Р
Е
Ш Е
Н
И Е
№
136
София,
23 март 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в
съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар
Лилия Гаврилова
и с участието
на прокурор от ВКП – Кр. Колова
изслуша
докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 26/2009 г.
Касационното производство е
образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец К. В. , чрез нейния
повереник адвокат Н от Кюстендилската АК, срещу въззивно
решение № 509/14.11.2008 година на Софийския апелативен съд, постановено по в н
о х д № 949/2008 година, с което е изменена присъда № 24/17.07.2008 година по н
о х д № 64/2008 година на Кюстендилския окръжен съд.
В жалбата са въведени две от
касационните основания по чл. 348 ал. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона и
за явна несправедливост на наказанието. По първото основание се твърди, че въззивният съд е нарушил закона, тъй като е приложил норма,
каквато не съществува по Наказателния кодекс – чл. 55 ал. 2, б. „б”. По второто
твърдението е, че определеното наказание „пробация” е
явно несправедливо и искането е за отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за определяне на наказание лишаване от свобода без
приложението на условното му отлагане, на основание чл. 66 НК.
Пред касационната инстанция, жалбоподателката се явява лично и с повереника си адвокат Б
от АК – К. , който поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното
решение, само по основанието за явна несправедливост, тъй като първо, по делото
не са установени изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и второ, предвиденото наказание не е несъразмерно тежко спрямо
извършеното – подсъдимият е допуснал четири нарушения на правилата за движение
по ЗДвП, а самопризнанията му не са повлияли нито за
разкриването на деянието, нито за доказването му.
Подсъдимият се явява лично и в
правото си на лична защита пледира да се остави в сила въззивното
решение.
Неговият защитник – адвокат Б от
АК – Кюстендил , също заявява, че не следва да се уважа касационната жалба, тъй
като подсъдимият също сериозно е пострадал при ПТП.
Прокурорът дава заключение за
основателност на жалбата, тъй като без да се налице предпоставките за това, е
приложен чл. 55 НК и неоснователно предвиденото наказание лишаване от свобода е
заменено с наказанието „пробация”, както и за отмяна
на въззивното решение, на основание поддържаното от
повереника на частния обвинител по делото - явна несправедливост на
наказанието.
Върховният касационен съд, за да
се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С цитираната присъда, подсъдимият
С е признат за виновен в това, че на 5.03.2007 година, при управление на МПС по
пътя гр. Б. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
смъртта на К. К. – прест. по чл. 343 ал. 1, б. „в”
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
при лек първоначален режим на изтърпяване.
На основание чл. 343г НК е лишен
от право да управлява МПС за срок от три години.
Осъден е да заплати обезщетение
на К. В. в размер на 60 000 лева, за причинените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието – 5.03.2007 година.
Присъдени са разноските по делото
и съответната държавна такса.
Въззивният
съд изменил тази присъда по жалба на подсъдимия, като заменил предвиденото за
инкриминираното престъпление наказание лишаване от свобода, с наказанието „пробация”.
Основното съображение за
изменение на присъдата, посочено в мотивите на въззивния
съд е това, че той е констатирал едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство – това за получената от подсъдимия при ПТП тежка мозъчно-черепна
травма, с последици довели и до временно спиране на наказателното производство.
Така, без да коментира неизбистрения в практика дебат
по това, на какви основания първоинстанционният съд
може да откаже да уважи искане на подсъдимия по чл. 370 ал. 1, вр. с чл. 371, т. 2 НПК, въззивният
съд е достигнал до резултата, който би се постигнал с приложението на съкратено
съдебно следствие по глава двадесет и седма НПК. Междувременно, след
изготвянето на решението – /14.11.2008 година/ от проверявания съд, влезе в
сила ЗИДНК, обнародван в ДВ бр. 109/23.12.2008 година, с който се измени чл.
370 ал. 2 НПК, в следния смисъл: „Съдът не може да отхвърли искане на
подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията на тази
глава.” С цитираната промяна отпада необходимостта да се обсъжда мотива на
първостепенния съд за отказ да се проведе съкратено съдебно следствие в хипотеза,
която и преди изменението, не беше предвидена от законодателя – усложнена
фактическа обстановка. Допуснато е от първостепенният съд съществено
процесуално нарушение. При това положение, поради принципа за действието на
процесуалната норма напред, /освен в изрично посочени случаи, каквото не е
налице/ приложението на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” НК при определяне на
наказанието от въззивната инстанция и при отсъствие
на изключително смекчаващи отговорността обстоятелства би било законосъобразно.
Затова ВКС намира, че след като отказът е бил неоснователен и делото е следвало
да разгледано по правилата на съкратеното съдебно следствие по чл. 373 ал. 2, вр. с чл. 372 ал. 4 НПК, а не по общия ред, въззивният съд не би могъл да поправи това нарушение, чрез
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Връщането не би
компенсирало подсъдимия, тъй като неговият интерес не се свежда до ново съдебно
следствие, а до ускорен процес с приложението на чл. 55 НК при определяне вида
и размера на наказанието. Настоящият състав счита принципно, че се касае до
неотстранимо процесуално нарушение, което налага то да бъде компенсирано по
единствено възможния начин – постигане от подсъдимия на този резултат
/приложение от съда на чл. 55 НК/, без да се изследва въпросът дали са налице
предпоставките по този текст – изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като е установил и такива обстоятелства, въззивният съд не е нарушил закона при определяне на
наказанието с приложението на чл. 55 НК, напротив, приложил го е правилно на
едно, вместо на две основания. В мотивите си е изложил съображения за
противоречива съдебна практика /преди законодателната промяна/ и с оглед
стабилността на своя съдебен акт е приел за достатъчно посоченото от него основание
за приложение на чл. 55 НК.
Повереникът на частния обвинител
и жалбоподател не пледира в съдебно заседание по
доводите за нарушение на закона, поради погрешно изписване на „ал. 2” вместо
„т. 2” на приложения чл. 55 НК, очевидно преосмислил
тезата си. Очевидно е наличието на обикновена техническа грешка при
изписването, защото от мотивите личи ясно изразената воля на съда да приложи
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, а не текст който не съществува.
Поради изложеното, по отношение
на въведеното касационно основание – явна несправедливост на наказанието,
жалбата следва да се остави без уважение. След като съдът е длъжен да приложи
съкратеното съдебно следствие, при наличие на законовите изисквания, той е
длъжен да определи наказанието с приложение на чл. 55 НК.
Ето защо, следва изводът, че при
постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати визираните в жалбата
касационни основания, поради което въззивното решение
на Софийски апелативен съд, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно
решение № 509/14.11.2008 година на Софийски апелативен съд по в н о х д №
949/2008 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: