О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377 София, 12.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4582/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Х. Н.-У., приподписана от адв. В. В., срещу въззивно решение № 465 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 2680/2020 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба са навадени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че спорът за собственост на процесния недвижим имот между страните по настоящото дело е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд, поради което предявеният от нея ревандикационен иск се явява недопустим, без да вземе предвид влязлото в сила решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е отхвърлен предявеният против нея от ответниците по настоящото дело И. М. и Л. М. иск за установяване на нищожност на саморъчното завещание, съставено на 02.12.1986 г., с което С. И. й завещала процесното жилище. Счита, че решението по гр.д. № 5367/1996 г. на Софийски градски съд не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за валидността на завещанието, оставено в нейна полза, тъй като по този въпрос съдът е взел становище само в мотивите на решението. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Активно легитимиран ли е да води собственически осъдителен иск наследник по завещание, който е бил страна в производството по чл. 108 ЗС и е бил осъден да предаде собствеността и владението на завещания имот на наследниците по закон поради приета в мотивите на съдебния акт нищожност на завещанието на основание чл. 42, б.”в”ЗН, но впоследствие с влязло в сила решение именно този порок на завещанието е отречен със сила на пресъдено нещо в ново исково производство с диспозитив на съдебния акт. 2. Представлява ли нов факт с правно значение по смисъла на чл. 439, ал.2 ГПК по отношение на проведен иск с правно основание чл. 108 ЗС, по който е приет в мотивите за съществуващ определен факт, наличието на влязло в сила съдебно решение, с което този факт е отречен със сила на пресъдено нещо. Докъде се простира забраната на чл. 299 ГПК за пререшаване на спора за собственост, предявен след приключил предходен ревандикационен иск, както и налице ли е идентитет на двете дела, за да не може да бъде преодоляна силата на пресъдено нещо. Жабоподателката се позовава и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК-очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация П. Д. С., Р. В. С., М. В. С., Л. М. Т., А. Х. Я., И. Н. М., Л. И. М., Т. Н. Е., Г. И. С., Х. Р. С., В. Л. М. и Я. Р. Н. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............., находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ап.3, представляващ жилище /апартамент/ със застроена площ 108.50 кв.м., предявен от жалбоподателката П. Х. Н. -У. против И. Н. М., Т. Н. Е., П. Д. С. Р. В. С., М. В. С., Л. М. Т., И. Г. С., А. Х. Я., Л. И. М., В. Л. М. и Я. Р. Н.. Ищцата П. У. е основала е претендираното от нея право на собственост на саморъчно завещание от 02.12.1986 г., съставено от С. И. И., с което последната й завещала процесното жилище, и на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по завещание № ...., т....., дело № ........../2004 г. В исковата молба е изложила твърдение, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд е бил уважен предявен против нея ревандикационен иск от наследниците по закон на С. И., като са били отречени придобитите от нея по завещанието права. Впоследствие с влязло в сила решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., са били отхвърлени предявените против нея искове на И. М. и Л. М. за установяване нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. ”в” ЗН и за установяване, че ищците са собственици на недвижимия имот. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че така предявеният ревандикационен иск е недопустим, тъй като спорът между страните за собствеността на процесния имот е разрешен с влязлото в сила решение по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд, с което П. Н.-У. е осъдена да предаде на ищците Р. М. С., В. М. С., Л. М. Т., И. Г. С., Н. И. С., И. Н. М., Т. Н. Е. и А. Х. Я. владението върху този имот. Приел е, че по настоящото дело ищцата извежда претендираното право на собственост върху имота от същото саморъчно завещание, което е било обсъждано от съда в производството по гр.д. № 1572/1988 г. на Софийски районен съд /гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд/ и чието действие е било отречено, като е прието, че то е нищожно и не поражда правни последици поради нарушаване на безвъзмездния характер на завещателния акт. Съдът е посочил, че след постановяване на решението по гр.д. № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, потвърдено в частта по ревандикационния иск с решението по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд, не са настъпили нови факти / освен наследяване на отделни участници в делото и частно правоприемство/, които да не са обхванати от силата на пресъдено нещо и които биха обусловили допустимост на нов иск за собственост между същите страни. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е денят на приключване на устните състезания, поради което ответникът следва да изчерпи всички свои възражения срещу предявения иск до този момент. Силата на пресъдено нещо преклудира всички факти, които са се осъществили до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, както и незаявените и неуважените възражения, имащи значение за съществуването на спорното право. Въззивният съд е обсъдил и решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., както и решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2090/2016 г. на ВКС, І. г.о. С първото, след отмяна на въззивното решение, е постановено ново по същество на спора от касационната инстанция, с което е отхвърлен предявения от И. М. и Л. М. против П. Н.-У. иск за установяване нищожност на завещанието от 02.12.1986 г. на основание чл. 42, б.”в” ЗН и обусловения от него иск на И. М. и Л. М. за установяне на правото им на собственост върху завещания имот. С второто решение, постановено по гр.д. № 2090/2016 г. в производство по чл. 303 ГПК , на основание чл. 307, ал.4 във вр. с чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е отменено като неправилно решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. М. и Л. М. установителен иск за собственост на жилището, като е прието, че „ отсъствието на един от възможните пороци на завещанието не изключва възможността то да страда от други пороци, както е установено в решението по гр.д. № 5368/1996 г., чиято сила на пресъдено нещо по ревандикационния иск съдът е бил длъжен да зачете”. За да обоснове произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по първия от поставените въпроси жалбоподателката се позовава на решение № 81 от 10.11.2017 г. по гр.д. № 5826/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., и на решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о, поставени в производство по чл. 290 ГПК. Страни по двете дела са жалбоподателката П. Н. - У. и всички или някои от наследниците по закон на завещателката С. И.. В решение № 81 от 10.11.2017 г. по гр.д. № 5826/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., е разискван въпросът за допустимостта на предявен от П. Н.-У. против И. М. и Л. М. установителен иск с правна квалификация чл. 97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба, извършена по гр.д. № 1286/2008 г. на Софийски районен съд. Прието е, че ищцата П. Н.-У. няма правен интерес от провеждане на иск за установяване нищожност на делбата, тъй като тя предявява самостоятелни права върху делбения имот и в този случай разполага с възможност да защити правата си чрез предявяване на установителен или осъдителен собственически иск. Посоченото решение не дава отговор на въпроса при какви предпоставки е допустимо предявяване на нов иск за собственост, когато с влязло в сила решение въпросът за собствеността на имота е разрешен в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо. В мотивировъчната част на решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. във връзка с допустимостта на предявените от И. М. и Л. М. против П. Н.-У. обективно съединени искове за установяване нищожност на завещанието на основание чл. 42, б.”в” ЗН и за установяване, че ищците са собственици на процесния имот, е посочено, че тя /допустимостта/ е обоснована в решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 1924/2013 г. на ВКС, І г.о. В него съставът на касационната инстанция е приел, че исковете са допустими, тъй като влязлото в сила решение по гр.д. № 5368/1996 г. на Софийски градски съд не формира сила на пресъдено нещо относно действителността на саморъчното завещание, защото този въпрос е обсъждан като преюдициален само в мотивите, а по отношение на иска за собственост-защото след влизане в сила на посоченото решение са настъпили нови факти: 1. делба, по силата на която процесният имот е поставен в дял само на един от наследниците по закон на С. И., което представлява ново самостоятелно основание за придобиване на право на собственост от ищците М., и 2. издаване в полза на ответницата по този иск на констативен нотариален акт за собственост на имота на основание саморъчното завещание, който акт създава привидност, че тя е собственик на имота и поражда нов спор. И двете решения- по гр.д. № 117/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и по гр.д. № 1924/2013 г. на ВКС, І г.о., не съдържат произнасяне по въпроса допустим ли е иск за собственост, предявен от ответника по уважен ревандикационен иск против ищците по този иск, когато ответникът извежда претендираното от него право на собственост от същото придобивно основание, на което се е позовал в предходното дело и правата му по него са били отречени със сила на пресъдено нещо. Поради това наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е доказано по първия въпрос и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, поставен от жалбоподателката. Практиката на ВКС, на която се позовава- решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 850/2008 г. на ІІІ г.о. и решение № 630 от 14.12.2009 г. по гр.д. № 608/2009 г. на ІІ г.о., са неотносими, тъй като въззивният съд не е приел, че силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен искът за ревандикация против жалбоподателката, се разпростира и по преюдициалните правоотношения, обуславящи съществуването или несъществуването на спорното право, които не са въведени като предмет на делото с инцидентен или насрещен иск, а са обсъждани само в мотивите. Предмет на иска за ревандикация е правото на собственост на ищеца на заявеното от него основание. В производството по този иск ответникът следва да релевира всички свои възражения срещу ищцовата претенция и обстоятелствата, на които те се основават, включително може да заяви свои собственически права върху вещта, изключващи правото на собственост на ищеца. Решението, с което искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът е собственик на вещта към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция и че към този момент ответника няма правно основание, противопоставимо на ищеца, да владее имота. По този начин имплицитно се отрича правото на собственост на ответника върху същата вещ на всички възможни до приключване на устните състезания негови правопораждащи основания. Затова нов иск на ответника против ищците за установяване на правото му на собственост върху същия имот, основан на факти, които са се осъществили до приключване на устните състезания, е недопустим. Новият иск за собственост може да се основава само на правопораждащи факти, настъпили след приключване на устните състезания в последната инстанция по предходното дело, тъй като те не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Практиката на ВКС в този смисъл е постоянна и непротиворечива. Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск на някой от ищците по предходното дело за ревандикация, за установяване недействителност на саморъчното завещание, от което ответницата извежда претендираното право на собственост, няма значение на правопораждащ спорното право факт. Това е съобразено от въззивния съд. Това решение не поражда право на собственост по завещание за ищцата, нито има за последица прекратяване на правото на собственост наследниците по закон на завещателката С. И., а само установява в отношенията между жалбоподателката и ищците по установителния иск М., че оставеното от С. И. саморъчно завещание не е нищожно на предявеното от тях основание по ЗН. Поради това и по втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК, тъй като не е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на съдебния акт. Обстоятелството, че страните по първото дело за ревандикация на процесния имот и по настоящото дело са в различно процесуално качество, не обуславя липса на субективен идентитет, както поддържа жалбоподателката. Съгласно чл. 297 ГПК обвързани от силата на пресъдено нещо са страните по делото, техните наследници и правоприемници. Под „страни по делото” законът има предвид противопоставените субекти в процеса, без оглед на това дали са били ищци или ответници. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 465 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 2680/2020 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: