3 № 70 София, 22.06.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 674/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С решение от 20.08.2004 г. по гр.д.№ 14153/ 2002 г. на Софийски районен съд, 44 състав, оставено в сила с решение № 197 от 21.01.2009 г. по гр.д.№ 2987/2007 г. на Софийски градски съд IV-r въззивен състав, ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищците П. Г. Т. и М. Г. Т. владението на собствения им недвижим имот с площ 1466 кв.м., пл.№ 497 по плана на [населено място], м. "З. б. на Д. Б.". Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбата е допусната до разглеждане с определение № 809/ 31.07.2009 г. на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на имот, който е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а ответникът противопоставя възражения, че е имало пречки за такова възстановяване по смисъла на чл.Юб, ал.1 ЗСПЗЗ, както и че по силата на чл.17а ЗППДОбП имотът е станал собственост на дружеството. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че застрояването на имота е незаконно и затова не е пречка за възстановяването му. Възражението по чл. 17а ЗППДОбП е отхвърлено, тъй като ответникът не е успял да докаже идентичност на имота с тези обекти, които са включени в капитала му при преобразуването на бившето предприятие Б. "С.". Като обсъди наведените касационни основания и данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намери, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като въззивното решение се отмени и се постанови решение за отхвърляне на предявения иск. Представеното от ищците решение за възстановяване на имота не може да ги легитимира като собственици, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че съществуват законодателни пречки за възстановяване на имота. Съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза част от възстановения имот попада в парцела на "Б. С." и върху него се намират част от закрит склад, цистерна и асфалтова площадка, която служи за открит склад за материали. Това се вижда и от представената скица за имота, поради което възражението за липса на идентичност на претендирания с притежавания от ответника имот е неоснователно. Така установените обстоятелства дават основание да се приеме, че се касае за осъществено мероприятие по смисъла на чл.Юб, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява реално връщане на имота, независимо че към момента на образуване на ТКЗС той е принадлежал на наследодателя на ищците. Принципът, залегнал в ЗСПЗЗ е бившите земеделски земи да се върнат на собствениците им, но в закона са уредени и изключения, като едно от тях е хипотезата на чл.Юб, ал.1 ЗСПЗЗ и в такива случаи собствениците се обезщетяват по друг начин. Касаторът е трето лице, което не е участвало в административното производство по постановяване решението на поземлената комисия, затова има правен интерес да предизвика проверка на правилността на решението за възстановяване, което му се противопоставя, и такова е постоянната практика на ВКС относно допустимостта на косвения съдебен контрол, изразена и в TP № 6/ 2006 г. Неоснователно е становището, застъпено в решението на въззивния съд и поддържано и от ищците, че за да е налице посочената пречка е необходимо застрояването на имота да е извършено законно и в съответствие с установените строителни правила и норми. Такова изискване в текста на нормата не се поставя и не е предвидено от законодателя, тъй като целта на закона е да се върнат само свободните имоти, а ако се засягат права на трети лица- това да става само в изрично посочените случаи. Изискване за законност на сградите се поставя например в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на чл.Юб, ал.1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застроени или засегнати от проведено мероприятие, като организирането на терена за административна, производствена и складова база на ответното дружество следва да се отнесе именно към понятието за такова проведено мероприятие, което е пречка за възстановяване на имота. При това съгласно постоянната практика на ВКС не е необходимо конкретната част от имота, която попада в рамките на това мероприятие, да е застроена. По изложените съображения следва да се приеме, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови ново решение по съществото спора с отхвърляне на предявения иск. Водим от горното и на основание чл.283, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение РЕШИ ОТМЕНЯ решение № 197 от 21.01.2009 г. по гр.д.№ 2987/2007 г. на Софийски градски съд IV-r въззивен състав и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Г. Т. и М. Г. Т. от [населено място] против [фирма], С. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на недвижим имот- място от 1466 кв.м., представляващо имот пл.№ 497 по действащия регулационен план на [населено място], м."З. б. на Д.-Б.". Осъжда П. Г. Т. от [населено място], ул.Г. М., № 14, вх.Б, ет.2, ап.8 и Методи Г. Т. от [населено място], [жк], [жилищен адрес]0 да заплатят на [фирма]- С. разноски по делото за всички инстанции в размер на 4948 лв., съгл. чл.78, ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: