане за присъждане на разноските съобразно представен списък, но списъкът и приложенията не се съдържат в кориците по делото. Иска се извършване на проверка в деловодството на съда за местонахождението на списъка с приложенията, като с цел установяване на точното им съдържание са приложени копия от посочените по-горе документи. Депозирано е становище по молбата от ответницата по иска и по касационната жалба М. М. Б., чрез адв. И. Е. Г., с което са развити съображения за недопустимост и неоснователност на искането. Настоящият състав намира молбата за неоснователна. По делото е постановено, по реда на чл. 248 ГПК, определение № 60136 от 21. 09. 2021 г., с което е отхвърлена подадената от ищцата Д. С. З. молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в частта за разноските, като бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата и левовата равностойност на сумата 2500 евро, към която да се прибави и ДДС, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В мотивите към определението е прието, че с решението по чл. 290 ГПК, с оглед изхода на делото, ответниците В. Г. А. и Д. Х. А., както и ответницата М. М. Б., са осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата Д. С. З. сумата 5941, 30 лв. разноски за трите инстанции: 4836, 30 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред районния съд, която сума включва разходи за адвокатско възнаграждение 2400 лв., държавни такси за предявяване на иска, за издаване на съдебни удостоверения и на преписи от протоколи, възнаграждения за вещи лица, депозити за свидетели; 1000 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение; 105 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи държавни такси за фазата по чл. 288 ГПК и за разглеждане на касационната жалба. Прието е, че тези изводи са съответни на данните по делото. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства за размера на договореното между ищцата Д. С. З. и адвокатското дружество „Д., А. и съдружници“, съотв. с адв. Г. Н. А., адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на касационна жалба срещу въззивното решение и/или за процесуално представителство на ищцата пред касационната инстанция в съдебно заседание. Няма и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС. Представено е само пълномощно от 5. 02. 2020 г. (лист 27 от делото на ВКС). Прието е, че предвид уважаване на иска и съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 81 ГПК, ответниците по иска и по касационната жалба следва да поемат отговорността за разноските, направени от ищцата и в касационното производство, но доколкото е доказано извършването им. В случая, единствените доказателства за извършени разходи в касационното производство са две вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 30 лв. (за фазата по чл. 288 ГПК) и в размер на 75 лв. (за разглеждане на касационната жалба), които суми са присъдени. До приключване на устните състезания пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и/или процесуално представителство пред касационната инстанция. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1). Няма основания за промяна на така формираното становище. В протоколите за проведените по делото две открити заседания (на 16. 03. 2021 г. и на 13. 04. 2021 г.) не се съдържат данни (в обективираните изявления на страните, в постановените от състава определения или в отразени в протокола констатации на председателя на състава), от които да се приеме, че до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция пълномощникът на ищцата е представил доказателства за размера на договореното адвокатско възнаграждение и плащането му. Искания по чл. 151 ГПК, за поправка или допълване на протокола, не са правени. Такива доказателства не се съдържат в кориците на делото. Не се установи сочените документи да се намират, недокладвани на състава или докладчика, и при съответните съдебни служители (съдебния секретар и деловодителя), извършващи действия по обработка на делото и изготвяне на различни документи във връзка със същото. Не би могло да се приеме и безспорност в позициите на насрещните страни по твърдяните от молителката факти, тъй като в изразените от тях становища по настоящата молба, както и в предходната молба по чл. 248 ГПК изрично е заявено, че в делото ищцата не е представила договор за правна помощ и съдействие, фактура или друг документ, установяващ размера на възнаграждението и плащането му. Като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТХВЪРЛЯ подадената от ищцата Д. С. З., чрез адв. Г. Н. А., молба вх. № 68521/9. 11. 2021 г., с която се прави искане претенцията на Д. С. З. за присъждане, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на сумата 5867, 50 лв. разходи за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, да бъде преразгледана и уважена. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: