Р Е Ш Е Н И Е                       № 321 София, 09 юни 2010 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                            при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 285 по описа за 2010 година.   С решение № 121 от 03.11.2009 г. по внохд № 291/09 г. Окръжният съд-гр. Ямбол потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Ямбол, постановена по нохд № 239/07 г., която подсъдимия К. Д. Д. е осъден на основание чл.210, ал.1, т.1 във връзка с чл.209, ал.1 и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Постъпило е искане от осъдения Д. за възобновяване на наказателното производство при условията на чл.420, ал.2 във връзка с чл.421, ал.3, чл.422, ал.1, т.5 НПК като се твърди, че са налице всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Пред ВКС защитата на осъдения представя писмени съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество - неоснователно. В искането за възобновяване и допълнителните съображения са посочени основанията, предопределили претенцията на осъдения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и искането за връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва се съответността на обвинителния акт на изискванията на чл.246 НПК и дейността на първоинстанционния съд по оценката на доказателствата, като най-общо се твърди, че само са посочени доказателствените източници, без анализ и съвместна преценка. Въззивното решение е постановено по жалба на подсъдимия, като възраженията, развити в хода на въззивното производство, идентични с тези, поставени на вниманието на ВКС, са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Изложените от ЯОС съображения изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Вярно е, че мотивите на първоинстанционният съд са лаконични в частта по оценката на доказателствата, но това не налага извод за наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.2 НПК. Тази лаконичност е отстранена от въззивния съд. Видно от мотивите на атакуваното решение (л.2-4) в детайли е изследвана достоверността на доказателствените източници, като са посочени основанията, поради които съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия и св. Х. Не само установените помежду им отношения обясняват поддържаната от тях теза, а най-вече опровергаването й от останалите, събрани по делото доказателства, е основата за дискредитирането им. На същото място е видно, че отделните елементи на доказателствената съвкупност са оценени и във взаимната им връзка и тъкмо това е предопределило възприемането на едни и отхвърлянето на други от тях (като тези, изводими от обясненията на подсъдимия и показанията на св. Х). Обстоятелството, че инкриминираната по делото фактура е без дата и подробности относно продадената стока, не се отразява на възможността за изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, свързано с предявеното обвинение. При разглеждането на делото не са допуснати претендираните от осъдения нарушения на процесуалните правила, както и други такива, за които ВКС следи служебно. Всички обстоятелства от кръга на главния факт са изяснени изцяло въз основа на надлежно събрани доказателства, оценени адекватно на обективното им значение и при връзката помежду им. Установеното от фактическа страна разкрива признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на искателя. При отсъствието на предпоставките на чл.55 НК, правилно наказанието е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като по вид, размер и начин на изтърпяване наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Предвид изложеното на основание чл.424 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Д. Д. за възобновяване на внохд № 291/09 г. на Окръжния съд-гр. Ямбол.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: