Ключови фрази
споразумение * смекчаващи вината обстоятелства * набедяване в престъпление пред орган на власт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

София, 7 юли 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Л.Гаврилова
и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 1610/2011 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Д. Й. срещу въззивно решение № 83 от 29.03.2011г. по внохд № 77/2010г по описа на Военно-апелативния съд на Р България,с което е потвърдена присъда № 6 от 13.04.2010г. по нохд № 619/2009г. по описа на Пловдивския военен съд.
В жалбата се поддържа,че решението е неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане да бъде отменено и подсъдимият да се оправдае по повдигнатото му обвинение.Алтернативно да се отмени и върне за ново разглеждане.
Гражданските ищци и частни обвинители чрез повереника си молят да не се уважава жалбата.
Представителят на Върховната касационно прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Пловдивският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 06.03.2008г. в [населено място] набедил лицата Т. П. Д. и В. К. К.-полицейски служители при РПУ-Асеновград, като съобщил устно пред надлежен орган на властта-военен следовател подп.К. А. К.от Военно-окръжна прокуратура гр.Пловдив ,че били извършили престъпление от общ характер по чл.167,ал.1 НК:”който чрез насилие,измама,заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право бъде избран”,което било записано в протокол по предварителна проверка № 346/08г. по описа на същата прокуратура,като е знаел,че са невинни,поради което и на основание чл.286,ал.1 алт.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
Постановил е наказанието обществено порицание да се изтърпи по местоработата на подсъдимия,след влизане на присъдата в сила.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Д. и В. К. К. обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях по 3000/три хиляди/ лева,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е исковете до пълните им размери като неоснователни и недоказани.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Делото се разглежда за втори път от касационния съд.
С решение № 505 от 24 ноември 2010г. по н.д.№ 517/2010г. ВКС трето нак.отделение е отменил присъда № 49 от 16.06.2010г. по внохд № 43/2010г. на Военно-апелативния съд на Република България и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,за повторна проверка на първоинстанционната осъдителна присъда.
С обжалваното решение Военно-апелативния съд на Р България е потвърдил осъдителната присъда,като при повторното разглеждане на делото е изпълнил указанията на ВКС и е отстранил допуснатите процесуални нарушения.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати визираните в жалбата нарушения.
Въззивният съд е извършил пълна проверка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,направил е самостоятелен анализ на фактическите обстоятелства и е взел решението си за потвърждаване на осъдителната присъда по вътрешно убеждение основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.
Изводът,че подсъдимият Й. е осъществил състава на чл.286,ал.1 НК почива на доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност.Фактическите обстоятелства установени и приети от двете предходни съдебни инстанции ,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция очертават извършени от подсъдимия неправомерни действия,които сочат на престъпление по възведеното обвинение.
Доводите визирани в жалбата са поддържани и пред въззивната инстанция,която е дала отговор на поставените въпроси по реда на чл.339,ал.1 НПК.Съображенията на съда са аргументирани и правилни.Същите се споделят и от настоящия касационен състав.
Възражението на подсъдимия,че деянието е несъставомерно е обсъдено от въззивния съд.Правилно е прието,че набедяване по смисъла на чл.286 НК е налице,когато наказателно отговорно лице пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление,като знае,че е невинен или представи неистински доказателства срещу него.
От фактическа страна е установено,че по повод получена на 20.09.2009г. жалба с подател М. Д. Й. в Пловдивска окръжна военна прокуратура,заведена под вх. № 346/2008г.,подсъдимият е бил призован и разпитан от военен следовател подп.К. А. К. по преписка № 346/2008г.В обясненията си депозирани на 06.03.2008г.,подсъдимият е изложил обстоятелства,които уличават полицейските служители Т. Д. и В. К. в извършване на престъпление по чл.167,ал.1 НК.Посочил е,че за времето от 28.10.2007г. до 04.11.2007г.периода между двата тура за местни избори,той посетил лично [населено място], [община] и видял полицейски автомобил”Л.”връщайки се от циганската махала в селото.Автомобилът бил управляван от полицай Н. А.,а в него са били полицаите К. и Д.. Заявил също така,че от личните разговори с лицата,които изброил и в жалбата,Й. разбрал,че полицаите са им заявявали да не гласуват за него,като ги заплашвали и агитирали да не правят това. Подсъдимият посочил имената на Т. К. А.,Я. Т. К.,А. Й. Й.,С. Й. Й.,А. М. А.,И. М. А.,К. Т. К.,А. М. А.,А. М. А.,М. С. А.,А. М. А..Обяснил също,че по време на втория тур, на самите избори на 04.11.2007г. полицейската кола била в циганската махала на [населено място].От роми чул,че полицаите ги спирали и са ги питали къде отиват и за кого ще гласуват.Дадените обяснения, подсъдимият е удостоверил с личния си подпис.Подпис е положил и снелия обясненията подп.Канурков.
Във връзка с жалбата и дадените обяснения била извършена проверка срещу полицейските служители Т. П. и В. К. за извършено престъпление по чл.167,ал.1 НК.Преписката приключила с отказ да се образува досъдебно производство/постановление от 27.03.2008г./,поради липса на данни за извършено от двамата полицейски служители агитиране,заплашване на хората от ромската махала в [населено място] и в [населено място] да не гласуват за подс.Й..След влизане в сила на прокурорското постановление,К. и Д. подали жалба до Районна прокуратура-Пловдив за извършено от подсъдимия престъпление по чл.286,ал.1 НК.
В хода на извършените процесуално следствени действия е проведен разпит на горепосочените лица.Същите са давали показания, както по преписка с вх.№ 346/2008г. на Пловдивска окръжна военна прокуратура,в производството по нохд № 274/2009г на РС-Асеновград,така и по настоящето наказателно производство.В разпитите като свидетели,посочените лица са заявили,че не познават подсъдимия Й. и не са се срещали с него,за да разговарят.От тези показания следва,че след като не са се срещали,не биха могли да споделят заявеното от подсъдимия,че двамата полицаи Д. и К. са ги заплашвали и агитирали да не гласуват за него.
От събраните доказателства е установено,че на 02.11.2007г. полицейски автомобил е посетил ромската махала в [населено място],но за да извърши проверка по сигнал за „купуване на гласове” за избор на кмет,като в него са били други полицейски служители,а не В. К. и Т. Д..Във връзка със сигнала е било образувано досъдебно производство № 8/2008г. на РПУ-МВР Асеновград срещу И. П. К. от [населено място],област Пловдив,както и по-късно е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 274/09г. срещу него за престъпление по чл.167,ал.3 вр. чл.26,ал.1 НК,затова,че организирал и предлагал имотна облага на З. П.,А. Й.,И. А.,М. И.,А. А.,К. К.,А. А. и А. А. с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат-кандидат кмет на [община]-М. Й. и кандидата за кмет на [община]-Н. М.. И. К. е бил осъден на пробация с одобрено споразумение № 148/30.09.2009г.
С оглед на установените фактически обстоятелства,обосновано е прието,че обвинението срещу подсъдимия М. Й. е доказано несъмнено, в съгласие с разпоредбата на чл.303,ал.2 НПК.Това е така,защото в хода на наказателното производство категорично е установено,че обстоятелствата изложени от подсъдимия пред следов.К. не отговарят на истината.Свидетелите по делото разпитвани многократно,включително и пред съдия по реда на чл.223 НПК/по нохд № 274/09г./ са опровергали заявеното от подсъдимия.Техните показания се подкрепят и от събраните писмени доказателства.От приложените по първ.дело писмени доказателства е установено,че свидетелите Д. и К. не са присъствали на изборния ден на 04.11.2007г. в [населено място].Съгласно Заповед рег. № ЯЗ-А 889/01.11.2007г. на Началника на РУ на МВР-Асеновград,на 04.11.2007г. полицейските служители Д. и К. са охранявали ОУ”Н.В.” [населено място].По време на първия тур проведен на 28.10.2007г. също не са охранявали изборната секция-гр.С.. Със Заповед на Началника на РПУ-МВР-Асеновград,К. охранявал изборната секция в [населено място],а Д.-тази в [населено място]. От показанията на св.Т. и св.Т. е установено,че преди първия тур и след втория тур на изборите са провели срещи с подс.Й.,като на тези срещи подсъдимият изобщо не е коментирал твърдяното от него пред след.Канурков поведение на свидетелите Д. и К. за водена срещу него агитация по време на изборите за кмет.
Правилно е прието ,че деянието е осъществено и от субективна страна.За умисъла на подсъдимия следва да се съди по обективно извършените действия-съобщаване на обстоятелства,каквито изобщо не са постъпвали като информация от лицата изброени от него в жалбата и в обясненията му.Следователно,депозирайки неистински факти срещу пострадалите лица,подсъдимият е съзнавал,че ги уличава в неправомерна дейност,която сочи на престъпление по чл.167 НК. Мотивът за действията му се съдържа в обяснението което е дал.Полицейските служители извършвали проверка на сигнали срещу подсъдимия,респ.повдигнати обвинения по отношение на обществени поръчки от Окръжна прокуратура Пловдив.
Неправилно в жалбата се поддържа,че подсъдимият е направил едно съобщение,сигнал до надлежните органи,като не е целял набедяването на К. и Д..В цитираното решение № 17 на ОСНК на ВС от 5.07.1978г. изрично е посочено,че изпълнителното деяние на набедяването се изразява в приписването на престъпление другиму.За съставомерността на деянието обаче не е необходимо набедяващият да сочи правната квалификация на приписваното престъпление.Достатъчно е да съобщи обстоятелства,които обективно да съдържат признаците на определено престъпление.Обяснението на подсъдимия/л.21 преписка 346/2008г. на Пловдивска военно- окръжна прокуратура / съдържа такива обективни данни,които сочат на престъпление по чл.167 НК.
Неправилно също така се поддържа,че подп.К. не е бил надлежен орган на властта,тъй като при снемане обясненията на подсъдимия,не е било образувано досъдебно производство.Цитира се отново реш.№17 от 1978г., в което е посочено,че „Надлежните органи на властта по смисъла на чл.286 НК са органите,които могат да предприемат наказателно преследване срещу набеденото лице,а това са органите на предварителното разследване,прокурорските и съдебните органи.”/редакция преди изменението на НПК от 2008г./.По смисъла на чл.52 НПК следователите са разследващи органи,а съгласно чл.405 НПК разследването се провежда от военни следователи по дела подсъдни на военните съдилища.Подп.К. К. е военен следовател при ВОП-гр.Пловдив,той е извършил предварителната проверка по преписка № 346/2008г.Приключил е преписката с мнение за отказ да се образува досъдебно производство срещу Т. Д. и В. К..В този смисъл подп.К. е надлежен орган на властта,пред когото подсъдимия е депозирал неистински факти и обстоятелства уличаващи полицейските служители в престъпление по чл.167 НК.Въззивният съд е отговорил на възражението.
Доводите за процесуални нарушения също са обсъдени от въззивния съд на л.10 от мотивите.Правилно е прието,че на досъдебното производство и в съдебната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са нарушили правото на защита на подсъдимото лице.
В обвинителния акт и в присъдата се приема,че набедяването е осъществено от подсъдимия устно чрез дадените от него обяснения пред следов.Канурков на 06.03.2008г., а не чрез жалбата подадена от негово име , но подписана от процесуалния му представител до Военна прокуратура-Пловдив.
Правото на подсъдимия да даде обяснения ,визирано от законодателя в разпоредбата на чл.55,ал.1 НПК,не е опорочено.Въззивният съд е отбелязал в мотивите си,че в протокола на съдебното заседание от 13.04.2010г. няма никакви данни подсъдимият да е бил ограничен в правото си на лична защита ,респ.в даденото му право на последна дума.Настоящият касационен състав при проверката на протокола/л.248 от първ.дело/ също не намери основание да приеме довода за основателен.Подсъдимият е осъществил правото си на лична защита по чл.55,ал.1 НПК,така и правото на последна дума по чл.297 НПК вр.с чл.55,ал.2 НПК.Няма данни подсъдимият да е изразил желание да даде обяснения,респ.съдът да е отказал да го изслуша.Направеното в последната му дума изявление, по същество е израз на окончателното му отношение към обвинението,а не обяснение съдържащо нови данни,които да предпоставят приложение на разпоредбата на чл.299 НПК.
Доводът за процесуално нарушение свързано с неправилно според подсъдимия отхвърляне на искането за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250,ал.1 т.2 НПК,също е неоснователен.
В съдебно заседание на 12.01.2010г. съдът не е приел аргументите на защитата и с мотивирано определение е оставил искането без уважение.
Съдът е отбелязал,че постановлението за прекратяване на досъдебното производство на Военно окръжна прокуратура-Пловдив е било отменено на основание чл.234,ал.9 НПК с Постановление на Военно-апелативна прокуратура-София.Това е правомощие на по-горестоящата прокуратура,в случаите,при които постановлението за прекратяване не е било обжалвано от страните по реда на чл.234,ал.3 и сл. НПК.В чл.234,ал.9 НПК не е указано чия е инициативата за сезирането на по-горестоящата прокуратура,от което следва,че това е възможност която може да се упражни от всяко заинтересовано от производството лице.
Искането за прекратяване на съдебното производство по реда на чл.250,ал.1 вр.с чл.24,ал.1 т.6 НПК също е разгледано от първоинстанционния съд с определението от посочената дата.Правилно е оставено без уважение.Искането е било във връзка с влязлото в сила поради необжалване по чл.234,ал.3 НПК постановление за прекратяване на досъдебното производство,което обаче е било отменено на основание чл.234,ал.9 НПК
С отказа да уважи искането за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250,ал.1 т.2 НПК-поради липса на престъпление,първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните права на подсъдимия.Разпоредбата на чл.250 НПК е в глава Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.Тогава съдията-докладчик може да прекрати наказателното производство ако са налице условията по чл.24,ал.1 т.1 НПК-деянието не представлява престъпление.Когато делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание,прекратяването на наказателното производство е възможно единствено при хипотезите на чл.289 НПК,от които е изключена тази на чл.24,ал.1 т.1 НПК.Единствено с присъдата съдът се произнася по внесения за разглеждане обвинителен акт по въпросите на чл.301,ал.1 т.1 и т.2 НПК.
Възражението касателно нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК също е неоснователно.Аргументи не се излагат.
Наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.54 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,в близост до минималния размер предвиден в правната норма на чл.286,ал.1 НК.Очевидно е,че при наказание от една до шест години лишаване от свобода в посочената норма,наложеното наказание не е явно несправедливо.
Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК,наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс.
В случая не са налице основания за такъв извод.Съдилищата са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието на подсъдимия и преценката им, както за размера,така и за начина на изтърпяване на наказанието е правилна.Основание за по-голямо снизхождение,предвид високата степен на обществена опасност на деянието насочено против правосъдието,както и статута на подсъдимия-кмет на [община],не е налице.
Неоснователен е довода за незаконосъобразност на решението в гражданската му част.Същият е поддържан пред въззивния съд,както и пред първоинстанционния. Съдилищата са взели отношение и мотивирано са приели,че полицейските служители Т. Д. и В. К. са пострадали лица по смисъла на чл.74 и сл. НПК и имат право на обезщетение за причинени вреди.
Независимо,че престъплението набедяване е против правосъдието,пострадали от деянието на Й. са уличените в престъпление по чл.167 НК Д. и К..Срещу тях е била извършена проверка,давали са показания,събирани са доказателства.Безсъмнено всичко това е довело до накърняване на тяхната чест и достойнство,авторитет и добро име.В този смисъл правилно е прието,че те са претърпели неимуществени вреди и имат право да участват в съдебното производство като граждански ищци и частни обвинители.Съгласно съдебната практика,както и предвид разпоредбите на чл.76 и чл.84 НПК, право на участие като страни в съдебното производство –граждански ищци и частни обвинители имат физическите и юридическите лица,които са претърпели вреди от престъплението,което се преследва по общия ред.
В този смисъл,като са уважили и потвърдили гражданската претенция на Д. и К., съдебните инстанции и в частност въззивният съд,не са допуснали нарушение на процесуалните правила.
По изложените съображения,тъй като не се констатираха нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК,водещи до отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт,решението следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение



Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 83 от 29.03.2011г. по внохд № 77/2010г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 6 от 13.04.2010г. по нохд № 619/2009г. постановена от Пловдивския военен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: