Р Е Ш Е Н И Е № 453 София, 01 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1271 по описа за 2012 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдените Л. Д. В. и П. М. М., подадено на основание чл.420, ал.2 НПК, с което се претендира наличието на основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от защитника на осъдените – адвокат ... Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: 1.С присъда по нохд № 796/08 г. Районният съд-гр.Гоце Делчев осъдил подсъдимите И. А. Д., Л. Д. В. и П. М. М. за деяние, извършено на 23.01.2008 г., на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.3,4 и 5, чл.29, ал.1, б. „б” и чл.55 НК на по 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите, съответно – на Д. и В. за времето от 24.01.2008 г. до 20.06.2008 г., а за М. за времето от 24.01.2008 г. до 24.06.2008 г. На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК ГДРС отнел в полза на държавата лек автомобил „Форд Транзит”, собственост на подс.В.. 2.По обща жалба на тримата подсъдими с решение по внохд № 218/09 г. Окръжният съд – гр. Благоевград изменил присъдата на ГДРС като преквалифицирал извършеното от тримата подсъдими по чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.т.3, 4 и 5, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.18, ал.2 НК и намалил наказанията – на Д. на 2 години и 6 месеца, а на М. на 2 години и 8 месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. 3.По искане на осъдените П. М. и Л. В. с решение № 575 от 04.10.2010 г. по кд № 599/09 г. ВКС, трето наказателно отделение отменил решението на БОС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. 4.С решение по внохд № 12/10 г. БОС отменил изцяло присъдата на ГДРС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 5.С определение по нохд № 367/10 г. ГДРС на основание чл.287, ал.1 и чл.288, т.1 НПК прекратил производството и върнал делото на прокурора. 6.С присъда по нохд № 245/11 г. ГДРС осъдил подсъдимите, както следва: Подс.Д. – на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.20, ал.2, чл.58а, чл.55, ал.1, т.1, чл.54 НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го оправдал по обвинението да е действал при условията на чл.29, ал.1, б.”б” НК. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК ГДРС определил на подс.Д. общо най-тежко наказание от наложените му с присъдите по нохд №№ 8039/02 г., 5134/03 г., 376/03 г., 675/99 г. и 506/09 г., а именно – лишаване от свобода за срок от 4 години. На основание чл.24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с 2 години лишаване от свобода и постановил наказанието от 6 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК от срока на изтърпяване на определеното общо наказание ГДРС приспаднал времето, през което подс.Д. е бил задържан под стража по нохд №№ 5134/03 г., 675/99 г., 506/09 г.(9/92 г.). На основание чл.25, ал.2 НК ГДРС приспаднал и изтърпяната част от наложените на подс.Д. наказания по нохд №№ 8039/02 г., 5134/03 г., 675/99 г. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК ГДРС определил на подс.Д. общо най-тежко наказание от наложените му по нохд №№ 1177/09 г. и настоящото дело, а именно – лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с два месеца лишаване от свобода. На основание чл.59, ал.1 НК е приспаднало времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото дело (от 24.02.2008 г. до 20.06.2008 г.), а на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода по нохд № 1177/09 г. (две години и три месеца лишаване от свобода). ГДРС постановил подс.Д. да изтърпи отделно наказанията наложени му с присъдите по нохд №№ 48/75 г., 1816/80 г.,6977/84 г., 954/89 г.,2679/96 г. и 5593/08 г. Подс.М. – на основание чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, чл.58а, чл.55, ал.1, т.1 и чл.54 НК на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК ГДРС приспаднал времето през което подс.М. е бил задържан под стража(от 24.01.2008 г. до 24.06.2008 г.). На основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато изтърпяното наказание по нохд № 796/08 г. (от 29.09.2010 г. до 07.10.2010г.). Подс.В. – на основание чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, чл.58а, чл.55, ал.1, т.1 и чл.54 НК на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК ГДРС приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража (от 24.01.2008 г. до 20.06.2008г.). На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК съдът отнел в полза на държавата МПС – микробус „Форд Транзит” , собственост на подсъдимия В.. 7.По жалба на тримата подсъдими с решение № 180 от 29.05.2012 г. по внохд № 535/11 г. БОС оставил в сила присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обаче са отстраними и поради това не налагат връщане на делото за ново разглеждане. Посоченото по-горе процесуално развитие на делото дава основание за следните изводи: 1. Извънредното производство – по реда на глава тридесет и трета от НПК „Възобновяване на наказателни дела”, приключило с цитираното решение на ВКС, ІІІ-то наказателно отделение, е образувано по общо искане от името на осъдените В. и М.. Д. не е направил подобно искане. От мотивите на решението на касационния състав добре е видно, че предмет на разглеждане е искането на В. и М.. На същото място ясно е заявено какво е констатирано при проверката на оспорения съдебен акт – решение по внохд № 218/09 г. на БОС, а именно – наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Първият състав на ВКС е установил, че съдът по същество не е изяснил детайли от съдебното минало на В. – времето, през което е изтърпял редица влезли в сила присъди, което препятства прилагането на закона, така, както е сторил БОС, като е утвърдил приложението на чл.29, ал.1, б.”б” НК. Поради това касационният съд е отменил решението на БОС; дал указания делото да се попълни с нужните доказателства и с оглед на тях да се установи дали първостепенният съд е приложил правилно материалния закон и ако не е, наказанията на В. и М. да се приведат в съответствие с него – чл.373, ал.2 НПК; върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БОС и посочил стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото - съдебно заседание пред въззивната инстанция. Безспорно е, че коментираното решение на ВКС не засяга по никакъв начин осъдения Д. и не е постановено при условията на чл.426, във връзка с чл.347, ал.2 НПК. Така установеното, сочи, че спрямо Д. е в законна сила присъдата по нохд № 796/08 г. на РС-гр.Гоце Делчев, изменена с решение на БОС, постановено по внохд № 218/09 . 2.БОС пренебрегнал изцяло решението на ВКС, определило пределите на неговата проверка и стадия, в който тя следва да се осъществи. Няма спор по това, че указанията на касационната инстанция относно отстраняването на допуснати съществени нарушения на процесуални правила и стадия на който това следва да се направи, са задължителни за съда на когото делото е върнато за ново разглеждане. Всяко неспазване на тези указания се явява съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание БОС е следвало да изясни очертаните от решението обстоятелства, свързани със съдебното минало на В. и М., като съответно на установеното от него - провери правилно ли първостепенния съд е приложил закона относно „опасния рецидив”. Вместо дължимото, съобразно процесуалния закон, въззивния съд фактически е извършил проверка на решението на касационния съд, което се обективира индиректно в мотивите на решението му по внохд № 12/10 г. Нещо повече, БОС е пропуснал да забележи, че спрямо осъдения Д. наказателното дело не е възобновено, както и, че производството се движи по жалба на осъдените В. и М.. 3. След решението, за което стана дума в т.2 от изложеното, по-нататъшното процесуално развитие на делото още повече е задълбочило проблема. Следващите съдебни състави също са пренебрегнали пределите на собствените се правомощия, рамките на които са определени от решението на първия касационен състав, инициирано по искане на осъдените В. и М.. При това очевидно е смекчено наказателно правното положение на последните двама, които са признати за виновни по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3,4 и 7, чл.20, ал.2, чл.28 НК, вместо по чл.196, ал.1, т.2 НК, а наложените им наказания са намалени от две години и единадесет месеца за В. и две години и осем месеца за М. на по една година и осем месеца за двамата. От друга страна решаващия съд е утежнил положението им като ги е осъдил за довършено престъпление, вместо за опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК. Събраните по делото доказателства относно съдебното минало на В. и М., свързано с инкриминираното деяние, сочат: значими за квалификацията на последното, определена от прокурора по чл.29, ал.1, б.”б” НК, са осъжданията на двамата подсъдими по нохд № 32/05 г.. От писмо рег. № 13065/16.08.2911 г. на Министерство на правосъдието – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се установява, че наложените им за престъпления по чл.195 НК наказания лишаване от свобода в размери от по пет месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, са изтърпяни изцяло от тях на 01.07.2005 г. Деянието, предмет на настоящото дело е извършено на 23.01.2008 г., или в пет-годишен срок от изтърпяване на посочените наказания лишаване от свобода, наложени на В. и М. с влезли в сила присъди за други такива престъпления, което и обуславя наличието на „повторност” по смисъла на чл.28 НК, а, че деянието не е маловажно е видно от фактите, признати от двамата подсъдими по реда на чл.371, т.2 НПК. Другите осъждания на В. и М. нямат значение на плоскостта на чл.28 и чл.29 НК, тъй като от изтърпяване на наказанията, наложени по влезлите в сила присъди, до време извършване на деянието, предмет по настоящото дело, са изтекли повече от пет години – виж чл.30 НК. Все в тази връзка осъждането им по нохд № 32/05 г. не изпълва изискванията на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. наложените им по вид и размер наказания, не се обхващат от последно посочения текст на закона. При изложеното дотук, ВКС намери, че допуснатите съществени нарушения на процесуални правила могат да бъдат отстранени от касационната инстанция и тя е задължена да стори това. Въззивното решение и потвърдената с него присъда на ГДРС, в частта спрямо Д., следва да бъдат отменени изцяло - при условията на чл.426, във връзка с чл.347, ал.2 НПК, доколкото Д. оттегли искането си за възобновяване, но констатираните от ВКС основания са в негова полза. За Д. е налице влязъл в сила съдебен акт – присъда по нохд № 796/08 г. на ГДРС, изменена с решение на БОС, постановено по внохд № 218/09 г. В частта относно В. и М., оспореното въззивно решение следва да се измени, като извършеното от тях се преквалифицира по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 НК. Наложените на В. и М. наказания, по реда на чл.58а, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Преквалификацията на извършеното от тях не налага друг извод в тази посока. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.3, чл.426, във връзка с чл.347, ал.2 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 180 от 29.05.2012 г., постановено по внохд № 535/11 г. на Окръжния съд – гр. Благоевград, както следва: - ОТМЕНЯ решението и потвърдената с него присъда по нохд № 245/11 г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев, ИЗЦЯЛО в частта спрямо И. А. Д.; - ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от Л. Д. В. и П. М. М. по чл.195, ал.2, във връзка с ал.1, т.т.3 и 4, чл.28, ал.1, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 НК; ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: