4
9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр. София, 15 януари 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретаря…….....Марияна Петрова….........……и в присъствието на прокурора…................Петя МАРИНОВА…......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 858 по описа за 2015 г.
Производството е образувано по касационен протест на прокурор от апелативна прокуратура гр. Пловдив и касационни жалби на адв. О. Т. – защитник на подсъдимия Н. В. Т.; адвокати С. Ч. и Е. Х. – повереници на частния обвинител В. К. - А.; адв. П. Н. – повереник на частния обвинител Г. Д. Г. и адв. Я. Н. – повереник на частните обвинители Г. Р. – Г., М. Д. и Д. Д. срещу въззивна присъда № 1 от 16.02.2015г., постановена по внохд № 399/14г. на Пловдивски апелативен съд.
В протеста се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В негова подкрепа се посочва, че обществената опасност на деянието и предходните прояви на подсъдимия като водач на моторно превозно средство са били омаловажени, а добрите му характеристични данни са надценени при определяне на размера на наказанието и начина на изтърпяването му. По отношение на второто обстоятелство се изтъква и несъобразяването с генералната превенция като цел на наказанието. Предлага се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наказанието. В заседанието на касационния съд протестът се поддържа както е подаден.
В жалбата на защитника на подсъдимия Т. – адв. Т. се релевират касационни основания по чл.343, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, като алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за изменението й с намаляване размерите на наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление”. Излагат се аргументи за липса на допуснато от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП, тъй като в момента на възникване на опасността за движението, който според защитника е от момента на навлизане на л.а.”Мерцедес” в кръстовището, ударът е бил непредотвратим, а предприетата от подсъдимия неправилна спасителна маневра е без значение и не може да ангажира отговорността му. Посочва се, че настъпването на резултата се дължи в голяма степен на съпричиняването му от страна на пострадалия водач на л.а.”Мерцедес”, което според защитника следва да бъде ценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК и закономерно да доведе до налагане на наказание под минималния предвиден за престъплението размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитниците на подсъдимия адвокати Т. и К. със същите аргументи.
В жалбите на поверениците на частния обвинител В. К. – А. – адвокати Ч. и Х. се посочват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се визират формата на въззивния съдебен акт, която ограничила и правата на страните в процеса; отхвърляне на доказателствени искания, довело до постановяването на съдебния акт в нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност при установяване на фактическата обстановка. Оправдаването на подсъдимия относно нарушението на правилото на чл.21 от ЗДП и преквалифицирането на престъплението по чл.343а от НК според жалбоподателите е в нарушение на материалния закон. Намаляването на наложеното на подсъдимия наказание и отлагането на изпълнението му се сочи като явна несправедливост, доколкото наказанието не е съответно на тежестта на престъплението и не отговаря на обществените очаквания за справедливост. Алтернативно се предлага връщане на делото за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона или увеличаване на наказанието или изменяване на присъдата от касационния съд с отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК. В съдебното заседание на касационната инстанция адв. Ч. и частният обвинител В. К. – А. поддържат жалбата със същите аргументи. Последната представя и писмено становище с аналогични доводи.
В жалбата на адв. Н. – повереник на частния обвинител Г. Д. Г. също се сочат всички касационни основания, като се предлага присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане при което се приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция и съответно се увеличи размерът на наложеното наказание. В допълнение към касационната жалба, постъпило в срока по чл.351, ал.3 от НПК, оплакванията за допуснато нарушение на закона се аргументират. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че подсъдимият не е допуснал нарушение на чл.21 от ЗДП; че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Д. Д. и че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите, поради което според повереника неправилно извършеното престъпление е квалифицирано по привилегирования състав на чл.343 а от НК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва избирателно кредитиране на свидетелски показания и възприемане на най - благоприятното за подсъдимия заключение на авто-техническа експертиза относно скоростта на движение на процесния автомобил.
Жалбата на частните обвинители Г. Р. Г., М. Д. и Д. Д. се позовава на всички касационни основания. Изразява се несъгласие с частичното оправдаване на подсъдимия относно нарушението на чл.21 от ЗДП; прилагането на закон за по- леко наказуемо престъпление и намаляването на размерите на кумулативно предвидените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от правоуправление”, както и с отлагане изпълнението на наказанието ”лишаване от свобода” по реда на чл.66, ал.1 от НК. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от повереника адв. Н. както е подадена.
Подсъдимият Н. Т. в последната си дума заявява, че не е имал възможност да предприеме нещо друго.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 38 от 04.09.2014г., постановена по нохд № 23/13г., на окръжен съд гр. Стара Загора, подсъдимият Н. В. Т. бил признат за виновен в това, че на 16.12.2011г. около 08:30ч., на главен път I-6 /Б. – С./, на кръстовището с пътищата за [населено място] и [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди Q7" с [рег. № на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДП, във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д. Г. Д. и Г. Д. Г., както и средна телесна повреда нa В. Д. К. - А., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„г”, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" пр.1, във вр. с ал.1, б."б" пр.2 и б."в", във вр. с ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, му било наложено наказание от четири години „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим, като бил оправдан по обвинението по чл.343, ал.3, б."б" пр.1, във вр. с ал.1 б."б", пр.2, и б."в", вр.с ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК, както и да е нарушил правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП.
На основание чл.343г от НК подсъдимият Н. Т. бил лишен от право да управлява МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото.
По жалби на подсъдимия и на частните обвинители било образувано внохд № 399/14г. на Пловдивски апелативен съд. С присъда № 1 от 16.02.2015г., въззивният съд:
- отменил присъдата в частта, с която подсъдимият бил оправдан относно нарушението на правилото на чл.20 от ЗДП и осъден за нарушение на чл.21 от ЗДП, като го признал за виновен да е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и оправдал относно нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл. 47, ал.3 от ППЗДП;
- намалил наложените наказания на три години „лишаване от свобода”, изпълнението на което отложил на основание чл.66, ал.1 за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и „лишаване от право да управлява МПС” на пет години;
- потвърдил присъдата в останалата част.
В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери протеста за основателен, касационните жалби на частните обвинители за частично основателни и жалбата на подсъдимия за неоснователна.
По жалбата на подсъдимия Н. Т.
1. Относно касационното основание по чл.348, ал.1 т.1 от НК
Тезата в жалбата, че подсъдимият не е допуснал нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и респективно липсва елемент от обективната страна на престъплението, не може да бъде споделена. Такива съображения са били изложени във въззивната жалба и обсъдени в мотивите на въззивния съдебен акт (л.13 от мотивите). Доводите на апелативния съд, че моментът в който е възникнала опасността за движение за водача на л.а.”Ауди” е когато водачът на л.а ”Мерцедес” е потеглил след спирането си на стоп – линията, се споделят от касационния съд. Предприетите действия от водача на л.а.”Мерцедес” по привеждане на автомобила в движение, от които е ставало недвусмислено ясно, че възнамерява да навлезе на главния път, са създавали задължение за подсъдимия да намали скоростта или да спре при така възникналата опасност, въпреки, че се е движел по път с предимство. Т. е имал видимост към спрелия на стоп - линията лек автомобил, в който са пътували пострадалите, и е могъл своевременно да възприеме потеглянето на този автомобил. Към този момент съгласно заключението на петорната авто – техническа експертиза, при скорост на движение на л.а. „Ауди” от 68 км/ч или в рамките на разрешената такава от 60км/ч, ударът за подсъдимия Т. е бил предотвратим.
2. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК
Касационният съд не споделя и съображенията в жалбата, че пострадалият Д. Д. има значителен принос за съпричиняването на резултата, което обстоятелство се предлага да бъде ценено като изключително смекчаващо отговорността на Т.. Наред с неизпълнението от страна на подсъдимия на задължението, произтичащо от нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП да намали скоростта или да спре при възникнала опасност, последният е предприел и неправилна маневра за заобикаляне на л.а.”Мерцедес” отляво, в резултат на която е настъпил ударът между двете превозни средства върху продължението на лентата за ляв завой към [населено място]. Според цитираното по - горе експертно заключение, ако подсъдимият е продължил движението си напред по същата пътна лента, удар не би настъпил, което обстоятелство сочи на несъмнен извод, че по - големият принос за настъпване на резултата е на Т.. Останалите, посочени в жалбата обстоятелства, отнасящи се до житейския и социален статус на подсъдимия, не представляват многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да обосноват определянето на наказателната му отговорност по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
По изложените съображения касационната инстанция намери жалбата на подсъдимия за неоснователна.
По протеста на прокурора и жалбите на частните обвинители
1. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Като съществено нарушение на процесуални правила в жалбите на поверениците на частния обвинител В. К. –А. се изтъква формата на въззивния съдебен акт – присъда, с което се твърди, че са нарушени правата на частните обвинители. Касационният съд споделя съображенията, че апелативният съд е допуснал процесуално нарушение, свързано с вида на постановения съдебен акт. Съгласно нормата на чл.336, ал.1 от НПК, въззивният съд постановява нова присъда в случаите, когато приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление или осъди оправдан на първа инстанция подсъдим (ако е имало обвинение за това в първата инстанция) или оправдае осъден от първоинстанционния съд подсъдим. В случая повдигнатото спрямо подсъдимия Т. обвинение е за едно престъпление по чл.343 от НК, като и двете съдебни инстанции са приели, че същият е извършил виновно престъпление по чл.343а от НК, а единственото различие е в текста от ЗДП, с който е попълнен бланкетния състав на престъплението. Апелативният съд е приложил закон за същото престъпление и намалил наложеното на подсъдимия наказание, които правомощия представляват изменение на присъдата по смисъла на чл.337, ал.1 от НПК и в които случаи въззивният съд се произнася с решение. Настоящата инстанция обаче не счита, че нарушението на процесуални правила е съществено. С постановената присъда апелативният съд е взел становище по всички въпроси, отнасящи се до извършеното деяние, вината на подсъдимия, правната квалификация, наказанието и отлагането на изпълнението му, като съдържанието на съдебния акт не създава никакви съмнения относно волята на съда. Тази форма на съдебния акт не създава затруднения и при упражняването на правата на страните. Присъдата е била обявена в тяхно присъствие, което е дало началото на срока за обжалване, а излагането на допълнителни доводи към жалбите е станало възможно след изпратеното съобщение, че мотивите са били изготвени.
Неоснователен е и доводът за нарушение на чл.107 от НПК от страна на въззивния съд. В производството пред първата инстанция, протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, страните са постигнали съгласие някои от доказателствата, включително и съдебно - медицинските експертизи, да не бъдат събрани непосредствено от решаващия съд, а към доказателствата да бъдат приобщени писмените заключения от досъдебното производство. Така даденото съгласие не може да бъде оттеглено впоследствие, тъй като това би обезсмислило провеждането на тази диференцирана процедура. Във въззивните жалби на частните обвинители и в съдебното заседание на апелативния съд не е поискано събирането на нови доказателства, поради което упрекът, че въззивният съд не е сторил това служебно, е неоснователен.
2. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК
Доводите за нарушение на закона се свеждат до несъгласие с оправдаването на подсъдимия Т. относно нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДП във вр. с чл. 47, ал.3 от ППЗДП и с осъждането му по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.”г” от НК.
По делото е прието за установено, че подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост от 68 км/ч, при наличие на знак В26 за ограничение на скоростта в този участък от пътя от 60 км/ч., с което безспорно е нарушил правилото на чл.21, ал.2 от ЗДП. Нарушението на режима на скоростта обаче не е в причинна връзка с пътно - транспортното произшествие и настъпилия резултат, за което въззивният съд е изложил мотиви и с който извод касационният състав се съгласява. При скорост на движение на автомобила на подсъдимия от 68км/ч ударът е бил предотвратим, ако последният е задействал спирачната уредба в момента на потегляне на другия автомобил от стоп – линията, а удар изобщо не би настъпил, ако подсъдимият е продължил движението си напред със същата скорост и в същата пътна лента. Именно предприетата от него маневра по заобикаляне на другата кола отляво е довела до сблъсъка между двете превозни средства. Изводът, че Т. е нарушил изискването на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, е законосъобразен.
В съдебните актове на двете инстанционни съдилища осъщественото от подсъдимия деяние е квалифицирано по привилегирования състав на чл.343 а, ал.1, б.„г” от НК. Оказването на помощ от страна на дееца на пострадалите при ПТП е факт, подлежащ на доказване с всички допустими от процесуалния закон способи. В случая съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите С., Т., М., А., Й. и С., от които е установено, че подсъдимият Т. и св. Я. са срязали колана на предната седалка и извадили пострадалата К. извън автомобила и с помощта на превързочни материали се опитвали да спрат кръвта от раната на главата на пострадалия (жив към този момент) Г. Д. Г.. Възражението на адв. Н. относно необоснованост на изводите на съдилищата в тази насока не може да бъде възприето от настоящата инстанция, тъй като касационният съд няма правомощия да проверява обосноваността на съдебните актове при липса на допуснати нарушения на процесуални правила при събирането и проверката на доказателствата.
Съдебната практика на ВС и ВКС на РБ е последователна в разбирането си, че оказаната помощ от дееца на един или повече от пострадалите, независимо, че някой от тях е починал впоследствие, е основание за прилагането на чл.343а от НК. В р. № 502 от 24.11.1986г. по н.д. № 464/86г. на ВС на РБ, ІІІ н.о., е посочено, че щом като подсъдимият е участвал при изваждането на затиснатите от катастрофиралия автомобил лица, той следва да носи намалена отговорност за извършеното деяние независимо, че някое от тях е починало по време извършване на спасителните мероприятия.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че законът е приложен правилно, а жалбите на частното обвинение в тази им част са неоснователни.
3. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, релевирано в протеста и жалбите на частните обвинители се свързва както с размера на наложените наказания, така и с отлагането на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” от въззивния съд по реда на чл.66, ал.1 от НК.
За да намали наложеното от първоинстанционния съд наказание, въззивният съд е акцентирал най - вече върху данните за личността на Т. като член на международна правозащитна организация, с успешен бизнес, семеен и с деца. Намалявайки наказанието „лишаване от свобода” до размер от три години, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК, апелативният съд е приел, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не се налага ефективното изтърпяване на лишаването от свобода.
Безспорно личната превенция е една от целите на наказанието, която обаче не би следвало да има приоритет над останалите, посочени в чл.36 от НК. Високата обществена опасност на деянието не се изчерпва единствено с квалифициращия елемент по чл. 343, ал.3, б.”б” от НК, който изисква да са увредени най - малко две лица, като е настъпила смъртта на поне едно от тях. В случая са увредени три лица, от които две са починали, което обстоятелство сочи на обществена опасност надхвърляща изискванията на квалификацията и която следва да намери отражение при определянето на наказанието. Доводите в протеста относно омаловажаването от страна на апелативния съд на характеристичните данни за Т. като водач на МПС се споделят от касационния съд. Санкционирането на последния по административен ред за нарушения на предписанията на пътни знаци и осъждането му със споразумение от 2007г. за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (за което е реабилитиран на 17.06.2011г.) сочат и на завишена степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС. В тази насока не може да бъде възприет доводът в мотивите на присъдата, че след 2009г. Т. не е допускал нарушения на правилата за движение, доколкото по делото е безспорно установено, че е управлявал автомобила с превишена скорост, което обстоятелство (като не отразяващо се на правната квалификация) също следва да бъде отчетено като отегчаващо.
С оглед всичко изложено касационният съд счита, че наложеното наказание „лишаване от свобода” и съответно редуцираното наказание „лишаване от правоуправление” от Пловдивския апелативен съд са неправилно занижени, а протестът и жалбите на частните обвинители са основателни в тази им част. Констатираното нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК обуславя отмяната на постановената присъда и връщането на делото на въззивната инстанция за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК, ВКС, І НО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 1 от 16.02.2015г., постановена по внохд № 399/14г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |