1 Р Е Ш Е Н И Е № 282 [населено място], 28.10.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 235 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 263 от 29.11.2010 постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д. № 465/2010г., с което е отменено решение № 230 от 26.04.2010г. на Пернишки районен съд по гр.д. № 2293/2007г. в частта му за определяне квотите на съделителите, участващи в делбата на УПИ * от кв. * по плана на П., кв. Б. в. с площ * кв.м. и вместо това са определени следните дялове: за В. К. В. - */* ид.ч.; за Д. В. Д. */* ид.ч. и за К. В. Д. - */* ид.ч. С определение № 608 от 13.06.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя. Жалбоподателят Д. В. Д., чрез пълномощника си адв. Ц., намира решението за постановено при погрешно възприятие на фактическата обстановка, както и немотивирано. Съдът е констатирал определени факти, без да изложи доводи защо ги приема и въз основа на кои доказателства; освен това недопустимо е съотнесъл правото на собственост върху реална част от имота /с определена плащ/ с правото на собственост върху идеални части от същия. Ответниците К. Д. и В. В. в писмения си отговор вземат становище за несъстоятелност на оплакванията в касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е поземлен имот № 11157, за който е отреден парцел * от кв. * по плана на П., кв. Б. в. с площ * кв.м. Установено е, че В. Д. С., починал 2005г. е бил собственик по давност на дворно място от * кв.м. в м.“П. х. - п. ш.”, образуващо парцел * в кв.* съгласно нотариален акт №*/*г. Той е дарил през 1960г. на синовете си К. Д. и Д. Д. общо */* ид.ч. от мястото, цялото от * кв., * придаваемите по регулация места, с н.а. №*/*г. К. В. Д. и съпругата му са дарили през 1985г. на сина си В. К. В. */* ид.ч. от имот № *по кад. основа с построена масивна жилищна сграда. През 1993г. наследодателят В. Д. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност върху празно място от * кв.м., което е част от имот пл. № *, цялото от * кв.м. и с нотариален акт №*, т. *І, д. № */*г. е прехвърлил този имот на сина си Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е взел предвид данните от техническата експертиза за регулационните промени в имота и е достигнал до извод, че няма извършено отчуждаване на част от имота през 1978г. понеже не е доказано засягане на парцела и заплащане на земята. Намерил е за недействителна сделката с н.а. № 144а/1993г. за прехвърляне срещу издръжка и гледане в полза на касатора Д. В. Д., поради това, че прехвърлителят не е бил собственик - за имота се е прилагал чл. 29, ал.1 З. и З. от 1958г. и В. С. е могъл да се позове на давностно владение само до 1958г. При горните данни и изводи съдът е определил квотите в съсобствеността без да изложи конкретни мотиви по какъв начин са формирани. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса дали е допустимо въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя. Решение № 290 от 22.06.2010г. по гр.д. № 759/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разглежда въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд и изяснява, че съдът следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл е и Решение № 163 от 09.06.2011г. по гр.д. № 1191/2010г. на ІІг.о., постановено от настоящия състав, също в производство по чл. 290 ГПК, което сочи, че при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. А влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Настоящият състав продължава да поддържа така даденото разрешение, тъй като то съответства на изричната норма на чл. 271, ал.1, изр.2 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Атакуваното въззивно решение е неправилно. Във въззивната си жалба Д. Д. /сега касатор/ е претендирал увеличение на дела си на */* ид.ч. от поземления имот вместо определените от Пернишки районен съд */* ид.ч./равни на * % от имота/. Въззивна жалба от другите съделители не е подадена. С решението си въззивният съд е променил квотата на Д. Д. на */* ид.ч. /представляващи * % от имота/. Следователно определените права в съсобствеността са по-малки от признатите от първоинстанционния съд и е допуснато нарушение на нормата на чл.271, ал.1, изр. второ ГПК, която не позволява на въззивния съд да влошава положението на жалбоподателя. Наред с това, въззивният съд не е изложил ясни мотиви по какъв начин е определил дяловете в съсобствеността. Видно от доказателствата налице са нотариални актове за различна площ на имоти /парцели/ при действието на различни регулационни планове като са извършвани разпоредителни сделки с идеални части от различни по площ имоти, които не е ясно как се съотнасят един към друг. Горното затруднява определянето на квотите в поземления имот, обект на делбата, при наличните доказателства. Необходимо е изясняване какъв имот е притежавал наследодателя и какви регулационни промени са настъпили с него в периода от съставянето на първия констативен нотариален акт през 1960г. до днес; има ли извършено отчуждаване и на каква част. Едва след това би могло да се установи с какви части от имота са извършени сделки и съответно каква част е обект на наследяване. А доколкото определянето на квотите в съсобствеността е дейност на съда, то при неяснота относно обстоятелствата, обуславящи дяловете, съдът е длъжен служебно да предприеме действия за събиране на необходимите доказателства. В случая приетата техническа експертиза е посочила, че е имало отчуждаване на част от имот пл. № * през 1978г., но не е посочила графично коя е тази част, тъй като не са й били предоставени данни от общината; видно е също така, че вещото лице не е разполагало с данни за регулационния план, действал през 1960г. когато е съставен н.а. № 96/1960г. Непълнотите на заключенията /основно и допълнителни/ не позволяват изясняване на първоначалния статут на имота и всички регулационни промени, настъпили с него, което е от съществено значение за определяне дяловете на страните в процесния УПИ. Ето защо е необходимо извършване на нови процесуални действия - назначаване на техническа експертиза, която да изясни обстоятелствата: каква е площта на имот пл. № * по кад. план от 1955г., каква площ от този имот се включва в парцел * по отменената регулация и каква част от имота влиза в сега съществуващия УПИ*; има ли отчуждаване от имота за регулационни мероприятия, кога и коя точно площ. Горното обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при което да бъдат извършени горепосочените нови съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 263 от 29.11.2010 постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д. № 465/2010г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: