Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 305   гр. София, 22 юни  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА                        ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                             ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                                                        при  секретар  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  МАРИЯНА  МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №302/ 2009 година   Производството е образувано по искане на осъдения САЛИ М. И. за възобновяване на НОХД №4412/2008г. по описа на Варненски районен съд и на ВНОХД №1886/2008г. на Окръжен съд-Варна, по предвидения в чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК ред. В депозираното искане се визира нарушение на материалния закон. Излагат се съображения за обективна и субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.343в, ал.2НК, с аргументи за недоказаност на осъществено връчване на наказателно постановление №967/2007г. на С. И. и за предположения досежно неговото знание за влизането му в сила. Релевират се оплаквания за лишена от житейска логика интерпретация на причините за неправомерното посегателство - здравословни проблеми на И. И. и необходимост от оказване на медицинска помощ, сочещи на изключващо обществената опасност обстоятелство - крайна необходимост. Поставя се акцент и на неправилно тълкуване на нормите на чл.82,ал.1,т.5 и чл.86,ал.1,т.3НК, обосновало незаконосъобразност на юридическото заключение за неприложимост на института-освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание за извършеното престъпление. В съдебно заседание на 16.06.2009 година осъденото лице и упълномощеният му з. , редовно уведомени не се явяват пред настоящия състав, като с процесуалното си поведение демонстрират нежелание за лично участие. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение, че искането на осъдения И. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на реализирания извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №520 от 12.11.2008година,постановена по НОХД №4412/2008г. Варненски РС е признал С. М. И. за виновен в това, че на 18.08.2007година, на междуселищен път с. В. с. Пчелник управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК №ВН 9920 ВВ, без да притежава свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление №967/07г. за нарушение по чл.150 ЗДвП, поради което на основание чл.343в, ал.2НК, вр.чл.54НК го осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което отложено при условията на чл.66 НК за ТРИ ГОДИНИ. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД №1886/2008г. на Окръжен съд-Варна, финализирала с решение на 09.02.2009година, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Искането на осъдения И. е допустимо за разглеждане в лимитираното от процесуалноправните разпоредби на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК извънредно съдебно производство. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящите я доказателства за възобновяване на НОХД №4412/2008г. на РС-Варна и на ВНОХД№1886/08г. на Варненски ОС, е неоснователно. ВКС не констатира релевираното от процесуалния представител на С. И. нарушение на материалния закон, изразяващо се в престъпна несъставомерност на описаните в обвинителния акт действия на осъденото лице. В рамките на очертаната и доказателствено обезпечена фактология съдебните инстанции правилно са приели, че инкриминираното поведение на осъдения И. се субсумира от обективна и субективна с. от престъпния състав на чл.343в, ал.2НК. Съдържимите се в правната норма признаци визират управление на моторно превозно средство от лице, непритежаващо свидетелство за правоспособност и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, при интелектуалните и волеви характеристики на умисъл като форма на вина, на каквито обстоятелства сочи конкретиката по делото. На 18.08.2007 година вечерта, мотивиран от здравословното състояние на И. Ивайлов-физически дискомфорт и регистрирани повишени стойности на артериално кръвно налягане, С. И. решил да го транспортира до поликлиниката в гр. Д., с личния си автомобил „Фиат Темпра”. На междуселищен път с. В. с. Пчелник управляващият моторното превозно средство И. бил спрян от младши автоконтрольор Г. и полицейски служител С. за рутинна проверка, при която било установено че той е неправоспособен водач и е санкциониран по чл.177, вр.чл.150 ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления №967/20.04.2007г. и №1420/16.05.2007г. В контекста на изложеното предявените с искането възражения за недоказано връчване на НП №967/2007 година на С. И. и за налични предположения досежно субективните измерения на престъпление по чл.343в, ал.2НК, поради незнанието на извършителя че цитираното постановление е произвело своите административни санкционни последици, са необосновани. Установеният от Закона за административни нарушения и наказания /ЗАНН/, нормативен регламент урежда реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления /чл.58 ЗАНН/ и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила /чл.64 ЗАНН/, като разпоредбата на чл.84 ЗАНН препраща към прилагане на наказателно-процесуалния кодекс, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Препис от НП №967/2007година, издадено въз основа на съставен административен акт за извършени нарушения на чл.21, ал.1 ЗДвП /превишена скорост/ и чл.150 ЗДвП /управление на МПС без изискуемата се от закона правоспособност/, е връчено при съблюдаване на правните предписания на чл.84 ЗАНН, вр.чл.180, ал.1 и 2НПК. Видно от приложените по делото копие от известие за доставяне и обратна разписка от 29.05.2007 година, същото поради отсъствие на С. И. на посочения от него постоянен адрес на местоживеене гр. В.,ул.”Пробуда”№237 е получено от А. М. , с отбелязване че последният е упълномощено лице на осъдения. Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на демонстрирана активност, насочена към обжалване на наказателното постановление и иницииране на съдебен контрол, предпоставят изводи че то е влязло в сила на 05.06.2007г. и формират убеждение за обективна престъпна съставомерност на неправомерното деяние. Акцентираните факти, обсъдени в контекста на категорично доказаната по делото неправоспособност на С. И. да управлява моторно превозно средство към инкриминираната дата; интерпретирани при преценка на присъствено съставения на 19.03.2007г. административен акт, с логически произтичащите от това правни последици - издаване на НП №967/20.04.2007г. и санкциониране на нарушителя; и коментирани в аспекта на последвалото, удостоверено с вносна бележка от 20.05.2008г. плащане на всички наложени административни глоби, индициращо на знание за осъществените нарушения и съгласие с реализираната административно-наказателна отговорност, обуславят заключение и за предварително проектиране в съзнанието на автора на инкриминираното посегателство на изискуемите се от особената норма на чл.343в, ал.2 НК, субективни представи. В противоречие с буквата и духа на материалния закон са и предявените от осъдения доводи за дерогиране на института на крайна необходимост. Същите са били обект на задълбочен анализ в съобразителната част на обявената от първостепенния съд и потвърдена от Варненски ОС присъда, анализирани са подробно и в детайли, компетентно и с проявен юридически усет. Законосъобразно съдебните инстанции са приели, че инкорпорираните доказателствени източници по делото не обосновават наличие на основания, изключващи обществената опасност на деянието, регламентирани в чл.13 НК . Крайната необходимост е състояние на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, която деецът преодолява чрез причиняване на вреди, при кумулативно съобразяване с предвидените допълнителни изисквания. Доктрината и съдебната практика са категорични по отношение на субсидиарния характер на института на крайната необходимост, предвид обстоятелството че при същата не се касае за увреждане на определени обществени отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на което се засягат юридически охранявани права, чието жертване е обществено оправдано само при липса на алтернативност и на обективно дадени по-незначителни причинени вреди от предотвратените. Визираната в чл.13, ал.1 НК опасност е конкретно фактическо положение, дължащо се на стихийни или обществени бедствия /наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/;на физиологични и производствени нужди; на внезапни болестни състояния и злополуки; на нападения от с. на хора и животни; и на други причини с оглед многообразието на житейските ситуации, поднасяни от ежедневието и социално-икономическите условия на живот, при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане на правно защитени интереси. На подобни хипотези не сочат констатираните данни в конкретния казус за физическо неразположение на И. И. и повишени стойности на кръвното налягане. Дори презумпцията за възникнало „критично състояние” не създава съмнения в очертаната теза и не изключва наказателната отговорност на осъденото лице, поради отсъствие на визираните допълнителни условия. На последното индицират доказателствената необезпеченост на лансираните твърдения, че без предприетото от осъдения И. транспортиране на съседа до поликлиниката неговото здравословно състояние би се влошило и съществуващите правомерни начини за оказване на медицинска помощ на И. /изчакване на лекарски екип, намиране на правоспособен водач или ползуване услугите на таксиметров шофьор/. Заявената позиция мотивира настоящия състав да приеме за несъстоятелна предложената от процесуалния представител на С. И. аргументация за нарушения на материалния закон, сочещи на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1НПК, и да не уважи съпровождащите я искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на осъденото лице по реда на възобновяването. При извънредната съдебна проверка касационният съд не констатира основателност и на релевираните оплаквания за неправилно тълкуване на обективираната в разпоредбите на чл.82, ал.1, т.5 и чл.86, ал.1, т.3НК законодателна воля, обусловило неправомерен отказ за прилагане на чл.78а НК. В съответствие с очертаните фактически положения за инкриминираното престъпление и неговият извършител, и при съблюдаване на съдържанието на материалноправната норма на чл.78а НК, Варненски РС и въззивната инстанция са заключили, че описаните в обвинителния акт поведенчески прояви на С. И. , консумиращи състава на чл.343в, ал.2НК не обосновават освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Материалноправните критерии, предпоставящи приложение на чл.78а НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. „А”- „В” на визираната разпоредба. Интерпретацията на същите аргументира установени предели на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV НК. Конкретиката по настоящия казус сочи, че престъпното деяние, предмет на наказателното дело е осъществено след като С. И. с влязла в сила на 31.01.2004 година присъда е бил признат за виновен за престъпление по чл.215 НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б”Б”НК му е наложено наказание - глоба в размер на 400/четиристотин/ лева,което изключва правоприлагане на чл.78а НК. В тази насока некоректни са възраженията за несъобразяване с институтите на реабилитация и на погасителна давност, и с императивните разпоредби на чл.82, ал.1, т.5НК и чл.86, ал.1, т.3 НК. Реабилитацията, регламентирана в чл.85-88а НК заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него. Същата настъпва по право, по съдебен ред или при условията на чл.88а НК при определени изисквания, като в хипотезата на чл.86, ал.1, т.3 НК те сочат на изтекъл едногодишен срок от изпълнение на наложената парична санкция. Приобщеният в хода на наказателното производство писмен документ от 24.01.2008г. на Агенцията за държавни вземания-Министерство на финансите съдържа фактически данни за образувано на 16.02.2004 година, във връзка със започнало принудително изпълнение на влязла в сила присъда на Варненски РС, изпълнително дело №20958/2004г., по което дължимата сума не е погасена. Последното не обосновава изводи за удовлетворяване на визираните изисквания /плащане на наложената глоба и изминал съответен на установения в закона период от време/, с произтичащите от това последици - реабилитация по право и приложение на чл.78а НК по отношение на осъдения И. Не са налице и регламентираните в чл.82 НК предпоставки на погасителната давност при изпълнение на индивидуализираното наказание, правнозначима за прилагане института на реабилитация в случаите, когато към датата на осъществената престъпна дейност е налице освен предвиденият в чл.82 НК давностен срок и установеният от нормите на чл.86, ал.1НК и чл.88а, ал.1НК, който следва във времето този, погасяващ изпълнението на наказанието. Визираната разпоредба мотивира изключване на изпълнението на диференцираната за престъпното деяние наказателна санкция, когато от деня на придобиване на юридически стабилитет на съдебния акт е изтекъл лимитирания в ал.1, т.1-5 на чл.82 НК срок, последният от които предопределен от вида и времевите параметри на наложеното наказание. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за изпълнение на присъдата, след което започва да тече нов давностен срок, като при изминал период от време, надвишаващ с ½ /една втора/ предвидения в ал.1, т.1-5 на чл.82 НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, определеното наказание не се изтърпява. Неприложимост на очертаното правило е установена относно глобата, когато за събирането й е образувано изпълнително производство /чл.82, ал.5НК/. Постановената присъда по НОХД №3224/2002г. на Варненски РС е влязла в сила на 31.01.2004 година, като на 16.02.2004 година образувано изпълнително дело №20958/2004г., с което започнало принудително изпълнение на наложената парична санкция. Посочените обстоятелства, съотнесени към разпоредбата на чл.82, ал.5НК обосновават ирелевантност на изминалия период от време до датата на инкриминираното деяние - 18.08.2007г. и препятствуват настъпване на реабилитация по право и приложение на чл.78а НК за извършеното престъпление. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна на атакуваната влязла в сила присъда на Варненски районен съд или ревизия на същата чрез правоприлагане на чл.78А НК, в рамките на извънредното производство по чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на визираните основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. И. за отмяна или изменение на присъда №520/12.11.2008 година, постановена по НОХД№4412/2008г. на Районен съд-Варна, потвърдена с въззивно решение от 09.02.2009 година по ВНОХД№1886/08г. на Варненски окръжен съд, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.