Ключови фрази
Частна касационна жалба * публична продан * задатък * установителен иск в изпълнителното производство * присъединяване на кредитори в изпълнителното производство * запис на заповед * правен интерес

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 123

Гр.С., 19.03.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.668 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение на Апелативен съд С. №.4141/19.12.17 по г.д.№.5773/17 е потвърдено определение на Окръжен съд Монтана от 29.09.17 по г.д.№.92/17 за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от А. А. К., А. А. К. и А. А. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е прил, че за ищците не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се формулират следните въпроси при позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1.”Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения във въззивната жалба, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?” /реш.№.54/09.14 по т.д.№.3035/13, ІІ ТО, реш.№.123/28.05.14 по г.д. №.7750/13, І ГО, реш.№.36/24.03.14 по т.д.№.2366/13, ІІ ТО, реш.№.117/ 12.08.13 по т.д.№.921/12, І ТО, реш.№.553/27.06.13 по г.д.№.196/12, ІV ГО, реш.№.212/1.02.12 по т.д.№.1106/10, ІІ ТО, реш.№.7/8.02.12 по г.д.№.510/ 11, ІІ ГО, реш.№.57/2.03.11 по г.д.№.1416/10, ІІІ ГО, реш.№.24/28.01.10 по г.д.№.4744/08, І ГО, реш.№.1439/16.12.08 по г.д.№.5371/07, ІV ГО, т.4 ППВС 7/27.12.65/; 2.”Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.464 ал.1 от ГПК, когато ищецът ищецът има възможност да придобие имот чрез публична продан, като бъде обявен за негов купувач, ако отрече правата на друг взискател, който е участвал в същия търг незаконосъобразно – без да внася задатък?” /ТР 8/27.11.13 по т.д.№.8/12, ОСГТК; чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Ответните страни А. Н. К. и Ж. Д. Ж. не вземат становище.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по установителен иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК вр. с чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че не съществува вземане на Ж. Д. Ж. спрямо А. Н. К. по изп.д№.2-115/08 по описа на ДСИ РС Монтана в размер на 140000лв. по запис на заповед от 12.10.11, издаден от А. К., за което е издадена заповед за изпълнение от 4.07.16 по ч.г.д.№.1425/06 на РС Монтана, а при условията на евентуалност е предявен и иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност на посочения запис на заповед по отношение на ищците. Съдът е посочил, че с присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискате, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата на конкуриращия взискател – какъвто твърдят, че са ищците, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да отрекат съществуването на вземането на конкуриращия ги при удовлетворяване на вземането им друг взискател. Доколкото в разглеждания случай ищците са привилигировани кредитори /по вземане за издръжка/, предвид предвидената в закона привилегия на вземането им, събирането на същото не е обусловено от присъединяването на втория ответник Ж. Ж.. Той има качеството на хирографарен кредитор и събирането на неговото вземане винаги ще следва удовлетворяването на вземането за издръжка. При това положение, дори вземането на Ж. Ж. да съществува, той не се явява конкуриращ взискател по отношение на вземането на ищците, които имат право при разпределението на осребрената в изпълнителното производство сума да получат предпочтително удовлетворение преди този взискател. Поради това и за тях липсва правен интерес да оспорят вземането на присъединения взискател с иск по чл.464 ал.1 ГПК – който не би довел до търсената от тях защита.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по първия поставен въпрос относно задължението на съда да обсъди доказателствата и възраженията, във връзка с който приема следното:
По въпроса е формирана безпротиворечива съдебна практика, в това число цитирана от касатора. Съгласно същата съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства и доводите и възраженията на страните, които са от значение за спора.

По основателността на частната касационна жалба:
В случая в частната жалба до въззивния съд са изложени подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт - в това число за незаконосъобразно процедиране на първоинстанционния съд във връзка с необсъдане на приложени доказателства и релевирани твърдения /в исковата молба и молбата за обезпечение/ относно обстоятелствата, които обосновават правния интерес на ищците от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.464 ал.1 ГПК предвид оспорването качеството на кредитор на присъединения взискател Ж.Ж.. Липсата на надлежни мотиви относно доводите на ищците, че техния правен интерес е обоснован и от факта, че чрез установяването на твърдяната привидност на кредитора те биха могли да придобият изнесения на публична продан имот, е в нарушение на съдопроизводствените правила, и то е съществено, защото се е отразило върху правилността на съдебния акт.
Налице е задължителна практика на ВКС /опр.№.756/22.12.11 на ВКС по ч.г.д.№.641/, IV ГО/, в която изрично се сочи, че предвидената в чл.464 ал.1 ГПК защита на взискателя възниква от момента на присъединяването. От тогава за него съществува правния интерес от този иск - тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател /арг. чл.457 ал.1 ГПК/. С присъединяването на взискателя възниква задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл.460 ГПК, поради което с присъединяването всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори вземането му. Реализирането на защитата извън визираният в текста на чл.464 ал.1 ГПК едномесечен срок от разпределението за предявяване на иска за оспорване вземането на присъединения кредитор не рефлектира върху неговата допустимост -исковата защита е допустима и то без оглед на това, дали претенцията е предявена в горния срок или извън него /в първия случай - т. е. когато срокът е спазен сумата не се предава фактически на взискателя и искът е установителен, докато във втория - т. е. когато този срок не е спазен - защитата следва да се проведе чрез осъдителен иск (поради изплащане на сумата на взискателя с оспореното вземане)/. В разглежданата хипотеза по реда на чл.464 ГПК се оспорва съществуването на вземането на друг кредитор – който участва без да внесе задатък и на който, предвид размера на наддавателното му предложение, е възложен изнесения на публична продан имот-при условие, че следващото по размер предложение изхожда от ищците. При това положение горното обстоятелство обуславя правния им интерес да оспорят вземането му – именно доколкото присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, и те не се изчерпват само с участие в разпределението. В. определение, с което е потвърдено първоинстанционното такова за прекратяване на производството като недопустимо поради липса на правен интерес, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Апелативен съд С. №.4141/19.12.17 по г.д.№.5773/17.

ОТМЕНЯ определение на Апелативен съд С. №.4141/19.12.17 по г.д.№.5773/17, и потвърденото с него определение на Окръжен съд Монтана от 29.09.17 по г.д.№.92/17 за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: