О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 540 София, 25.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 430 /2012 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от С. М. И. против определение № 1751 от 21.06.2012г. по гр.д.а 1777/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 03.05.2012г. по гр.д.№ 14097/2011г. на Варненски РС. С последното е отказано възстановяване на срока за отговор на исковата молба за развод, подадена от съпруга й И. В. И. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – толериране на злоупотребата с право, проявена от ищеца, който не е посочил, че живее в чужбина и не е уведомил съда, че в периода 09.12.2011г. – 27-12.2011г. тя е в страната, а в същия период й е назначен особен представител на разноски на ищеца. В изложението към частната жалба са формулирани пет въпроса, които могат да се обобщят до следното: съставлява ли особено непредвидено обстоятелство отсъствието на страната от адреса, посочен от ищеца и от този, на който е призовавана по реда на чл. 47 от ГПК поради това, че е в чужбина, основание ли е това за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и нарушено ли е правото и на защита в този случай, ако отговор е даден от служебно назначения й особен представител, назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС – т.17 от ТР № 1/04.01.2001г. Ответникът по касация оспорва допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос не кореспондира на мотивите на съда и е неотносим. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Предявен е иск за развод от И. В. И.. Той е посочил постоянен и настоящ адрес на съпругата си С. М. И. в [населено място]. Тя не е намерена на адреса, като във върната призовка на един от двата адреса – този на [улица]е посочено от непълнолетния син на страните, че майката е в Англия на работа. Въпреки това, съдът е приложил чл. 47 от ГПК и поради неявяване на лице, което да получи книжата, е приел ответницата за редовно призована, назначил й е особен представител, от който в срока за отговор на исковата молба е подаден такъв на 23.01.2012г. На 26.03.2012г. ответницата е упълномощила адвокат М. Д., от която на 28.03.2012г. е постъпила писмена молба за възстановяване на срока за отговор на исковата молба. С нея са представени доказателства, че И. е в Англия и, че е била в България само в периода 09.12.2011г. – 27.12.2011г., което е безспорно между страните. Съдът е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока, тъй като не е налице особено непредвидено обстоятелство. Като такова не е възприето отсъствието на ответницата от страната, тя е приета за редовно призована. Изложено е съображение, че не е лишена от правото на участие в процеса щом е имала назначен особен представител. Допълнително е прието, че молбата е неоснователна щом не е представен самия отговор на исковата молба, за който се иска възстановяване на срока, съгласно чл. 65, ал.2 от ГПК. Въззивният съд е възприел тези мотиви и е потвърдил определението на РС. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Поставените пет въпроса, обобщени по-горе са относими към спора и пряко обусловили крайния извод, поради което удовлетворяват общото основание за допускане до касационен контрол. Съгласно т.17 от ТР № 1/04.01.2001г., ако в първата инстанция е допуснато процесуално нарушение, което е лишило страна от участие, възвината инстанция следва да повтори процесуалните действия с лишената от участие страна, за да се обезпечи правото и на защита. Това е обосновано с характера на въззивната инстанция като такава по същество. И новия ГПК определя въззивната инстанция като такава по същество макар да разглежда делото на наведените основания за обжалване. Ако това задължение важи за въззивната инстанция, на още по-голямо основание важи и за първата инстанция и при действието на новия ГПК. Това разбиране би удовлетворило принципа за процесуална икономия. Съдебната практика и сега приема, че възивната инстанция следва да поправи процесуалните нарушения, които е допусната първата инстанция. Ако обжалваното определение остане в сила това би противоречало на тази задължителна съдебна практика. Затова съдът приема е е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Нормативно не е дефинирано какво представлява „особено непредвидено обстоятелство”. Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона, или от съда срок. Това разбиране е вложено в съдържанието на нормата на чл. 46, ал.4 от ГПК, според която връчването на съдебни книжа на друго лице, което е съгласно да ги предаде на адресата е редовно, но адресата може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е могъл да узнае за връчването. Няма основание в случая, когато е извършено връчване чрез залепяне, предвидено в чл. 47 от ГПК, когато адресата е бил в чужбина преди предявяване на иска, да се приеме друго тълкуване. По аналогия следва да се приеме, че и при призоваване по чл. 47 от ГПК, когато обективно адресата, поради това, че е бил в чужбина от преди предявяване на иска, не е могъл да узнае за уведомлението, за да се яви и да получи съдебните книжа, за него са налице особени непредвидени обстоятелства за възстановяване на срока, както това е предвидено в хипотезата на призоваване чрез друго лице по чл. 46 от ГПК. Няма основание този ответник, щом е узнал след пропускане на срока, но преди приключване на делото пред първата инстанция за висящия в съда процес да бъде лишен от възможността лично, или чрез упълномощен от него адвокат да участва в делото. Това се налага от принципа за равнопоставеност на страните и за установяване на истината – чл. 9 и 10 от ГПК. Когато адреса на страната в чужбина е известен, призоваването следва да се извърши на този адрес по реда на връчване на съдебни книжа в чужбина. /В този смисъл виж определение № 353/27.06.2011г. по ч. гр.д.№ 126/2011г. на ВКС ІІІ гр.о. Нормата на чл. 133 ГПК допуска упражняването на правата, за които е изтекъл преклузивния срок, каквото е и подаването на отговор на исковата молба когато пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В тази норма за разлика от чл. 64, ал.2 от ГПК не се съдържа предпоставката страната, пропуснала срока да не е могла да преодолее тези обстоятелства. Когато пропускането на срока се дължи на това, че страната обективно не е могла да узнае за призоваването, респективно за връчването на книжата, защото не е била в страната от преди предявяване на иска срещу нея, е ясно, че тя не е могла да преодолее това препятствие. Затова в хипотезата на чл. 46, ал.4 законодателя приравнява особено непредвидено обстоятелство на непредаването на съобщението от лицето, на което е връчено със задължение за предаване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В конкретния случай това, че страната обичайно е пребивавала в Англия е било известно на ищеца, а и съдът е получил информация за този факт. Въпреки това съдът е предприел призоваване по реда на чл. 47 от ГПК. Страната обаче обективно не е могла да узнае и да се яви в съда, за да получи книжата поради това, че не е била на посочените адреси и изобщо в България. Затова за нея пропускането на срока се дължи на особено непредвидено обстоятелство. Способът за призоваване по чл. 47 от ГПК е бил неприложим. Без значение е обстоятелството, че е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител, тъй като е налице основание за възстановяване на срока и ответницата не следва да търпи неблагоприятни последици от пропускането на срока за отговор на исковата молба по независещи от нея обективни причини. По изложените причини обжалваното определение и оставеното с него в сила определение на РС следва да се отменят като вместо това на ответницата следва да се възстанови срока за подаване на отговор на исковата молба. Тъй като тя не е получила и самата искова молба, съдът не взема предвид обстоятелството, че тя не подава отговор заедно с подаване на молбата за възстановяване на срока. Касае се за лични и имуществени отношения между съпрузи, по които становището е конкретно и следва да е с личното участие на страната при изявено нейно желание за това. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 1751 от 21.06.2012г. по гр.д.№ 1777/2012г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него определение от 03.05.2012г. по гр.д.№ 14097/2011г. на Варненски РС, с което е оставена без уважение молбата на С. М. И. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба за развод, подадена от съпруга й И. В. И. и вместо това постановява: ВЪЗСТАНОВЯВА на С. М. И. срока за подаване отговор на исковата молба, подадена от съпруга й И. В. И. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: