Р Е Ш Е Н И Е № 60173 гр.София , 02 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №700/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. Н. Г. – адв. Л. Л., срещу решение № 260091 от 10.05.2021г. по внохд № 86/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 2600005 от 25.01.2021г., постановена по нохд № 2229/2020г. на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият М. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 30.09.2018г., в землището на [населено място], , на /път/, при управление на МПС - товарен автомобил марка „марка“ модел „модел“ с peг. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г. М. и е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 58А, ал. 1 от НК му е определено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58А, ал. 1 от НК е намалено с една трета и е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т.1 от НК. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от защитника на подсъдимия Г.. С решение № 260091 от 10.05.2021г. по внохд № 86/2021г. на Пловдивски апелативен съд присъда № 260005/25.01.2021г. на Пловдивски окръжен съд е била изменена, като подс. Г. е признат за виновен в това, че е извършил нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е признат за невиновен и оправдан да е извършил нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. М. Г. – адв. Л. Л., се сочат трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Неправилното приложение на материалния закон се обосновава с неприлагането на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, въпреки наличието на предпоставките за това. Излагат доводи за необсъждане на смекчаващите вината обстоятелства, за несъобразяване със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, довели до отказ да бъде отложено изтърпяването на наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се аргументира с необоснованост на решението, с липса на цялостно обсъждане на обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Твърдението за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се подкрепя с доводи за установеност на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и несъответствието му с целите на наказанието. Прави се искане за изменение на съдебния акт с намаляване на размера на наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода и прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК. Срещу касационната жалба е постъпило становище от частните обвинители И. И. лично и като майка и законен представител на Г. П. М. и М. П. М., М. И. М., Г. В. М. и В. М.. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба. Аргументира се, че преценката на въззивния съд за обстоятелствата, влияещи върху отговорността и за необходимостта наказанието да бъде изтърпяно ефективно, е правилна и обоснована. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. – адв. Л., пледира за уважаване на касационната жалба. Посочва, че при първото разглеждане на делото от окръжния съд е бил приложен институтът на чл. 66 от НК. Намира, че не е отчетена оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите. Акцентира върху семейното му положение и изразеното от подсъдимия разкаяние за извършеното. Повереникът на частните обвинители адв. И. поддържа изложените в становището по касационната жалба аргументи. Излага съображения, че определеното наказание и ефективното му изтърпяване са в съответствие с целите, посочени в закона. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подс. М. Г. изразява съжаление за случилото се и моли наказанието му да е условно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от правно легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че и трите касационни основания в сезиращата жалба са аргументирани чрез едни и същи съображения – за неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Г. обстоятелства, за несъобразяване с установени обстоятелства относими към наказанието. Предвидените в НПК касационни основания обосновават проверката за правилното приложение на материалния и на процесуалния закон, и за справедливостта на наложеното наказание. Те следователно предпоставят различни групи нарушения и принципно няма как да се подкрепени с едни и същи доводи. Без основание е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на атакуваното решение. Законодателят е преценил като съществени нарушенията, посочени в чл. 348, ал. 3 от НПК. Изложените в жалбата доводи изобщо не попадат в рамките на такива нарушения. Действително, съществени процесуални нарушения могат да бъдат допуснати при липса на мотиви по отношение решаването на основните въпроси, по които се е произнесъл съдът, или при неспазване на правилата за формиране на вътрешното му убеждение. В решението на ПАС такива нарушения не се констатират. В мотивите е обективирана извършената от въззивния съд проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализиране на наказанието на подс. Г. за извършеното престъпление. Като не е констатирал неотчетени обстоятелства, влияещи върху отговорността, контролираният съд е изразил съгласие с тяхната оценка, отразена в мотивите на присъдата и поради това, както и посочвайки всички тези обстоятелства, е потвърдил крайния извод на първата инстанция за превалиране на смекчаващите вината обстоятелства. Лишено е от основание оплакването, че не са обсъдени представените пред въззивния съд писмени доказателства във връзка с личността на подсъдимия. Тези документи касаят факта на сключен граждански брак от подс. Г. и здравословното състояние на родителите му, като макар да не са конкретно упоменати в решението, са били съобразени при отчитане на семейното положение и социалната ангажираност на подсъдимия като смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на доводите на касатора, че при решаване на въпроса за изтърпяване на наложеното наказание не било взето предвид развитието на производството и в частност факта, че при първото разглеждане на делото наложеното на подсъдимия наказание е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, те не могат да бъдат възприети като основателни. Те биха могли да бъдат осмисляни само във връзка с преценка дали не е нарушена забраната за reformatio in pejus. Такова нарушение обаче в случая не е допуснато, понеже присъдата, постановена при първото първоинстанционно разглеждане на делото, е била отменена по протест на прокурора с искане за утежняване на положението на подсъдимия. Поради изложените съображения касационният съдебен състав не счита, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати нарушения на процесуалните правила. По отношение на възражението за нарушение на материалния закон логическото място на отговора е след разглеждане на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, още повече, че неприлагането на условното осъждане се свързва в жалбата и с това касационно основание. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият М. Г. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подс. Г. законосъобразно е определено по правилата на чл. 58а от НК. При извършената проверка на присъдата въззивният съд е посочил като правилно установени от първата инстанция смекчаващите вината на подс. Г. обстоятелства, за съобразяването на които претендира защитата. Отчетени са посочените в касационната жалба обстоятелства, свързани с личността на подсъдимото лице – чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за извършеното, младата му възраст. Отчетени са също и тези, свързани със семейното му положение. Само че от посочените от защитата данни за сключен граждански брак и влошено здравословно състояние на родителите на Г. не могат да се черпят доводи за негова положителна характеристика, доколкото тези обстоятелства са елементи от обичайния социален живот. Правилно контролираният съд е отбелязал и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на личността на подсъдимия и те са свързани с наличието на противообществена проява на Г. като непълнолетен, свързана с вземане на възпитателни мерки, както и това, че подс. Г. е управлявал различни автомобили въпреки липсата на правоспособност (което фигурира в обстоятелствената част на обвинителния акт и е признато по реда на чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимия). Внимателната преценка на посочените обстоятелства, аргументиращи степента на обществена опасност на подсъдимото лице, сочи, че не могат да бъдат възприети доводите в касационната жалба, че се касае до лице само с положителни характеристични данни и с ниска степен на обществена опасност. Без основание в касационната жалба се претендира отчитане на добросъвестното процесуално поведение на подс. Г., защото признаването на фактите е обусловило прилагане на диференцираната процедура, водеща до редуциране на определеното наказание, като липсва негово поведение, свързано с улесняване на разкриването на обективната истина, което да смекчи допълнително отговорността му. Претенцията да се отчете факт на оказана от подсъдимия помощ на пострадалите също е неприемлива, понеже по делото не са налице такива факти. Другото сочено от касатора обстоятелство е, че се касае до непредпазливо престъпление, но то не може да бъде обсъждано, защото престъпният състав е формулиран от законодателя като деяние, извършено по непредпазливост. В тази връзка следва да се отбележи, че действително въззивният съд правилно е критикувал първоинстанционния по отношение извода му, че формата на вината е самонадеяност, понеже такова фактическо и юридическо обвинение не е повдигано на подсъдимия. Това, че се касае до небрежност обаче не може да послужи за допълнително облекчаване на наказанието, понеже данните за личността на подсъдимия са с немалка тежест. В атакуваното решение всички релевантни обстоятелства са били аналитично съпоставени помежду си, както и с преценката за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Това е довело до аргументиран извод наказанието на подс. Г. да бъде индивидуализирано малко над минимума, предвиден в нормата, при превес на смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл според касационната инстанция не е налице явно несъответствие между, от една страна – обществената опасност на деянието и тази на подсъдимия, и от друга – тежестта на наложеното наказание. Двете съдебни инстанции успешно са защитили позицията си, че не са налице основания за определяне на наказание на подс. Г. в хипотезата на чл. 55 от НК. Верни са изводите, че смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да бъдат преценени като многобройни или изключителни, нито пък да обосноват преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Всъщност основната част от възраженията в касационната жалба са свързани с неприлагането на условното осъждане. Те също не могат да бъдат възприети като основателни от настоящата инстанция. Преди всичко с отказа да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното на подс. Г. след редукцията по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание две години и четири месеца лишаване от свобода, съдилищата не са допуснали нарушение на материалния закон. В принципен план, условното осъждане може да се приложи при две задължителни условия – наказанието лишаване от свобода да е до три години и лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Само че положителното установяване на тези предпоставки не се свързва със задължително прилагане на условното осъждане, понеже законодателят е поставил неговото решаване в зависимост от конкретната преценка за това, дали могат да бъдат постигнати целите на наказанието. В настоящия случай въззивният съд е потвърдил аргументацията на първостепенния за това, че не е налице възможност за постигане целите на специалната и генералната превенция без ефективно изтърпяване на наказанието. Несъгласието на касатора с тази преценка не може да аргументира нарушение на материалния закон. Според касационната инстанция не са налице основания да бъдат ревизирани изводите във въззивното решение, че целите на наказателната репресия в настоящия случай не могат да бъдат постигнати с прилагане на института на условното осъждане. Както правилно е посочено от контролирания съд, преценката за прилагане на обсъждания институт, при наличието на формалните предпоставки за това, се извършва с оглед на постигане на целите на генералната и на специалната превенция, като законодателят е отдал приоритет на прогнозата за поправяне и превъзпитание на дееца. За да аргументира въздействието на санкцията върху останалите членове на обществото, съдът е съобразил тежестта на извършеното престъпление, свързана с управление на МПС без свидетелство за правоуправление, което, макар да е елемент от състава на престъплението, предпоставя по-висока укоримост, понеже превозното средство е било с десен волан, неприсъщо за организацията на движението по пътищата у нас. Освен това като значимо обстоятелство е отчетен и фактът, че подсъдимият е поканил и превозвал двама пътници - младежи, чиято безопасност е била негова отговорност. Следва да бъде споделена и съдебната преценка, че за постигане на целите на индивидуалната превенция е необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, понеже с неговото отлагане не би могло да се постигне превъзпитание на подс. Г. към спазване на установените правила и норми. Тази преценка правилно е изведена от данните за личността на подсъдимия – това, че е управлявал многократно различни МПС без някога да е придобил правоспособност за това, с което е застрашавал други участници в движението, това че даже към инкриминираното събитие е управлявал без да постави обезопасителен колан. Не може да се остави без внимание и осъщественото от него деяние като непълнолетен с аналогичен обект на посегателство. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция за неоснователност на направените от касатора оплаквания за явна несправедливост на наложеното му наказание и за незаконосъобразен отказ за прилагане на института на чл. 66, ал. 1 от НК. Липсват основания за изменение на съдебния акт в претендирата в жалбата насока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260091 от 10.05.2021г. по внохд № 86/2021г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.