Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 332/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр.София, 02 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 332/2012 година Производството пред ВКС е образувано по искане от адвокат,защитник на осъдения В. В. В.,за възобновяване на нохд № 79/2011 год. на Тетевенския районен съд и внохд № 250/2011 год. на Ловешкия окръжен съд,отмяна на постановените по тези дела присъда от 29.ІІІ.2011 год. и решение № 98 от 22.VІІ.2011 год.,след което или делото да се върне за ново разглеждане /в искането не е посочено дали на първоинстанционния или на въззивния съд/,или В. да бъде оправдан,тъй като е извърши деянията „поради лекомисленост и увлечение” и са налице „основанията на чл. 9,ал.2...НК и...на чл. 24,ал.1,т.1...НПК”. В съдебно заседание В. с упълномощен защитник поддържа искането,докато представителят на ВКПр не намира да са налице основания за уважаването му. ВКС установи: С първоинстанционната присъда,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,подсъдимият В. В. В. е признат за виновен в това,че при условията на продължавано престъпление за времето от 3.ІV до 8.V.2010 год.,действайки в съучастие като съизвършител с осъдените със същата присъда В. П. З.,Л. Ц. Л. и К. В. М.,е извършил множество взломни,чрез използване на технически и на две моторни превозни средства кражби на пари и движими вещи за 596.60 лв. от Х. Д. М.,М. Р. Л.,Н. С. Н.,Р. Ц. Г. и П. Л. А.,всички от гр.Тетевен,както и опит към взломна кражба на пари и движими ценности от Ц. К. М. и Й. С. Б. от с.гр.,като макар и непълнолетен е разбирал естеството на поведението си и е можел да се контролира,за което и на основание чл. 195,ал.1,т. 3 и 4 във вр. с чл. 63,ал.1,т.3 и чл. 58а,ал., НК е наказан с 9 месеца лишаване от свобода,редуцирани до 6 месеца.В. е признат за виновен и в това,че на 7.ІV.2010 год.,действайки в съучастие като съизвършител с В. П. З., са отнели за да ползват паркиран на улица в гр.Тетевен лек автомобил ПЕЖО 405 с рег. № ОВ 5903 АС,притежаван от Д. И. Д.,от което ползване на автомобила е била причинена повреда и макар непълнолетни двамата подсъдими са разбирали свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят постъпките си,за което и на основание чл. 346,ал.2,т.1 във вр. с чл. 63,ал.1,т.3 и чл. 58а,ал.1 НК е наказан с 9 месеца лишаване от свобода,редуцирени до 6 месеца.На основание чл.23,ал.1 НК на В. е определено общо наказание за извършените в реална съвкупност престъпления от 6 месеца лишаване от свобода,изтърпяването на което е отложено с 3-годишен изпитателен срок.На В. З. е определено по чл.23,ал.1 НК общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода,а Л. Л. и К. М. са осъдени на по 6 месеца лишаване от свобода,като наказанията и на тримата са отложени от изтърпяване за изпитателен срок от по 3 години. С въззивното решение горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Неоснователно се претендира неприлагане на закона,който е следвало да се приложи с чл. 9,ал.2 НК,без при това да се излагат каквито и да било доводи,кое от престъпленията,за които В. е осъден,осъществява само формално признаците на съответните престъпни състави,да се очаква коментар върху тези доводи,както и отговор. Твърдението за незаконосъобразност пък с искане В. да не бъде осъден,а спрямо него се приложат възпитателни мерки по ЗБППМН съгл. чл. 61 НК преди всичко не може да се отнесе към някоя от хипотезите по чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на материалния закон или неприлагането на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти.Като е признал пред първоинстанционния съд фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,където не се съдържат такива,сочещи извършването от В. на множеството престъпни посегателства поради увлечение или лекомислие,нито е поискано да се съберат доказателства за възможността този подсъдим да се поправи с прилагането на принудителни мерки от възпитателен характер,очевидно и В. и защитникът му са били далеч от мисълта да твърдят тогава,че продължителността на реализацията от подсъдимия на престъпните му цели представлява инцидентна,импулсивна проява на умствена и психическа незрялост. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на В. В. В. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 79/2011 год. на Тетевенския районен съд и внохд № 250/2011 год. на Ловешкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: