5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. София, 20 ноември 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4884 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото И. П. К. срещу решение № 1133/09.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2067/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 2571/19.06.2019 г. по гр. дело № 30/2019 г. на Пловдивския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Земеделска кооперация (ЗК) „Ръжево”, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението на жалбоподателката-ищца, извършено със заповед № 11/12.11.2018 г. на председателя на ответната кооперация на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, счетоводство“ при ответната кооперация; и за осъждане на последната да заплати на жалбоподателката сумата 4 189.38 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода 12.11.2018 г. - 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от 03.01.2019 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
В касационната жалба на ищцата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответната ЗК „Ръжево” в отговора на касационната жалба и в последваща молба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
С определение № 281/28.04.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос: кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата.
За да отмени решението на районния съд и отхвърли предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, окръжният съд е посочил, че не споделя решаващия извод на първата инстанция, че решението за съкращаването на заеманата от ищцата щатната бройка, взето еднолично от председателя на ответната кооперация, е такова на неоправомощен за това орган. В подкрепа на обратния извод въззивният съд е приел, че с извършеното от него съкращаване на щата, председателят на ответната кооперация е осъществил правомощията си по чл. 26, ал. 2 от ЗК – по ръководството на текущата дейност на кооперацията и по сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите на същата. Прието е и че на председателя е възложено оперативното управление на кооперацията, което включва и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите. До същия извод въззивният съд е достигнал и след като е обсъдил, обявеният в търговския регистър, действащ устав от 01.11.2003 г. на ответната кооперация, в който липсва изрично посочване относно това, кой е компетентният орган да взима решения за съкращаване в щата, като в устава относно правомощията на органите на ответната кооперация са възпроизведени разпоредби от ЗК. В заключение, окръжният съд е приел, че е налице реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган, както и че правото на уволнение е законосъобразно упражнено от страна на ответната кооперация. Предвид това, въззивният съд е намерил предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за неоснователни.
Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, с така изложените мотиви към обжалваното решение въззивният е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с решение № 327/28.04.2010 г. по гр. дело № 796/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че в правомощията на председателя на кооперацията е, в изпълнение на решение на управителния съвет (УС) за съкращаване на щата, да реши конкретно кои бройки и от коя длъжност да се съкратят съобразно компетентността му предвидена в закона и устава. В тази връзка е прието, че новото щатно разписание е утвърдено в конкретния разгледан случай от председателя на кооперацията, на когото е възложено оперативно управление, включващо и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите като направи вътрешно разделение на труда в предприятието, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗК. Изложени са и съображения, че това правомощие не представлява вземане на решение по основни насоки за развитие на дейностите на кооперацията, предвидено като такова на общото събрание в чл. 15, ал. 4, т. 8 от ЗК. Изтъкнато е и че не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна – определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции поначало не е съществена организационна промяна. Също с оглед събраните по конкретното дело доказателства, съставът на ВКС е приел, че в случая предпоставките за прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ са били налице, тъй като УС на кооперацията е взел решение за съкращаване на щата съобразно предоставените му от закона и устава права, а председателят на кооперацията е привел в изпълнение това решение, издавайки заповеди за съкращаване на конкретни длъжности и за назначаване на комисия, която да извърши подбора. В същия смисъл е и решение № 47/05.04.2017 г. по гр. дело № 3567/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че съкращаването в щата не е въпрос, включен в кръга на тези, явяващи се изключително в правомощията на общото събрание по чл. 15, ал. 4 от ЗК; ако уставът на конкретната кооперация не определя в изключителна компетентност на общото събрание да взема решение за съкращаване в щата, то компетентният за това орган е управителният съвет на кооперацията, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗК.
От друга страна, по подобен материалноправен въпрос: кой е компетентният орган на търговско дружество – работодател да извърши съкращаване на щата, е налице трайно установена практика на ВКС в различна насока. В решение № 413/30.01.2014 г. по гр. дело № 2362/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието следното: Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Изпълнителният директор, комуто е възложено да управлява търговското дружество, разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган. Структурната промяна съставлява откриване или закриване на клонове, обособяване, сливане, разделяне и пр. на отдели или други звена на дружеството, а когато тези промени са свързани с увеличаване или намаляване на заетия персонал, то въз основа на решението за структурна промяна изпълнителният директор утвърждава щатното разписание. Тази му компетентност обаче не е обвързана с решение на колективния орган – промени в щата изпълнителният директор може да извърши и без решение за структурна промяна, а когато изрично е упълномощен от Съвета на директорите да определя структурата на дружеството, то несъмнено е, че в правомощията му влиза и промяна на щатното разписание. В същия смисъл са и решение № 343/28.12.2012 г. по гр. дело № 748/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 8/02.03.2012 г. по гр. дело № 672/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 263/21.10.2013 г. по гр. дело № 2759/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
При анализа на така установената практика на ВКС настоящият съдебен състав намира, че и по отношение на кооперацията-работодател, и по отношение на търговското дружество – работодател еднозначно се приема, че компетентният орган да извърши съкращаване на щата, е този, който е изрично оправомощен за това с учредителния (устройствения) акт (устава) на съответното юридическо лице. Относно случаите когато такова изрично овластяване няма, практиката на ВКС обаче възприема различни разрешения: по отношение на кооперацията-работодател – че компетентен е управителният съвет, т.е. – колективният управителен орган на кооперацията, а по отношение на търговските дружества – съответният изпълнителен и представителен, поначало едноличен орган, осъществяващ текущото оперативно управление на дружеството, в рамките на което се включва и упражняването на работодателската власт, респ. – и съкращаването на длъжности от щатното разписание на работниците и служителите в дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че така установеното различие в разрешенията няма опора в закона. Напротив – от разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗК (съгласно които председателят на кооперацията ръководи текущата дейност на кооперацията; сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения) следва изводът, че и по отношение на кооперацията-работодател следва да се възприеме разрешението, че компетентният неин орган да извърши съкращаване на щата е председателят ѝ, освен ако с устава за това не е оправомощен друг неин орган (управителният ѝ съвет или общото ѝ събрание).
При така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, правилен е решаващият извод в обжалваното въззивно решение, че с извършеното от него съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от ищцата, председателят на ответната кооперация е осъществил правомощията си по чл. 26, ал. 2 от ЗК – по ръководството на текущата дейност на кооперацията и по сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите на същата (т.е. – по упражняване на работодателската власт), при положение, че в обсъдения от въззивния съд устав от 01.11.2003 г. на ответната кооперация липсва изрична уредба относно това, кой е компетентният орган да взима решения за съкращаване в щата. Правилни са и крайните изводи на окръжния съд, че е налице реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган, както и че правото на уволнение е законосъобразно упражнено от страна на ответната кооперация, респ. – че предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията и доводите в касационната жалба на ищцата, че въззивното решение било постановено в нарушение на материалния закон. Неоснователни са и оплакванията и съображенията на жалбоподателката за допуснато от окръжния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението му, поради това, че съдът обсъдил и изградил изводите си въз основа на устава от 01.11.2003 г. на ответната кооперация, който според ищцата е отменен с действащия устав от 22.05.2008 г. И двата устава, които са представени по делото, не съдържат изрична уредба относно това, кой е компетентният орган на ответната кооперация да извършва съкращение в щата, като и в двата устава относно правомощията на органите на ответната кооперация са възпроизведени разпоредби от ЗК. При това положение, предвид и възприетото от настоящата инстанция разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, дори и въззивният съд да беше обсъдил и взел предвид при формирането на решаващия и на крайните си изводи по делото устава от 22.05.2008 г., то тези негови изводи не биха били по-различни, респ. – не би бил различен и крайният резултат, постановен по делото с обжалваното въззивно решение.
В заключение – въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на жалбоподателката-ищца не се следват разноски, каквито тя претендира, а съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, същата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от последния, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му и пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1133/09.10.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 2067/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. П. К. с ЕГН .... да заплати на Земеделска кооперация „Ръжево” с ЕИК825327131 сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски за касационното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |