Р Е Ш Е Н И Е № 32 Гр. С., 11.08. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 781/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], представлявано от С. И. С. и Г. Т. Ч., чрез процесуалния му представител адв. М. Дедова от САК, срещу решение № 252/08.10.2014 г. по в.т.д. № 179/2014 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 27/27.02.14 г. по т.д.№ 28/2013 г. на Русенския окръжен съд. С първоинстанционното решение на основание чл.517 ал.2 ГПК е прекратено ответното СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” и в полза на ищеца В. С. С. от [населено място] са присъдени 611 лв. - разноски по делото. С определение № 591 от 26.10.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия изхода на делото въпрос: При образувани две изпълнителни производства въз основа на едно и също изпълнително основание, първото от които е било прекратено по перемция, следва ли във второто производство, при насочване на изпълнението върху дружествен дял по реда на чл.517 ал.2 ГПК на общо основание да се приложи нормата на чл.96 ал.1 ТЗ относно 6 месечния срок, предхождащ налагането на запора по чл.517 ал.1 ГПК, или следва да се зачете /респ. присъедини/ срокът, изтекъл по време на прекратеното изпълнително производство. В касационната жалба се поддържат основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК, съответно за недопустимост и неправилност на решението, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията са относно липса на пасивна легитимация на неограничено отговорния съдружник по издадения изпълнителен лист против едноличния му търговец, неспазване на процедурата на чл.517 ал.2 ГПК вр. чл.96 ал.1 ТЗ, наличие на пороци на постановлението за овластяване на взискателя да предяви иска за прекратяване на СД, неоснователен отказ на съда да разгледа възражението му за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност. По подробно изложени съображения се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, като недопустим или неоснователен, ведно с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба В. С. С., чрез процесуалния си представител – адв. Н. М. от РАК, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. За да се произнесе по реда на чл.292 ал.2 ГПК въз основа на поддържаните основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Според приетото от въззивния съд, ищецът по делото В. С. С. има съдебно признато вземане против [фирма], представляван от С. И. С. – съдружник в ответното дружество, по гр.д.№ 54/1999 г. на Русенския районен съд. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 15.11.2000 г. било образувано изпълнително дело против длъжника, прекратено на 03.09.2009 г., на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради бездействие на взискателя след 03.05.2004 г. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила на 01.10.2009 г. На 14.10.2010 г. ищецът образува ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист и е наложен запор върху дружествения дял на С. С. в СД „ИСОТЕХ – С., Ч.”, вписан в ТР на 21.12.2010 год. С молба от 09.04.2012 год. взискателят е направил изявление за прекратяване на ответното дружество, на основание чл.517 ал.2 ГПК, което било връчено на СД на 07.06.2012 г., на съдружника Г. Ч. на 29.05.2012 г. и на С. С. – на същата дата чрез залепване на уведомление. С постановление от 08.01.2013 г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Произнасяйки се по оплакванията, надлежно въведени във въззивното производство, съдът е приел, че липсва процесуална пречка за повторно образуване на изпълнително дело въз основа на един и същ изпълнителен лист и изпълнителното производство е допустимо. Счел е, че няма пречка да бъде наложен запор върху дружествени дялове на съдружника С. С. в ответното дружество, макар че длъжник е едноличният му търговец, с оглед нормата на чл.56 ТЗ, съгласно която за задълженията на ЕТ отговаря физическото лице с цялото си имущество, включително – с притежаваните от него дялове в търговски дружества. Намерил е за неоснователно възражението, че не е спазен срокът, посочен в чл.96 ал.1 ТЗ, след изтичането на който може да бъде запориран ликвидационния дял на съдружника в СД. В тази връзка е изложил съображения, че макар запорът да е наложен преди изтичането на 6 месеца от образуване на второто изпълнително производство, взискателят много по-дълго е останал неудовлетворен от длъжника си, като следва да бъде зачетен и периодът на прекратеното предходно изпълнително дело, в което безуспешно е било насочено изпълнение върху движимо имущество на длъжника. Съдът не е възприел и доводите на ответника, че т.к. в постановлението за овластяване по чл.517 ал.2 ГПК ответното дружество не било надлежно индивидуализирано, актът на ЧСИ е опорочен. По оплакването, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението за погасителна давност, са изложени мотиви, че такова не е било наведено своевременно от ответната страна, поради което е преклудирано. Макар в отговора против исковата молба да се съдържа препращане към подадена жалба по чл.435 и сл. ГПК, в която има позоваване на изтекла погасителна давност по отношение на вземането в изпълнителния лист, съдът е приел, че не е допустимо в исковия процес да се предявява възражение по косвен път, чрез препращане към съдебни книжа, подадени по друго дело. По съществото на предявения иск въззивният съд е заключил, че процедурата на чл.517 ал.2 ГПК е спазена, както и че вземането, предмет на изпълнителния лист, не е удовлетворено, поради което е счел същия за основателен. І. По правния въпрос, обусловил допускането до касация: Съобразно разпоредбата на чл.517 ал.2 ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията на чл.96 ал.1 от ТЗ, връчва на дружеството и на останалите съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца от връчването, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви пред съответния окръжен съд иск за прекратяване на дружеството. Като процесуална предпоставка за пристъпване към връчване на изявлението за прекратяване на дружеството от страна на съдебния изпълнител е поставено изискването за спазване на реда на чл.96 ал.1 ТЗ. Нормата регламентира правото на кредитора на неограничено отговорен съдружник да наложи запор върху дела му в събирателното дружество, само при условие, че в продължение на 6 месеца той не е успял да удовлетвори вземането си от принудително изпълнение върху движимото имущество на длъжника; както и да иска прекратяване на дружеството с писмено шестмесечно предизвестие. С оглед съдържанието и систематичното място на посочените разпоредби на ТЗ и ГПК /уреждащи материалноправния и процесуалноправния аспект на прекратяването на СД/, този прекратителен способ може да бъде предприет само по време на висящо изпълнително производство. Последиците от прекратяването на изпълнителното производство поради перемция /с оглед бездействието на взискателя в продължение на две години по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК/ са, че с обратна сила се заличават /обезсилват/ всички извършени принудителни действия по изпълнението, с изключение на тези, от които са възникнали права на трети лица /в този смисъл вж. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Следователно, дори в това производство да са били предприети действия по принудително изпълнение, попадащи в хипотезата на чл.96 ал.1 ТЗ, тяхното правно значение е заличено и не може да бъде съобразявано в образуваното въз основа на същия изпълнителен лист ново изпълнително производство, в което на общо основание съдебният изпълнител следва да следи за изпълнението на условията на чл.96 ал.1 ТЗ при насочване на изпълнението върху дял на неограничено отговорен съдружник. Срокът, през който взискателят е останал неудовлетворен от движимото имущество на длъжника по време на прекратеното по реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело, не може да се зачита, респ. присъединява, в рамките на новообразуваното изпълнително дело, по което се пристъпва към изпълнение по реда на чл.517 ал.2 ГПК. ІІ. По съществото на касационната жалба. Решението е неправилно, поради несъответствието му със закона и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 пр.1 и пр.3 ГПК. От данните по делото безспорно се установява, че в производството по изп. д. № 272/2011 г. на ЧСИ Н. Ж. с рег. № 811 /преобразувано от изп. дело № 913/2010 г. на ЧСИ Ц. Г. с рег. № 760/ против [фирма], запорът върху дружествения дял на съдружника С. в ответното СД е наложен, без да е изтекъл срокът по чл.96 ал.1 ТЗ. Дори да се приеме, че предварителното спазване на този срок не е необходимо, доколкото не е изрично уредено с процесуалната норма на чл.517 ГПК, то несъмнено се изисква преди предприемане на посочените в чл.517 ал.2 ГПК действия да се изчака изтичането на 6-месечен срок, в който взискателят да не е бил удовлетворен от принудителното изпълнение върху движимо имущество на длъжника – съдружник, както изисква чл.96 ал.1 ТЗ. В случая се установява, че по висящото изпълнително дело изобщо не е било насочвано принудително изпълнение върху движимото имущество на длъжника по реда на чл.465 и сл. ГПК. Неправилно, с оглед отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, въззивният съд е приел, че в настоящото изпълнително производство могат и следва да се зачетат действия по принудително изпълнение върху движими вещи, извършени по прекратеното на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК предходно изпълнително дело. Липсата на предпоставките на чл.96 ал.1 ТЗ, като едно от условията за прекратяване на ответното СД, води до неоснователност на предявения конститутивен иск по чл.517 ал.2 ГПК, а като е приел, че те са налице, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано. Следва да се отбележи, че прекратяването на СД от съда на основание чл.96 ал.1 вр. чл.93 т.7 ТЗ е тежка санкция за бездействието на дружеството да погаси чужди задължения, поради което всички елементи от фактическия състав на нормата следва да бъдат установени. Останалите визирани в касационната жалба пороци на решението не са налице, като с оглед така формирания относно изхода на спора извод, подробното обсъждане на инвокираните оплаквания е излишно. Предвид изложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение следва да се постанови решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за воденото дело в размер на 110 лв., представляващи заплатени държавни такси за въззивната и касационната инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 252/08.10.2014 г. по в.т.д. № 179/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. С. с ЕГН [ЕГН] против СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” с ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.517 ал.2 ГПК вр. чл.96 ал.1 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на СД „ИСОТЕХ – С., Ч.” [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 110 лв. – съдебно–деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: