Р Е Ш Е Н И Е № 559/2010 г. гр. София, 11.01.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 281 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 775 от 15.07.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1994 от 2.12.2009 год. по гр. д. № 2024/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по подадената от ответниците М. М. К. и А. П. К. касационна жалба против него. Същите поддържат становище за неправилност на въззивното решение с молба за отмяната му и вместо това предявеният против тях иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените разноски. Ищецът „С. е.” ЕООД, /в ликвидация/, гр. П., чрез пълномощника му адв. П. П., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на касаторите и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е признато по отношение на касаторите К., че „С. е.” ЕООД /в ликвидация/е собственик на апартамент № 5/9 в гр. П., район „Ю.”, кв. Въстанически, ул. „П. Т.” № 99, бл. 1589, вх. „А”, ет. 2, с площ 71.84 кв. м. , ведно с изба № 5 и 1.921% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и същите са осъдени да предадат на дружеството владението върху този апартамент. С въззивното решение е отменен и нотариалния акт на ответницити № 10/2004 год. и са осъдени да понесат направените от дружеството разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че дружеството е собственик на спорния апартамент, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./, като правоприемник на Е. „Е.”, комуто е било учредено право на строеж за построяване на жилищен блок. Приел, че ответниците не могат да противопоставят на ищеца правото на собственост на основание придобивна давност вследствие осъществявано от тях владение на апартамента от 1992 год., тъй като започналото на основание договора с ЕТ „Д.” владение е осъществявано само по отношение на праводателя им, но не и по отношение на собственика на имота. В тази насока въззивният съд е възприел и издадената от последния настанителна заповед на К. от 23.01.95 год., която поражда други отношения, а от снабдяването им с констативен нотариален акт през 2004 год. до предявяване на иска не е изтекъл необходимия срок на придобивната давност. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр. д. № 183/2005 год. на ВКС е отхвърлен иска, предявен от ЕТ „Д. – М. Д.” против „С. е.” ЕООД за обявяване за окончателен сключения между тях предварителен договор от 29.12.91 год., с което е отпаднало и основанието, на което са били настанени К. в спорния апартамент, поради което и искът за собственост против тях е уважен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за наличието на владение в необходимия десетгодишен срок до снабдяването на ответниците /касатори/ с нотариален акт през 2004 год., по който въпрос е налице задължителна съдебна практика – приложеното решение № 594 от 4.12.2009 год. по гр. д. № 3139/2008 год. на ВКС, ІІ г. о. В него е прието, че определението на владението в чл. 68 ЗС, включващо двата основни елемента – упражняване на фактическа власт и намерението да се държи вещта като своя, с оглед установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция по отношение на намерението на владелеца, че държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, изключва необходимостта ответниците да доказват своето намерение да своят имота. Доказателствената тежест за оборване на тази презумпция е на ищеца. Настоящият състав споделя горната съдебна практика, поради което и по същество намира касационната жалба за основателна. При установените по делото факти, че ответниците са във владение на имота от 1992 год., когато им е предадено то по договора им с ЕТ, е изтекъл необходимия давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС до снабдяването им с констативен нотариален акт през 2004 год., поради което са придобили правото на собственост на това придобивно основание, което са релевирали в защита против предявения иск. Обстоятелството, че предварителния договор е сключен от К. не със собственика на имота, а с лице, което е сключило предварителен договор с последния, както и отхвърлянето на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването му за окончателен, са ирелевантни за осъществяване на елементите на фактическия състав на придобивната давност, тъй като представляват вътрешни отношения между трети за ответниците лица. Правно ирелевантна е издадената от ищцовото дружество настанителна заповед от 1995 год., тъй като не са налице данни тя да е доведена до знанието на ответниците и от нея да са възникнали облигационни отношения, въз основа на които те да се намират в имота като държатели. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е на ищеца, поради което и при установените по делото факти, че до снабдяването им с нотариален акт през 2004 год. ответниците, сега касатори К., са владяли непрекъснато и необезпокоявано спорния апартамент, за което не е имало пречка с оглед принадлежността му на търговско дружество, то следва да се приеме за осъществен състава на чл. 79, ал. 1 ЗС и същите са придобили правото на собственост по давностно владение, преди предявяването на иска срещу тях. Като е направил обратен извод за липса на владение, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 531 лв. за всички инстанции, съгласно данните по делото и предствения от касаторите списък по реда на чл. 80 ГПК. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивното решение № 1994 от 2.12.2009 год. по гр. д. № 2024/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. е.” ЕООД /в ликвидация/, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “М.” № 72 против М. М. К. и А. П. К. от гр. П., ул. “П. Т.” № 99, ет. 2, ап. 5 иск за собственост и предаване владението на апартамент № 5/9, вход “А”, ет. 2, блок 1589, ул. “П. Т.” № 99, кв. “В.”, район “Ю.” в гр. П., с прилежащата му изба № 5 и 1.921 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. ОСЪЖДА „С. е.” ЕООД /в ликвидация/, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. “М.” № 72 да заплати на М. М. К. и А. П. К. от гр. П., ул. “П. Т.” № 99, ет. 2, ап. 5 направените по делото във всички инстанции разноски в размер на суМ. 3 531 лв. /три хиляди петстотин тридесет и един лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: