7 Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.София, 20 юни 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ При участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора…………… като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева търговско дело № 60152 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], представлявано от адв. С. Р., срещу въззивно решение № 145/15.01.2016 г., постановено по възз.т.д. №317/2015г. на Апелативен съд- Бургас. Съдебният акт се обжалва само в частта / след направеното от пълномощника на касатора в съдебно заседание от 05.04.2017г. уточнение в предмета на касационната жалба/, с която като е потвърдено решение №320/16.07.2015г. по търг.д.№437/2014г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на договорни лихви по договор за банков кредит от 14.12.2007г., сключен с ответника [фирма], за разликата над сумата 55 396.22 лв. до размера на сумата 106 922.89 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част. Ответникът [фирма] – [населено място], представляван от адв. Л. А., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. С определение №89/26.01.2017 г. и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационен контрол по въпроса, касаещ предпоставките за надлежно упражняване на правото да се обяви предсрочна изискуемост на задължение по договор за банков кредит и обвързан ли е кредиторът от размера на дълга, посочен в отправената до длъжника покана за изпълнение, съдържаща се в писмения документ за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По правния въпрос Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: В т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл.422, ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Имайки предвид, че предметът на предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание. От тези постановки на приетите по т.18 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК разрешения е видно, че обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено. В писмения документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението, конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението. Посочването по този начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника покана за доброволно изпълнение, а не към обявяването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл. В този смисъл, упражняването на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на длъжника и не погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. По съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: По делото е установено, че на 14.12.2007 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за банков кредит - продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”, по който е уговорено предоставяне на кредит за оборотни нужди на търговеца в размер на 200 000 лв. и със срок на погасяване 120 месеца от датата на откриване на заемната сметка. Сметката е открита на 11.02.2011г., при което срокът за погасяване на кредита е 11.02.2018 г. На 22.07.2011 г. страните подписали анекс №1 за преструктуриране на кредита до размера на усвоените към тази дата заемни средства, посочвайки, че общият размер на дълга възлиза на 209 900.73 лв. Установено е, че до месец юли 2011 г. кредитът е обслужван редовно, след което последното извършено от длъжника плащане е с дата 06.01.2012г. Предвид преустановеното обслужване на кредита, на 28.01.2014г. банката изпратила нотариална покана до кредитополучателя, с която го уведомила, че съгласно договорните клаузи по чл.24 б. „г” и чл.25 б. „в” от договора за кредит, чл.8 от анекс №1/29.07.2011г. и чл.ІV.1 от Общите условия, обявява целия кредит за предсрочно изискуем, считано от 17.01.2014 г. В документа са посочени като дължими към 17.01.2014 г. - главница в размер на 209 410.73 лв., лихви в размер на 53 396.22 лв. и такси 2 255.20 лв., които суми длъжникът е поканен доброволно да заплати в седемдневен срок от получаване на поканата. Уведомлението е връчено на ответника на 19.02.2014 г. В дадения срок доброволно плащане не е извършено и на 31.05.2014г. банката подала заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 4191/2014 г. на РС - Бургас и срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение за плащане на сумите: главница в размер на 209 410.73 лв., договорни лихви – 125 578.93 лв. и такси - 2 255.20 лв. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е оспорил издадената заповед само в частта за размера на присъдените лихви, поради което производството по предявения от кредитора иск по чл.422 ГПК е прекратено за главницата от 209 410.73 лева и заповедта в тази част е влязла в сила. Неизпълнението на поетите с договора за кредит задължения не се оспорват от ответника, в т.ч. не се спори, че съгласно посочените по-горе клаузи от договора и общите условия на банката, са настъпили обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на дълга. Предмет на спор по делото е останала дължимостта на лихвите по заповедта за изпълнение, като с атакуваното решение съдът е приел, че искът е основателен за сумата 53 396.22 лв., тъй като в нотариалната покана, съдържаща и изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост, е посочен този размер на договорните лихви. Искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 125 578.93 лв. с мотиви, че предсрочна изискуемост за тази част от задължението не е настъпила, тъй като банката е обвързана с размера на дълга, посочен в поканата за изпълнение. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационния контрол, въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано. В случая няма спор, че страните са договорили в чл.24 б. „г” и чл.25 б. „в” от договора и в чл.8 от анекса възможност за предсрочна изискуемост на кредитното задължение при неплащане на коя да е ежемесечна погасителна вноска по главницата или лихвите, като неизпълнението е признато и от самия длъжник в хода на заповедното и на исковото производство. Безспорно е и, че с едностранно писмено изявление кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост, като това изявление е достигнало до длъжника с връчването на нотариалната покана на 19.02.2014г., от който момент е породило действие. На следващо място, представеният по делото писмен документ съдържа в себе си две волеизявления на кредитора: в първата си част – изрично и недвусмислено обявяване на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредитното задължение /поради неизпълнени задължения и непогасени просрочия в общ размер 55 651.42 лв., както е посочено в абзац първи от документа/; и във втората – покана за доброволно плащане, като именно в тази част са посочени размерите на начислените към този момент главница и договорни лихви. Така определения към 17.01.2014 г. размер на дълга е от значение за отправената покана за доброволно изпълнение, а не за обявяването на предсрочната изискуемост на кредитното задължение, щом в текста на документа се съдържа изричното и недвусмислено волеизявление на кредитора за упражняване на това право. Последното има действие и обхваща и непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. Предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са посочени в т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и формални изисквания към съдържанието на документа, или обвързаност и ограничение при упражняването на правото на кредитора, в смисъла, в който се е произнесъл въззивният съд, не е поставено / освен ако страните не са постигнали такава уговорка/. От представената нотариална покана и събраните по делото доказателства безспорно се установява, както неизпълнението на длъжника, така и настъпването на фактите, относими към обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, респ. – осъществяването им преди подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.417 ГПК. По делото не е въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията, а размерът на вземанията се установява от заключението на счетоводната експертиза. В заключението е посочено и страните не спорят, че непогасената главница по кредита възлиза на сумата 209 410.73 лв. По отношение на лихвите, вещото лице е установило, че от общо дължимите 194 100.30 лв. лихви за времето от 21.03.2008 г. до 29.05.2014г. /до която дата е счетоводното извлечение на банката по заповедното производство/, са платени 68 521.37 лв., като остава непогасено задължение за периода 21.09.2011 г. – 29.05.2014 г. общо в размер на сумата - 125 578.37 лв. В тази сума се включват лихвите, посочени в поканата за изпълнение /53 396.22 лв./, начислените лихви върху редовна главница за времето от 17.01.2014г. до 29.05.2014 г. и изтекли до датата на издаване на заповедта за изпълнение /20 656.04 лв./ и договорните лихви с наказателна надбавка по чл.4 от договора /51 526.67 лв./, начислени за периода 19.03.2013 г. - 29.05.2014 г. Както се посочи в отговора на правния въпрос, обявяването на изискуемостта дава възможност на кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако срокът бе изтекъл, като уговорените задължения не се погасяват, а изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. В случая, упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем е направило изискуемо и задължението на длъжника за заплащане на възнаградителната и санкционната лихва по договора за посочения период, поради което предявеният иск е основателен. Съгласно направеното от пълномощника на касатора в с.з. от 05.04.2017 г. уточнение в предмета на касационно обжалване, претенцията следва да се уважи за разликата над сумата 55 396.22 лв. до размера на 106 922.89 лв., или за сумата от 51 526.67 лв. дължими непогасени договорни лихви. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в тази част, като се постанови ново решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на касатора и сумата от 51 526.67 лв., за която е издадена на 02.06.2014г. заповед за изпълнение от Бургаския районен съд. По разноските: Касаторът е направил искане за присъждане на разноските за държавна такса за касационната инстанция и доприсъждане на разноски за първа и въззивна инстанция, което е основателно. Съгласно представените списъци по чл.80 ГПК и платежни документи ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата 3121.59 лв., съобразно уважената част от иска за лихви. Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на касатора следва да се доприсъдят и разноски за заповедното производство в размер на 1030.53 лв., над сумата от 10 595.80 лв., посочена в първоинстанционното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 145/15.01.2016 г., постановено по възз.т.д. №317/2015г. на Апелативен съд- Бургас в частта му, с която като е потвърдено решение №320/16.07.2015 г. по т.д. №437/2014г. на ОС – Бургас, искът на [фирма]- [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е отхвърлен за разликата над сумата 55 396.22 лева и до размера на сумата 106 922.89 лв., дължими за периода от 21.09.2011 г. до 29.05.2014 г. договорни лихви по Договор за банков кредит от 14.12.2007г. и Анекс №1/29.07.2011г. Вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК иск, че [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място],[жк][жилищен адрес] дължи на [фирма] - [населено място] договорни лихви по Договор за банков кредит от 14.12.2007г. и Анекс №1/29.07.2011г. за разликата над сумата 55 396.22 лева до размера на сумата 106 922.89 лв., или още сумата 51 526.67 лв., за която е издадена заповед за изпълнение №2542/02.06.2014 г. по ч.гр.д.№4191/2014г. на Бургаския районен съд. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма]- [населено място] разноски за заповедното производство, над присъдените му с първоинстанционното решение, още в размер на сумата 1030.53 лева. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], със седалище и адрес на управление – [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма]- [населено място] допълнително разноски за производството пред трите инстанции в размер на сумата 3121.59 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.