Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
София, 15.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 14 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,т.1 ГПК.
Образувано е по подадената от Н. С. А. ”В. Л.” молба за отмяна на влязлото в сила решение №ІІІ-109/27.05.2008г. на Б. окръжен съд по гр.д.№262/2007г., с което е оставено в сила решение №260/20.12.2006г. по гр.д.№530/2005г. на Н. районен съд,с което предявеният от Н.”В. Л.” против [община], П. К. Н. и А. Т. Т. иск за приемане за установено,че държавата е собственик на УПИ ІХ,кв.І , м.”А.” в землището на[населено място] и да бъдат осъдени ответниците да не предприемат действия по отношение на територията,предоставена за управление и стопанисване на Н.”В. Л.” е отхвърлен.
В молбата се поддържа,че са налице нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които по безспорен начин се доказва,че цялата местност “А.” /К./ е държавна собственост,а именно протокол от 10.08.1912г.,утвърден с царски указ №217 от 18.05.1914г. и копие от одобрения през 1985г. кадастрален план на[населено място],посочени в касационна жалба на [община] изх.№11-00-901/13.02.2009г. срещу решение №213/10.01.2008г.,постановено по гр.д.№466/2008г. по описа на Б. апелативен съд,както и решение №1767/10.02.2009г. на Върховния административен съд,ІІ отделение,постановено по адм.д.№11953/2008г.,както и писмо от областен управител на Област Б. до ректора на Н.”В. Л.”.
В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата [община] изразява становище,че молбата е неоснователна,тъй като цитираният от молителя протокол не е новооткрито доказателство,а още повече [община] нито го притежава,нито е запозната със съдържанието му-протокол №17/19.08.1923г.,в който е посочен цитираният протокол е представен от Н. по делото. По отношение на решението на ВАС по адм.д.№11953/2008г. изразява становище,че е неотносимо към настоящия спор,тъй като заповедите за попълване на кадастралния план са отменени поради неспазена процедура.
Ответникът по молбата П. К. Н. изразява становище,че молбата е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание и представена в същото писмена защита,а именно,че посочените доказателства не са нови /били са известни на молителя при разглеждане на делото от първоинстанционния съд/ и са без значение за изхода на спора.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Съгласно чл.303,ал.1,т.1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата,когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно.За да се допусне отмяната е необходимо доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото ,но да не са били известни на страната по обективни причини,респ. въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая обаче в молбата за отмяна се сочи като доказателство от значение за изхода на спора протокол от 10.08.1912г., утвърден с царски Указ №217 от 18.05.1914г.,посочен в касационна жалба на [община],подадена срещу решение №213/10.01.2008г., постановено по гр.д.№466/2008г. по описа на Б. апелативен съд. Протоколът е посочен в касационната жалба на [община] като цитиран в протокол №17/19.08.1923г.,който е представен като доказателство в производството по настоящето дело,а именно в производството по гр.д.№530/2005г. по описа на Н. районен съд /лист 16/ и то от молителя Н.С.А. “В. Л.”. На молителя следователно още в производството пред първоинстанционния съд е било известно съществуването на протокол от 10.08.1912г.,като усилия за своевременното снабдяване с това доказателство по делото не се установява да са били положени. Още повече, че страната дори не се е позовала на това доказателство,не е потърсила съдействие от съда за снабдяването с него посредством издаване на съответни съдебни удостоверения или изслушване на експертизи за установяване на границите на посочения в него имот. Посоченото доказателство следователно не е ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, поради което настоящият състав приема,че не е налице предвиденото в тази разпоредба основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото обстоятелството дали наличието на това доказателство с оглед посочването му в протокол №17/19.08.1923г. е било надлежно съобразено от съда при постановяване на решението, не обуславя основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Представеното с молбата за отмяна писмо №13-1/29.04.2009г. на областния управител на Област Б. също не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,нито сочи за наличие на ново обстоятелство по смисъла на тази разпоредба. Със същото ректорът на Н. “В. Л.” е уведомен какви документи следва да бъдат представени за издаване на акт за публична държавна собственост на недвижим имот,находящ се в м.”А.” и представляващ У. водна база на Н.,което искане обаче не удостоверява наличие на право на собственост на държавата върху имота,още повече,че в него не са посочени границите и площта на този имот,за да може да бъде извършена преценка за идентичността му с процесния.
Представеното с молбата за отмяна решение №1767/10.02.2009г. на Върховния административен съд по адм.д.№11953/2008г. също не представлява ново доказателство,нито сочи на наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК с оглед спора,разрешен с влязлото в сила решение на Н. районен съд,постановено на 20.12.2006г. по гр.д.№530/2005г.,оставено в сила с решение №ІІІ-109/27.05.2008г. по гр.д.№262/2007г. на Б. окръжен съд.
С решение №1767/10.02.2009г. на Върховния административен съд по адм.д.№11953/2008г. са отменени заповеди №47/17.06.1997г.; 72/31.20.2000г.;7/26.01.2002г. и 41/19.02.2001г. на кмета на [община],с които е одобрено попълването на кадастралния план на[населено място] с имоти №779,794,796 и 797,собственост на физически лица поради неспазване на реда,установен в чл.32,ал.1,т.2 З./отм./. В същото следователно не е изразено становище досежно принадлежността на правото на собственост, а факта на нанасяне на имотите в кадастралния план сам по себе си не удостоверява нито отрича съществуването на това право. Още повече,че спорът за материално право,възникнал по повод нанасяне на имоти в кадастралната карта,следва да бъде разрешен с участието на лицето,което претендира за себе си принадлежността на правото на собственост върху тези имоти,в случая държавата, а не с участието на лицето,което твърди,че му е предоставено право на оперативно управление и стопанисване върху тях,т.е. обстоятелството,че спорът за принадлежността на правото на собственост върху имотите, посочени в отменените с решение №1767/10.02.2009г. заповеди на кмета на [община] следва да бъде разрешен по съдебен ред е ирелевантно за настоящия правен спор,решението по който не разрешава спор за материално право по смисъла на чл.53 ЗКИР.
Не са налице предпоставките на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. С. А. “В. Л.” за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение №ІІІ-109/27.05.2008г. на Б. окръжен съд по гр.д.№262/2007г., с което е оставено в сила решение №260/20.12.2006г. по гр.д.№530/2005г. на Н. районен съд.
ОСЪЖДА Н. С. А. “В. Л.” на основание чл.78 ГПК да заплати на П. К. Н. сумата 500лв. /петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател: Членове:
|