Р Е Ш Е Н И Е № 472 гр. София, 16.02.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1463/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. С. С. за възобновяване на НОХД № 572/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, НО. В саморъчното искане на осъдения, озаглавено „молба”, се твърди, че първоначално бил обвинен („подведен”) за престъпление с по-лека квалификация, което било причина да направи самопризнания и да съдейства на полицията да изземе 500 гр. амфетамин от друго лице. Впоследствие обаче вината била прехвърлена върху него и бил осъден за по-тежко наказуемо престъпление въз основа на „полицейски лъжи”, поради което искал делото му да бъде разгледано от компетентен съд. В съдебно заседание осъденото лице Д. С. и неговият служебно назначен защитник адв. Н. поддържат искането за възобновяване. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 14.05.2014 г. по НОХД № 572/2014 г. Пловдивският окръжен съд, НО, е одобрил на основание чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК споразумение за решаване на делото между прокурор от ОП – Пловдив и защитниците на подсъдимия Д. С. С. и Р. Д. Г.. Със споразумението Д. С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК – че на 21.08.2013 г. в гр.Ст., обл. Пл., без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от Р. Г. високорисково наркотично вещество с общо нето тегло 333.929 грама със съдържание на активен компонент амфетамин 11.5% тегловни на стойност 10 017.87 лева, и за времето до 24.08.2013 г. е държал с цел разпространение описаното високорисково наркотично вещество в с.Ц., в гр.С. и в землището на с.Ц., област Пл. За така извършеното престъпление подсъдимият Д. С. се е съгласил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да изтърпи наказания една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, и глоба в размер на 3 000 лева. Определението на ПОС по НОХД № 572/2014 г. е влязло в сила на 14.05.2014 г., а искането осъдения С. за ревизията му по реда на възобновяването е изпратено на 28.08.2014 г. (изх. № 210 на затвора – Пазарджик от същата дата), поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на осъдения С. е неоснователно. Макар залегналите в саморъчната молба на искателя оплаквания да са непрофесионално формулирани и неконкретизирани, от съдържанието на искането за възобновяване все пак става ясно, че осъденият е недоволен от квалификацията на престъпната му дейност (по „по-тежък член от НК от 2 г. до 8 г.), с оглед на което оспорва законността на проведената процедура за решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК (настоява делото да бъде решено от „съд, който е компетентен”). В този смисъл твърденията му по същество могат да бъдат обобщени като доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В разглеждания случай съдебното производство по НОХД № 572/2014 г. по описа на ПОС е било образувано по внесен от ОП – Пловдив обвинителен акт по обвинението на осъдения С. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК и на осъдения Р. Г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Преди началото на съдебното следствие между прокурора от ОП – Пловдив и адв. П. и адв. Р., е било постигнато съгласие за решаване на делото по реда на Гл. двадесет и девета от НПК, писмено материализирано в приложено на л. 57 – л. 59 от НОХД № 572/2014 г. по описа на ПОС споразумение, подписано от лицата, посочени в чл. 381, ал. 6 от НПК, включително и от подсъдимия С.. Този писмен акт съдържа детайлно отразено съгласие по всички визирани в чл. 381, ал. 5 от НПК въпроси. В частност, по чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК деянието, в извършването на което осъденият С. се е признал за виновен, е стриктно индивидуализирано по време, място, начин на извършване, предмет на престъпното посегателство по вид, количество и стойност, словесно описание на правната квалификация и цифрово изписване на приложимия наказателен закон. По т. 2 на чл. 381, ал. 5 от НПК – наказанията, които осъденият е приел да изтърпи са точно посочени – една година и десет месеца лишаване от свобода и 3 000 лева глоба, като при индивидуализацията им е използвана привилегията на чл. 381, ал. 4 от НПК да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Писменото споразумение е скрепено с подписите на двамата подсъдими, включително на подсъдимия С., след надлежно отразяване на декларациите им, че се отказват от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Видно от протокола на проведеното на 14.05.2014 г. съдебно заседание, съдът е разяснил правата на подсъдимите по чл. 55 от НПК и разпоредбите на Гл. двадесет и седем и Гл. двадесет и девет от НПК, съгласно чл. 382, ал. 4 от НПК подсъдимите С. и Г. поотделно са заявили, че разбират повдигнатото срещу тях обвинение и се признават за виновни по него, декларирали са, че са подписали споразумението доброволно, разбират последиците от него и напълно са съгласни са с тях. На основание чл. 382, ал. 6 от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на споразумението и е било подписано от прокурора, защитниците и подсъдимите, включително и подсъдимия С. При тези данни ВКС намира, че процедурата по Гл. 29 от НПК в хипотезата на чл. 384 от НПК е протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения С., че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния инстанционен контрол, е окончателен. Щом съгласието на подсъдимия е било доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента на провеждане на диференцираната процедура, последващата промяна на намеренията му и преоценка на решението му въз основа на каквито и да е субективни фактори, няма правно значение. Голословно е твърдението на осъдения, че е направил самопризнания поради очаквания за по-лека квалификация на извършеното от него деяние. Престъпното поведение на искателя С. е било подведено под състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК още при привличането му в качеството на обвиняем на досъдебното производство, по същото обвинение е бил изготвен и внесен в съда обвинителния акт, такава квалификация е залегнала и в одобреното от съда споразумение, което осъденият лично е подписал. При категоричната му декларация, че разбира естеството на инкриминираното престъпление и конкретните санкционните последици от него и е съгласен с тях, доводите му за „подвеждане” при признаването на вината от негова страна са неоснователни. Следва да се има предвид, че съдът стриктно е изпълнил и задълженията си по чл. 382, ал. 2 от НПК, като е одобрил споразумение, което не противоречи на закона. В предмета на възложената на съда проверка съгласно цитираната разпоредба се включва преценка на материалната законосъобразност на споразумението по въпросите по чл. 381, т. 1 и 2 от НПК – правната квалификация на деянието и наказанието, което подсъдимият ще следва да понесе. Страните по споразумението не могат да уговарят каквито и да е клаузи в противоречие със събраните по делото доказателствени материали. Затова при одобряване на споразумението съдът всякога преценява изразеното от страните съгласие по въпросите дали е извършено деянието, дали съставлява престъпление, неговият автор и вината в контекста на достатъчността и кореспонденцията с наличната доказателствена съвкупност. В разглеждания случай събраните на досъдебното производство доказателствени материалите не позволяват да се обмисля различна правна квалификация от уговорената със споразумението по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК, защото наркотичното вещество, предмет на престъплението, е било придобито и държано от осъдения с цел разпространение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. С. С. за възобновяване на НОХД № 572/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, НО. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.