2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 223/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 422/12 г. гр.София, 13.03. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 223/2012 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 100 от 14.12.2011 год., постановено по т.дело № 630/2011 год., с което е потвърдено решение № 11 от 02.06.2011 год. по гр.дело № 626/2010 год. на Чирпанския районен съд в частта - за отхвърляне като неоснователен предявения от М. Н., Министър на земеделието и храните, съдебен адрес: [населено място], [улица] БУЛСТАТ[ЕИК] иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че държавата е собственик на недвижим имот №.... от 9.423 дка, VІІ категория, с начин на трайно ползване „Л.” в землището на [населено място], [община], обл.Ст.З., при граници: имот №.... Дървопроизводителна площ на Държавно лесничейство, №..... нива на наследници на Д. Т. Т., № ..... залесена нива на наследници на Д. Т. Т., № ..... залесена нива на И. П. Н., № ..... залесена нива на наследници на П. И. Н., №..... Дървопроизводителна площ на МЗГ-Държавно лесничейство, №..... залесена нива на наследници на Д. Т. Т., е собственост на Държавата-частна държавна собственост, като част от имота с площ 6.626 дка е Държавен поземлен фонд, а останалата част от имота с площ 2.797 дка е Държавен горски фонд; - за отхвърляне като неоснователен предявения иск за признаване на установено на основание чл.440 от ГПК спрямо ответниците Д. Т. Д. от гр.Ст.З., [улица], ЕГН [ЕГН]; М. Н. А. от [населено място], общ.Ч., обл.Ст.З., ЕГН [ЕГН]; Й. С. А. от [населено място], общ.Ч., обл.Ст.З., ЕГН [ЕГН]; М. Г. М. от гр.Ст.З., [улица], ет.1, ап.1, ЕГН [ЕГН] и Д. И. М. от гр.Ст.З., [улица], ет.1, ап.1, ЕГН [ЕГН], че процесният недвижим имот №..... от 9.423 дка, VІІ категория, с начин на трайно ползване „Л.” в землището на [населено място], [община], обл.Ст.З., при граници: имот №.... Дървопроизводителна площ на Държавно лесничейство, №..... нива на наследници на Д. Т. Т., № ...... залесена нива на наследници на Д. Т. Т., № 002214 залесена нива на И. П. Н., №..... залесена нива на наследници на П. И. Н., №........ Дървопроизводителна площ на МЗГ-Държавно лесничейство, № ..... залесена нива на наследници на Д. Т. Т. е частна държавна собственост; - за отхвърляне като неоснователен предявения иск за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба № ..., т...., рег. ..., дело № ... от ..... год. н нотариус Л. И. рег.№ ... на НК, вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ .../..... год. акт № ...., т...., дело № .../.... год. Недоволен от въззивното решение е касаторът Министерство на земеделието и храните(МЗХ), представлявано от главен юрисконсулт К. Д. П., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано тъй като е постановено в противоречие на правилата на Закона за собствеността(ЗС) за действието на вписванията съгласно чл.115, ал.2 ЗС и чл.297, 298, ал.2 ГПК, при което не са обсъдени писмените доказателства, съдържащи се в приложеното гр.дело № 245/2006 год. на Чирпанския районен съд по иска с правна квалификация чл.124 ГПК, респ. чл.537 ГПК. Претендира за присъждане направените разноски по делото. От ответниците по касация М. Н. А., Й. С. А., двамата от [населено място], [община], М. Г. М., Д. И. М., двамата от гр.Ст.З., предтсавлявани от адвокат Н. М. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че жалбата е подадена от ненадлежна страна (МЗХ), а искът е заведен от М. Н. като министър, освен това е неоснователна понеже не са налице основанията за касиране по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Претендират за присъждане разноските в настоящото производство, за каквито липсват данни да са направени. От ответника по касация Д. Т. Д. от гр.Ст.З., представляван от адвокат Д. П. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост и неоснователност. Претендира за присъждане направените разноски. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищецът е предявил положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който да се признае за установено по отношение на петимата ответници,че процесният недвижим имот №... от 9.423 дка, VІІ категория, начин на трайно ползване „Л.” в землището на [населено място], област С. З., е частна държавна собственост, а не са представени доказателства, че е собственик на същия. Взето е предвид, че с решение по гр.дело № 245/2006 год. на Чирпанския районен съд, влязло в сила на 17.06.2009 год., е прието за установено по отношение на Т. Д. К. и М. Н. А., че процесният имот е частна държавна собственост. Отчетено е, че решението е вписано на 18.05.2010 год. след изтичане на шестмесечния срок по чл.115, ал.2 ЗС, за това приоритет имат вписаните преди тази дата актове – нот.акт № ..., т...., рег....., дело № .../.... год. на Нотариус №..... Л. И., вписан с акт № ...., т...., дело № .../.... год. вх.рег.№ .../..... год. на Службата по вписванията при Чирпанския районен съд, с който на ..... год. М. и Й. А. са продали имота на М. и Д. М. както и постановление за възлагане от ..... год., вписано на .... год. в същата служба по вписвания, по силата на което Д. Т. Д. е придобил имота вследствие изнасянето му на публична продан по изп.дело № 20097650400039 по описа на частен съдебен изпълнител №..... Г. И.. Направен е извод, че с оглед неоснователността на иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК се явява неоснователен и акцесорния иск по чл.537 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 639 от 25.07.2012 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: „Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок”. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Относно легитимацията на ищеца/касатор/ следва да се има предвид, че по дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл.31, ал.1 и ал.2 ГПК, а по дела, отнасящи се до земи от държавния поземлен фонд, съответно до гори и земи от държавния горски фонд – от министъра на земеделието и храните на основание чл.24, ал.12 ЗПЗЗ и чл.27, ал.6 ЗГ Взето е предвид, че са предявени три обективно съединени иска с правна квалификация чл.108 ЗС, чл.440 и чл.537 ГПК. Отчетено е, че с оглед заявеното в исковата молба и петитума към нея поддържаното основание не е по чл.440 ГПК /отрицателен установителен иск насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника, т.е. с този иск се отрича възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника/, а ищецът е предявил положителен установителен иск за признаване за установено по отношение на всички ответници, че процесният имот е частна държавна собственост, поради което решаващият съд не е обвързан от правната квалификация, посочена от страната. Направен е правилен извод, че първата инстанция се произнесла точно по заявените факти, но ги е подвела под неправилно приложение на материалния закон /чл.440 ГПК/ като задължение на въззивния съд да даде точна квалификация на спора /чл.124, ал.1 ГПК/ и реши спора по същество, вкл. и в диспозитива на решението. Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл.154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица. С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея – чл.115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва – 115, ал.5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл.115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си. От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл.115, ал.5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана. Предвиденото в глава ХІ-та на Закона за собствеността(ЗС) вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Според чл.112, б.”а” ЗС във връзка с чл.4, б.”а” Правилника за вписванията(ПВ) в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (в сила от 01.01.2001 год.) на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл.114, б.”в” ЗС във връзка с чл.11 б.”в” ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК, касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени като делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по съществото на спора с новата правна квалификация. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 100 от 14.12.2011 год., постановено по гр.дело № 630/2011 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ