О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 гр. София, 03.01.2019 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 3113 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх. № 109674 от 17.08.2018 г., подадена по пощата на 15.08.2018 г. от [фирма], представлявано от управителя В. С. А. чрез адвокат Б. Д. Г. от АК-П. срещу определение № 14689 от 29.06.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 5219/2018 г. на СГС, ІІІ „в” въззивен състав. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно. Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното: С атакуваното определение е потвърдено Определение № 279 от 27.03.2018 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег.№ 2527, д.№ 98 от 27.03.2018 г. по описа на нотариус, вписан под № 637 в регистъра на НК. Съдът е счел, че и в двете хипотези на чл. 264, ал. 4 ДОПК задълженията към държавата и общините трябва да бъдат изплатени към датата на финализиране на сделката по нотариален ред лично от длъжника – прехвърлител по договора или от приобретателя по него за сметка на това, което дължи като насрещна престация срещу прехвърленото му право. В случая собственикът (търговско дружество, действащо чрез законния си представител) е декларирал, че има публични задължения и е съгласен те да бъдат погасявани от сумата срещу прехвърленото право, като купувачът ще внесе дължимата сума в съответния бюджет. Пред съдията по вписвания не били представени доказателства, че длъжникът е погасил изцяло дължимите суми, поради което съдът приел, че към датата на вписването не е изпълнено изискването по чл. 264, ал. 4 ДОПК и атакуваният отказ е законосъобразен, правилен и обоснован. Документ за извършено плащане в полза на НАП е представен пред съда, но от него е видно, че същото е извършено след отказа за вписване на съдията по вписванията (а именно - на 12.04.2018 г.), поради което това обстоятелство не е могло да бъде взето предвид при извършване на вписването. На свой ред съдът е приел, че това обстоятелство не може да бъде съобразено и в производството по обжалване на отказа поради неговия контролно-отменителен характер, обуславящ зачитане само на реализиралите се до постановяване на отказа факти, сред които не е плащането на сумата 12 606,83 лв. Възражението на жалбоподателя, че държавата остава обезпечена с имота на длъжника, който е възбранен, било несъстоятелно, тъй като целта на закона (чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК) е ефективно погасяване, а не обезпечаване вземанията на държавата и общините. В представеното изложение на касационните основания, обективирано в касационната частна жалба, са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК: (1) „Има ли разлика в хипотезите и ако има каква е, между предложение 1 и предложение 2 на чл. 264, ал. 4 от ДОПК?”; (2) „При произнасяне по жалба срещу отказ на съдия по вписванията да впише нотариален акт за покупко-продажба, тъй като е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 264, съдът следва ли да съобрази и настъпилите факти и обстоятелства след този отказ, респ. да приложи разпоредбите на глава 49 от ГПК и сам да прецени към момента на произнасянето си да уважи ли молбата касаеща охранително производство, а не спорно такова ?”. С оглед съдържанието на обективираната от въззивния съд правораздавателна воля, поставеният от касатора въпрос № 2 има изискваното съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на него е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което има за последица допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. Констатира се противоречие между въззивния акт и практиката на ВКС, съгласно която в производството по обжалване на отказа за издаване на охранителен акт въззивният съд може да събира и обсъжда нови доказателства, представени с частната жалба срещу отказа, включително когато с тях се отстраняват нередовности на молбата за вписване (така - Определение № 131 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 123/2009 г., II г.о.; Определение № 163 от 20.04.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 61/2010 г., II г.о.; Определение № 314 от 16.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4190/2016 г., I г.о.). Като проявление на основните принципи в гражданския процес за законност и служебно начало (чл. 5 и чл. 7, ал. 1 ГПК), в производството по частни жалби срещу откази за издаване на охранителни актове (чиято специална уредба се съдържа в чл. 538 ГПК) окръжният съд действа като въззивна инстанция при условията на т.нар. „пълен въззив”. Той е длъжен да следи служебно (и при отсъствие на изрично оплакване за това) за приложението на императивните процесуалноправни норми, а също така може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Въззивният съд решава въпроса по жалбата не само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК, към която препраща чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК, регламентира възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения и позволява да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първата инстанция, но и тези, допуснати от страните. По своя характер обжалването с частна жалба е пълно (същинско) въззивно обжалване, а не контролно-отменително, като по този начин законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. По съществото на частната жалба: При постановяване на атакуваното определение е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като СГС не е упражнил правомощията, регламентирани с чл. 538, ал. 2, изр. 3 ГПК във връзка с чл. 278, ал. 2 ГПК. Действително, съобразявайки разясненията по т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдията по вписванията е бил длъжен да постанови отказ за вписване, тъй като пред него не е било доказано изпълнението на изискването по чл. 264, ал. 4, предл. 2 ДОПК, а именно – молителят не е представил доказателство, че дължимата сума за непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, чието наличие е посочено в декларацията по чл. 264, ал. 4 вр. ал. 1 ДОПК, е внесена от купувача в съответния бюджет. С частната жалба срещу отказа, обаче, молителят е представил доказателства в тази насока. Съгласно чл. 538, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК Софийският градски съд е следвало да вземе предвид заплащането на сумата 12 606,83 лева от страна на купувача по процесната покупко-продажба в изпълнение на изискванията на чл. 264, ал. 4, предл. 2 ДОПК като нов факт по смисъла на чл. 538, ал. 2, изр. 2 ГПК, удостоверен със следните документи: платежно нареждане за изплащане от купувача по процесната сделка на дължимата сума към бюджета на НАП; Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки поради изплащане на дължимите публични задължения в пълния им размер по сметка на НАП и Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК поради цялостно погасяване на дължимите публични задължения, издадени от главен публичен изпълнител при ТД на НАП В. Т., офис П.. Допуснатото съществено процесуално нарушение се е отразило на правилността на атакуваното определение, което следва да бъде отменено. Встъпвайки в правомощията по чл. 278, ал. 2 ГПК, касационната инстанция следва да отмени и атакувания пред СГС отказ на съдията по вписванията, като постанови извършване на вписването. След отмяната на отказа на съдията по вписванията, актът ще се счита вписан с поредност към момента на подаване на молбата до съдията по вписванията (чл. 577, ал. 3 ГПК). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14689 от 29.06.2018 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5219/2018 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав. ОТМЕНЯВА Определение № 14689 от 29.06.2018 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 5219/2018 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА Определение № 279 от 27.03.2018 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София, с което е отказано вписването на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег.№ 2527, д.№ 98 от 27.03.2018 г. по описа на нотариус, вписан под № 637 в регистъра на НК. ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията на Службата по вписванията – гр. София представеният нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег. № 2527, дело 98 от 27.03.2018 г. по описа на нотариус, вписан под № 637 в регистъра на НК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: