1 Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 10.09.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 321 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Ц. М. И. като [фирма], [населено място], Л. област чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. срещу решение № 265 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 123/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 6 от 23.07.2010г. по т. дело № 14/2010г. на Ловешки окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 000 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Ц. М. И. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 47, т. І, рег. № 1128, дело № 136/24.07.2001г. на нотариус И. И., рег. № 305 на НК като противоречащ на закона и сключен в нарушение на чл. 345 ГПК /отм./ и чл. 635 ТЗ /редакция преди отмяната със ЗИДТЗ, ДВ, бр. 84/2004г./ и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 28 410 лв. – разноски за всички инстанции. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че изводът на съда, че сделката е действителна, но не проявява действието си само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, е необоснован и неправилен. Касаторът чрез процесуалните си представители адв. К. Я. – Иванова и адв. Ж. Д. излага съображения, че сделката, сключена в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, без предварително съгласие на синдика, е абсолютно нищожна поради противоречие със закона, тъй като се касае до нарушаване на императивна правна норма. В процесния случай не се касае до сделка, сключена в хода на висящо производство по несъстоятелност или след датата на неплатежоспособността, а при прекратено производство по несъстоятелност въз основа на утвърден оздравителен план, поради което разпоредбите на чл. 646, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са неприложими. Касаторът моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, както и съдът да се произнесе и по останалите пороци за нищожност на процесната сделка. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалните си представители адв. М. К. П. и адв. Ваня Х. Й. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната неоснователност. Поддържа становище, че правният режим на нищожност на процесната сделка по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е неприложим, тъй като същата е търговска сделка, сключена при условията на прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ като стадий от производството по несъстоятелност. Приложимата правна уредба е глава 44 „Оздравяване на предприятието“ от ТЗ, поради което тълкуването на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ следва да бъде ограничително, свързано с оздравяване на предприятието и изрично предвидените правни последици – възобновяване на производството по несъстоятелност, отпадане на възможността за провеждане на оздравително производство, предявяване на някой от исковете по чл. 646 ТЗ. Ответникът изразява съгласие със становището на въззивния съд за относителна недействителност на сделката, извършена от длъжника в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, само по отношение на кредиторите по несъстоятелността. Релевира доводи за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация, тъй като ищецът /касаторът/ се явява длъжник в производството по несъстоятелност и няма право да предяви настоящия иск. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че към момента на изповядване на сделката имотът – предмет на същата е под ограничителен режим на разпореждане, предвид решението от 21.09.1999г. по гр. дело № 563/1997г. на Ловешки окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е утвърдил план за оздравяване на едноличния търговец и е постановил имуществото да се отчуждава само с предварителното съгласие на синдика. Към датата на процесната покупко-продажба производството по несъстоятелността е в стадия на оздравяване на предприятието на едноличния търговец, но сделката е осъществена без предварителното разрешение на синдика, каквото се изисква съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ и чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ /отм./. За да направи извод за неоснователност на предявения иск, съдебният състав е приел, че сделката – предмет на иска е действителна, породила е желаното от страните правно действие, но е относително недействителна, тъй като по силата на закона няма действие спрямо определен кръг лица – кредиторите на несъстоятелността по силата на чл. 646 ТЗ и единственият ред да бъде атакувана е чрез отменителните искове по чл. 647 ТЗ. Посочил е, че изложените съображения за относителната недействителност важат и за нарушаването на чл. 345, ал. 2 ГПК /отм./, но тази правна норма е неотносима към казуса, тъй като регламентира недействителност на извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот спрямо взискателя и присъединените кредитори. Въззивният съд не е обсъдил наведените допълнително с писмена молба от 28.05.2010г. при условията на евентуалност други основания за нищожност на договора /нарушаване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 38, ал. 1 ЗЗД/ поради това, че се касае до предявяване на нови искове, което е недопустимо - в исковата молба няма твърдения за липса на представителна власт от страна на пълномощника на купувача и че сделката не е оторизирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. С определение № 38 от 26.01.2012г. по т. дело № 321/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за характера на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, респ. за правния ефект от нарушаване на забраната по чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. Характерът на сделката, извършена от длъжника в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, трябва да се разглежда в контекста на прекратеното производство по несъстоятелност поради утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ. Като самостоятелен етап от производството по несъстоятелност оздравяването на предприятието служи на общата цел за справедливо удовлетворяване на кредиторите. Неговата специфика се състои в източника на средства за изплащане на задълженията, свързано е с преструктуриране на активите, трудовия ресурс, технологиите, правно-организационната форма, под която е съществувало предприятието на длъжника и др. С решението за утвърждаване на оздравителния план производството по несъстоятелност се прекратява. Съгласно чл. 706, ал. 1 ТЗ утвърденият оздравителен план е задължителен за длъжника и всички стари кредитори, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 707, ал. 2 /отм./ ТЗ предвижда няколко допълнителни мерки за изпълнение на оздравителния план и има за цел да се запази имуществото на длъжника и да се осигури изпълнението на плана. Едната от тях е уредена в чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ – съдът може да определи имуществото, с което длъжникът може да се разпорежда само с предварителното разрешение на синдика, а когато няма такъв – на съда. С оглед на лицата, спрямо които се проявява нищожността, тя може да бъде абсолютна, ако има действие спрямо всички, и относителна, когато има действие само спрямо определени лица. При абсолютната недействителност сделката има действие спрямо всички. При относителната недействителност сделката е действителна и произвежда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие спрямо едно или няколко лица. Оздравителното производство е факултативен елемент от производството по несъстоятелност и негова спецефична особеност е, че е функция от волята на кредиторите. Целта на предварителното разрешение на синдика или съда съгласно чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ е запазване на имуществото на длъжника и осигуряване на изпълнението на утвърдения оздравителен план. Следователно то обслужва интересите на кредиторите на несъстоятелността за погасяване на задълженията на длъжника към тях съобразно условията в оздравителния план. Поради това действителността/недействителността на сделка, сключена от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, без предварително разрешение на сидника, а когато няма такъв – на съда, т. е. в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, е от значение за кредиторите на несъстоятелността. Такава сделка произвежда действие между страните, но е относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. При нарушение на посочения законов текст заинтересовани лица са кредиторите на несъстоятелността, тъй като в резултат на разпореждането с имуществото без предварителното разрешение на синдика или съда, ако няма синдик, утвърденият оздравителен план може да остане неизпълнен, а кредиторите - неудовлетворени. Поради това и с оглед спецификата на оздравителното производство като стадий от производството по несъстоятелност, активно материалноправно легитимирани лица да искат обявяване на сделката за недействителна поради нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ по отношение на тях, респективно да искат възобновяване на производството по несъстоятелността съгласно чл. 709 ТЗ, са кредиторите на несъстоятелността, но не и длъжникът, тъй като целта на предварителното разрешение е запазване на имуществото и осигуряване изпълнението на плана. Тезата за относителна недействителност на сделката, извършена от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ в нарушение на 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, т. е. без разрешение на синдика или съда, произтича и от изрично предвидените правни последици – възобновяване на производството по несъстоятелност, отпадане на възможността за провеждане на оздравително производство. При неизпълнение на плана за кредиторите съгласно чл. 709 ТЗ се поражда правото да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Длъжникът не е легитимиран да иска възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което не може да се позовава и на нищожност на сделката поради противоречие с чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. Когато вземанията на кредиторите на несъстоятелността са удовлетворени, производството по несъстоятелност не е възобновено, а е прекратено, за длъжника не е налице право да иска обявяване нищожност на сделката за продажба на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. Следователно на релевантния материалноправен въпрос трябва да бъде отговорено по следния начин: сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, без предварително разрешение на сидника, а когато няма такъв – на съда, т. е. в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Когато вземанията на кредиторите на несъстоятелността са удовлетворени, производството по несъстоятелност не е възобновено, а е прекратено, за длъжника не е налице право да иска обявяване нищожност на сделката за продажба на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е правилно. Преценката на въззивната инстанция, че първоинстанционният съд е разгледал спорното материално право, но е определил грешна правна квалификация, е законосъобразна и съответстваща на исковата молба, допустимите уточнения на иска и първоинстанционното решение. Въззивният съд е обсъдил своевременно релевираните от страните факти и обстоятелства и след обсъждане на събраните относими доказателства е достигнал до правилни правни изводи, като се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. Посочването на разпоредбата на чл. 635, ал. 1 ТЗ не се отразява на допустимостта на въззивното решение, а представлява грешна правна квалификация. Правилно и в съответствие с материалния закон въззивният съд е приел , че сделката – предмет на иска е действителна, породила е желаното от страните правно действие, но е относително недействителна, тъй като по силата на закона няма действие спрямо определен кръг лица – кредиторите на несъстоятелността. Законосъобразен и обоснован е изводът за неоснователност на предявения иск за обявяване нищожността на процесния договор поради противоречието му с чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ. При постановяване на решението, обсъждане на доказателствата и изясняване на фактическата обстановка въззивният съд не се е отклонил от правилата на логическото мислене. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като правилно – законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът трябва да заплати на ответното дружество сумата 3 600 лв. – направени разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 123/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение № 6 от 23.07.2010г. по т. дело № 14/2010г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. М. И. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен като противоречащ на закона и сключен в нарушение на чл. 635 ТЗ /редакция преди отмяната със ЗИДТЗ, ДВ, бр. 84/2004г./ договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 47, т. І, рег. № 1128, дело № 136/24.07.2001г. на нотариус И. И., рег. № 305 на НК и в частта за присъдените разноски ОСЪЖДА Ц. М. И. като [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ – разноски за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.