Р Е Ш Е Н И Е № 178 Гр.София, 17.05.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар Г.ИВАНОВА в присъствието на прокурора БЛИЗНАКОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 259/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на подс. Й. В. К., подадена чрез защитника му- адв. С. П. срещу въззивно решение № 170 от 21.11.2022г., постановено по ВНОХД № 154/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че апелативният съд е допуснал особено съществени нарушения на процесуалните правила, а именно- решението е лишено от мотиви, тъй като не е направен собствен доказателствен анализ, заключението относно вината на подсъдимия е изградено единствено на базата на обясненията на един от съпроцесниците на касатора, подкрепено от събрани данни чрез специални разузнавателни средства и косвени доказателства, които не обосновават категоричен извод за вината му. Това според защитата е довело и до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия К.. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия К. – адв.П. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа искането си за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд Подсъдимият К. поддържа становището на защитника си. Адвокат Д., като защитник на подс.Г. и З. заявява, че възраженията на колегата му са основателни. Прави изявление, че не са дадени отговори и на направени от негова страна възражения, което определя като съществено процесуално нарушение. Поддържа искането за връщане на делото за ново разглеждане. Подс. Г. поддържа становището на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с разпоредбата на чл. 314 от НПК и е формирал вътрешното си убеждение по фактите при спазване разпоредбата на чл. 14 от НПК. Що се отнася до обясненията на подсъдимия З., то същите се преценят като неизолирани, а подкрепени от обективните находки, установени на местопроизшествието, от заключенията на експертизите и ВДС. Предлага се решението на апелативния съд да се остави в сила. Подс. К. в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан. На същото становище е и подс.Г.. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №260080 от 14.12.2021г., постановена по НОХД № 2013/2020г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите Й. В. К., Г. В. Г. и И. Г. З. за виновни в извършване на престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. 20, ал.2, вр. ал.1 НК, като са им били наложени наказания от по една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба от по 5000лв. Наказанието „лишаване от свобода“ на подс.К. е било отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години. Със същата присъда, подс.Г.Г. е бил признат за виновен и за извършване на престъпление по чл.277а, ал.7 НК, за което му е наложно наказание от 1 година „лишаване от свобода“, като е бил частично оправдан за това деянието да е осъществено при условията на продължавано престъпление по чл.26 НК, както и за това да е знаел, че държаните оръдия са послужили за търсене на археологически разкопки. Подс.Г. е бил признат за виновен и за извършване на престъпление по чл.278, ал.6, пр.1 НК, за което му е било наложено наказание 3м.“лишаване от свобода“ и глоба от 2000лв. На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 4 години считано от влизане на присъдата в сила и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5000лв. Със същата присъда, подс.З. е бил признат за виновен и в извършване на още две престъпления: - по чл.277а, ал.7 НК, за което му е наложено наказание от една година “лишаване от свобода“, като частично е оправдан по обвинението касаещо чл.26 НК и – по чл.278, ал.6, пр.3 НК, за което му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“ и глоба- 5000лв. На основание чл.23 НК съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия- 2 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК е отложил изпълнението му за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила и е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 5000лв. По повод постъпили жалби и от тримата подсъдими е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда. С решение № 170 от 21.11.2022г., постановено по ВНОХД № 154/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив присъдата е била потвърдена изцяло. Преди да разгледа оплакванията на касатора, настоящият съд следва да уточни границите на проверката, която осъществява. Те се очертават от подалия касационна жалба подс.К.. Останалите двама подсъдими не са сезирали касационната инстанция с оплаквания, поради което и направеното възражение от адв.Д. за допуснати съществени процесуални нарушения по отношение и на тях, както и искането на подс.Г. за оправдаване, няма да бъдат разгледани. Касационната инстанция би могла да излезе извън посочените рамки единствено в хипотезата на чл.347, ал.2 НПК. Пред настоящата инстанция е постъпила касационна жалба единствено от подс.К., като Върховният касационен съд намира същата за основателна. Основните възражения на защитата на подс.К. касаят касационните основания по чл.348, ал.1,т.2 НПК, което налага приоритетното им разглеждане. Съществено процесуално нарушение според адв. П. е липсата на мотиви към атакувания съдебен акт, твърдение намерило потвърждение в доводите на защитата, че не е отговорено на направените възражения пред въззивния съд, както и че апелативната инстанция не е анализирала самостоятелно доказателствата, а само е заявила подкрепата си за направения от окръжния съд доказателствен анализ, което също лишава решението от аргументация. Възражения на касатора в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, са направени и във връзка с нарушаване забраната възведена в чл.116, ал.1 НПК, довела до постановяване на осъдителна присъдата срещу подс.К. само на база на уличаващи го обяснения, дадени от подс.З. /“оговор“/ . Въпросите относно обясненията, депозирани от подс. З., в частта касаещи участието на подсъдимия К. в инкриминираната дейност, са стоели на вниманието на въззивната инстанция, която е приела, че те са годно доказателство . Касаторът от своя страна не отрича, че процесуалният закон не съдържа забрана обясненията на един съподсъдим по делото, в които се съдържат доказателства за участието на друг съподсъдим в извършването на деянието, т.н. “ оговор”, да бъдат ползвани при постановяването на присъдата, стига осъдителната присъда да не почива само и единствено на доказателствата, събрани посредством тези обяснения. Процесуалният закон е ясен в изискванията, които въвежда с чл.116, ал.1 НПК. Съдебната теория и практика е последователна в отстояването на разбирането, че е необходимо този род обяснения да бъдат подкрепени убедително от други доказателства, както и че е налице изискване събраните чрез „оговор“ доказателства да не бъдат превратно тълкувани. Убедителността на другите доказателства и нуждата от внимателната им преценка, са от особено значение, когато те са косвени. При тези предварително направени уточнения, въззивният съд е следвало да даде отговор на два основни въпроса- след като е избрал да се довери на обясненията на подс.З. дадени на ДП и приобщени по реда на чл.279, ал.1,т.3 НПК, при съществени противоречия с обясненията, депозирани в хода на съдебното следствие, по какъв начин е формирал това свое вътрешно убеждение. И на второ място – приемайки за правдиви посочените обяснения, как е преодоляна забраната на чл.116 НПК и кои са другите достоверни, законосъобразно събрани доказателства, които подкрепят „оговора“. Без да отрича суверенното право на съда да кредитира едни и да не даде вяра на други доказателства, касационната инстанция споделя последователно становището, че доказателствата следва да се интерпретират вярно, съобразно съдържанието им, както и да се анализират обективно, всестранно и пълно, за да се формира правилно вътрешното убеждение на съда. Обратното е нарушение на чл. 13 и 14 НПК и се припознава като съществено процесуално нарушение. В тази връзка възражението на защитата, са основателни. Доводите на апелативният съд, че присъствието на защитник при разпита на подс.З. на ДП , е гаранция за достоверност на обясненията , не е вярна. Ролята на защитника е встъпвайки в процеса, да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия, но не е гаранция за достоверност на дадените обяснения. На следващо място, изводът на въззивният съд, че аргумент за правдивостта на обясненията от ДП се извежда и от факта, че те са били поддържани от подс.З. и при последващ разпит, проведен на ДП, близо две години след първия, е направен въз основа на процесуално недопустими препратки към неприобщени доказателства. Единствено обясненията на подс.З., дадени на т.1,л.66-67 ДП са прочетени и приобщени по реда на чл.279 НПК, не и тези от 20.08.2018г. на л.68,т.1 ДП , за които съдът твърди, че илюстрират последователност в застъпената теза на подс.З.. Позоваването на неприобщени доказателства не само е недопустимо, но съставлява съществено процесуално нарушение. Възраженията на защитата на подсъдимия К. са основателни и в частта, с която се твърди, че за да мотивира правдивостта на обясненията на подс.З., относими към участието на подс.К. в извършване на престъплението, както и да преодолее забраната на чл.116 НПК, въззивният съд декларативно е констатирал съответствието им с други доказателства по делото- гласни / показанията на св.К., Б., на полицейските служители, участвали в операцията по залавяне на подсъдимите/, писмени доказателства и ВДС, събрани чрез експлоатиране на СРС. Безспорно изброените доказателства са косвени, което е задължавало апелативната инстанция да направи внимателната им преценка, така че да се достигне до заключение, че те обосноват наличието на последователна, логическо свързана верига от факти, достигаща до безпротиворечивия и единствено възможен извод за виновността на подсъдимия. Вместо това въззивният съд формално е изброил една част от доказателствата като такива, подкрепящи обвинението срещу подс.К., а други неправилно е интерпретирал в посочения смисъл / свидетелски показания относно негово хоби-иманярство или такива за инцидентно придружаване на подс.Г. на среща със св.К., оперативна информация на полицейските служители, която е непроследимо и непроверимо доказателство и данните от ВДС, резултат от експлоатирани СРС/. Приетият подход не може да запълни изискванията на чл.339 НПК и да покрие минималните стандарти за изготвяне на мотиви. Анализът и съпоставката на косвените доказателства, е следвало да се извърши от контролираната инстанция при спазване изискванията за необходима убедителност и последователност, при която да се достигне до логическа свързаност на съжденията, които да могат да послужат като надеждна доказателствена основа на изводите за виновността на подс.К., а в конкретния случай и да мотивират извода, че „оговорът“ не е единственото доказателство за авторството на деянието. По този начин съдът е следвало да преодолее предположението, че подс.К. е бил на инкриминираната дата на могилата и е взел участие в нерегламентираните изкопни работи и да се осъществи доказателствен анализ, който да доведе до единствения възможен и категоричен извод, че касаторът е участвал в осъществяването на престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20 НК, заедно с подс.Г. и подс.З. на посочената дата- 06.11.2016г. Защитната теза и възражения на подс.К. са отхвърлени от въззивния съд без да се изложат убедителни аргументи относно няколко съществени обстоятелства - относно мотора, с който съдът приема, че подс.К. е пристигнал до могилата, но не е бил открит след залавянето на подс.Г. и З. на местопрестъплението, нито е намерен на следващия ден, когато също са се провеждали огледи, относно обстоятелството, че подс.К. не е бил видян да пристига на въпросната могила, нито е заловен по време на полицейската акция, при които са задържани другите двама подсъдими. Не на последно място са основателни възраженията на защитата, че са логически непоследователни и правно неиздържани аргументите на въззивния съд, с които се отхвърля защитната теза на подсъдимия, според която е ходил до могилата, но по друг повод приемайки, че тя е „изцяло компрометирана от показанията на св.К. и Б., първият от които е виждал подс.К. в компанията на подс.Г., когато са проучвали евентуалното движение на хора в района на местността, а вторият-познавал подсъдимия като лице, свързано с другите двама подсъдими, поради общо хоби-иманярство“. Без нужната конкретика, както сочи и защитата, са останали и декларативните констатации на апелативния съд, че събраната информация чрез СРС подкрепя обвинението срещу подс.К. / стр.43 от решението/, като не са изложени мотиви досежно извода, че подс.К. се припознава като споменатото на два пъти име „Д. от Х.“ в разговори проведени от подс.Г. с трети лица. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че посочените пропуски лишават контролирания съдебен акт от мотиви относими към направения доказателствен анализ и правни изводи, по повдигнатото срещу подс.К. обвинение и определят жалбата на защитника му като основателна. Що се отнася до възраженията за нарушение на материалния закон, то в конкретния случай същите следва да се разгледат след преодоляване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Обвинението срещу подс.К. по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК е за съучастническата дейност заедно с подс.Г. и подс.З., като последните двама са признати за виновни и осъдени и по други две обвинения. Поставя се въпросът за частта от решението, което следва да се отмени, отговор на който се дава в унисон с указанията в ТР № 5/2018г. по тълк.дело № 5/2017г. на ОСНК на ВКС в т.4, а именно , че при съучастие, както и в изброените още няколко случая, не е възможно влизане в сила на отделни части от присъдата по различно време. „При съучастие е необходим общ и единен наказателен процес за всички съучастници и това е неизбежна последица от същността на този институт на материалното право, при който от обективна и субективна страна е налице такава фактическа връзка, че поведението и отговорността на който и да е от съучастниците е невъзможно да бъде изяснено, без се изясни поведението и отговорността на останалите“. Поради това, въззивното решение следва да се отмени в частта касаеща поизнасянето на апелативния съд по обвинението за извършено престъпление по чл. чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК и досежно подс.Г. и З. въпреки, че е атакувано само от подс.К., както и в частта относно произнасянето по чл.23 НК за подс.Г. и З.. При новото разглеждане на делото да се съобразят констатираните пропуски, касаещи съпричастността на подс.К. към общата престъпна деятелност и евентуалните последици, което това би имало по отношение на останалите двама подсъдими, с оглед определянето на общо наказание, като се съобрази забраната за reformatio in pejus. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1,т.5, вр. ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 170 от 21.11.2022г., постановено по ВНОХД № 154/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив в частта, с която подсъдимите Й. К., Г. Г. и И. З. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.277а, ал.3, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК, както и в частта относно приложението на чл.23 НК по отношение на подс. Г. Г. и И. З.. Оставя в сила решението в останалата му част. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: