3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 379 София, 05 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1125 по описа за 2012 година. С присъда № 8 от 07.06.2011 г. по нохд № 221/11 г. Окръжният съд – гр.Враца признал подсъдимия А. Д. А. за виновен и на основание чл.278, ал.6, във връзка с чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 3000 лева, а на основание чл.278, ал.7 НК - отнел в полза на държавата предмета на това престъпление. Подсъдимият е осъден и на основание чл.277а, ал.7, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК - на осем месеца лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение да е държал инкриминираните оръдия за времето от неустановена дата до 01.12.2010 г. (по пункт 2 от обвинението). На основание чл.53, ал.2, б.”а” НК ВОС отнел в полза на държавата два броя металотърсачи. По чл.23, ал.1 НК на подс.А. е определено едно общо наказание, а именно – една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева, като по реда на чл.66 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Със същата присъда съдът се произнесъл по деловодните разноски и веществените доказателства. По внохд № 747/11 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативният съд – гр.София отменил посочената присъда на ВОС в частта, с която подс.А. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.277а, ал.7, във връзка с чл.26, ал.1 НК и вместо нея постановил нова присъда № 10 от 08.05.2012 г., с която оправдал подсъдимия по това обвинение. Със същият съдебен акт САС изменил първоинстанционната присъда, както следва: по обвинението по чл.278, ал.6 НК - оправдал подсъдимия за част от предмета на престъплението (три броя монети) и за разликата в стойността на същия предмет (над 2110 лева); намалил определения по реда на чл.66 НК изпитателен срок на три години. Присъдата на ВОС е отменена в частите: по приложението на чл.23 НК; отнемането в полза на държавата на три броя монети и два броя металотърсачи, като е постановено връщане на тези вещи на подс.А.. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адвокат Д. Н., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – връщане на делото за ново разглеждане, приложение на чл.9, ал.2 НК или намаляване на наказанията. Пред ВКС подсъдимият и защитата му редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Липсват касационни основания за изменение или отмяна на оспорената въззивна присъда. 1.Твърди се, че съдът по същество „..е тълкувал превратно събраните по делото доказателства – нарушение на нормата на чл.107, ал.5 от НПК”, „..не е взел всички мерки за да осигури разкриването на обективната истина – нарушение на чл.13, ал.1 НПК” и „в нарушение на чл.13, ал.1 НПК ...е кредитирал заключението по допуснатата съдебно историко-оценителна експертиза..”, а „ ..е следвало да назначи повторна експертиза, която да даде отговор на възраженията изложени в обясненията на подсъдимия”. Добре е видно, че жалбоподателят не се е ангажирал да конкретизира доказателствата, които според него, съдът е тълкувал превратно. Подобен подход, некоригиран по реда на чл.351, ал.3 НПК, е несъвместим с изискванията на чл.351, ал.1 НПК и няма как да предопредели служебна проверка, доколкото касационната такава се осъществява в пределите по чл.347, ал.1 НПК. Що се отнася до кредитираната от решаващия съд оценителна експертиза, ВКС не намери причини за критично отношение. Данните по делото не указват на наличието на предпоставките на чл.153 НПК. Заключението по оспорената от подсъдимия експертиза не е необосновано и не е налице съмнение в правилността му, поради което съдът не е имал основание да назначава повторна експертиза. 2.В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Съображенията на САС (л.10 от мотивите) предопределили извод за отсъствието на условията на чл.9, ал.2 НК изцяло се споделят, като не е необходимо преповтарянето им. 3.Наложените наказания са съответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. При отсъствието на предпоставките на чл.55 НК, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона. По размер и начин на изтърпяване наложените наказания способстват постигането на целите по чл.36 НК. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 10 от 08.05.2012 г. по внохд № 747/11 г. на Апелативния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: