О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 224 гр.София, 21.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1453/ 2014 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Б. и „Б.” Е. срещу определение на Софийски апелативен съд № 2874 от 30.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4572/ 2013 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 03.06.2013 г. по гр.д.№ 3837/ 2008 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на И. А. М. и В. Б. М. срещу касаторите за предаване на владението върху недвижими имоти – апартамент № **, на ** етаж, вход „*”, апартамент № ** във вход „*” и магазин № *, находящи се в сграда на [улица] – *** в [населено място]. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд разрешил неправилно процесуалноправният въпрос може ли да бъде издаден изпълнителен лист за предаване на владение върху недвижим имот, преди да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът има ли длъжникът право на задържане на имота. Според тях отговорът на въпроса е отрицателен, в какъвто смисъл е и съдебната практика по ч.гр.д.№ 1083/ 2008 г. на ВКС, V г.о. и ч.гр.д.№ 344/ 2009 г., І г.о. Напротив, въззивният съд отговорил положително на въпроса и поради това според касаторите актът му следва да бъде допуснат до касационен контрол и да бъде отменен, както и разпореждането, с което е уважено искането за издаване на изпълнителен лист. Ответните страни И. А. М. и В. Б. М. оспорват жалбата и поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според тях по поставения от касаторите въпрос няма противоречива практика, тъй като определенията на ВКС, посочени в жалбата им, касаят различни хипотези от настоящата. Считат, че [фирма] не е процесуално легитимирано като жалбоподател, тъй като не е страна нито във въззивното, нито в касационното производство. Молят обжалването да не се допуска, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена. Съдът намира частната жалба за допустима, включително подадената от касатора [фирма], тъй като същият е адресат на задължението, за което е издаден изпълнителния лист. При положение, че изпълнителният титул касае негово задължение за предаване на имота, той е легитимиран да обжалва актът, с който е разпоредено издаването му, независимо дали е обжалвал съдебното решение. Въпрос по същество е дали в този случай той може да се позове на право на задържане или не. Налице са и претендираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Делото е образувано по искова молба на И. А. М. и В. Б. М. срещу П. Х. Б., [фирма] и други лица, предявени са ревандикационни искове. Първоинстанционното производство е приключило с решение, уважаващо исковете срещу касаторите, а направените от тях възражения за подобрения и задържане на процесните имоти са отхвърлени. Въззивна жалба срещу това решение е подадена само в частта, в която са отхвърлени възраженията за подобрения и задържане. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, след което ищците са поискали издаване на изпълнителен лист. Такъв е издаден от първоинстанционния съд, а с обжалваното в настоящето производство определение, разпореждането на първата инстанция е потвърдено по съображения, че обезпечителна функция правото на задържане може да има само ако е признато с въззивното решение. Ако с това решение съществуването на правото е отречено, то няма пречка да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлезлия в сила акт. При тези мотиви на въззивната инстанция следва да се приеме, че по повдигнатия от касаторите процесуалноправен въпрос има противоречива практика. В определения по ч.гр.д.№ 1083/ 2008 г. на ВКС, V г.о. и ч.гр.д.№ 344/ 2009 г., І г.о. е прието, че възражението за правото на задържане е част от предмета на делото и ако то бъде уважено, осъждането на ответника да предаде вещта е винаги условно. Докато не влезе в сила актът, с който правото на задържане е отречено, безусловно осъждане на ответника да предаде владението няма и не може да бъде издаден изпълнителен лист, който да възпроизвежда такова безусловно осъждане. Ако се приеме обратното, то изпълнението на решението по чл.108 ЗС би осуетило реализирането на правата на ретинента и би обезсмислило разглеждането на заявеното от него право на задържане. Поради това са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато, а на основание чл.291 т.1 ГПК следва да бъде възприета като правилна практиката, обективирана в определения по ч.гр.д.№ 1083/ 2008 г. на ВКС, V г.о. и по ч.гр.д.№ 344/ 2009 г., ВКС, І г.о. Предвид отговора на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, частната жалба е основателна. Въззивното решение, с което е отречено правото на задържане, не е влязло в сила. Срещу него е подадена касационна жалба, която е в процес на администриране. При това положение няма влязло в сила решение, с което ответникът да е осъден да предаде вещта безусловно, съответно не може да бъде издаден изпълнителен лист, въз основа на който ответникът да бъде принуден по реда на съдебното изпълнение да осъществи такова безусловно предаване. Без значение е дали междувременно въз основа на издадения изпълнителен лист е осъществено принудително изпълнение. В производството по обжалване на акта за издаване на листа съдът проверява дали са били налице предпоставките по чл.404 ГПК към момента на издаването и при отрицателен отговор този акт подлежи на отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 2874 от 30.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4572/ 2013 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 2874 от 30.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4572/ 2013 г. и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд от 03.06.2013 г. по гр.д.№ 3837/ 2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ молбата на И. А. М. и В. Б. М. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на Софийски градски съд от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 3837/ 2008 г. за предаване на владението върху недвижими имоти – апартамент № **, на ** етаж, вход „*”, апартамент № ** във вход „*” и магазин № *, находящи се в сграда на [улица] – *** в [населено място], като обезсилва издаденият въз основа на отмененото разпореждане изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: