4 Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 329/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 1 гр.София, 04.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 329/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 25.11.2009 год. по в.гр.дело № 701/2009 год., с което е отменено решение № 80, т.VІІІ, стр.252-256/15.07.2009 год. по гр.дело № 1013/2007 год. на Д. районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ОС”З.” Д.-гр.Д. и [община]-гр.Д. правото на възстановяване на собствеността върху 6 дка земеделски земи в землището на[населено място].С., общ.Д. на наследници на Г. П. Д./Г./, б.ж. на[населено място].С., като вместо това е постановено друго за отхвърляне исковете, предявени от Д. Г. И. с ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица],ет.1, ап.2 срещу О. служба „З.” Д.-гр.Д. и [община]-гр.Д. за признаване за установено по отношение на ОСЗ и Общината правото на възстановяване на собствеността върху 6 дка земеделски земи в землището на[населено място].С., общ.Д., обл.Д. на наследници на Г. П. Д./Г./, б.ж. на[населено място].С., общ.Д.. Недоволен от въззивното решение е касаторът Д. Г. И., представлявана от адвокат М. З. от Добричката адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно и незаконосъобразно тъй като е нарушен чл.11, ал.2 във връзка с чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Ответниците по касация ОС”ЗГ”-Д. и [община] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че са събрани доказателства, че наследодателят на ищцата Г. П. Г. е внесъл в ТКЗС през 1948 год. процесната земя, но от тях липсват данни за това по силата на какъв придобивен способ е станал собственик на процесните 6 дка ниви, поради което искът е неоснователен. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати нарушения, водещи до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК. С определение № 938 от 26.10.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за легитимацията по иска с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на възстановяване на собствеността върху притежавани преди образуването на ТКЗС, Д. или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Процесуална предпоставка за предявяване на този иск е пропускането на срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ за заявяване на имотите за възстановяване по административен ред. Правото за възстановяване е относимо към конкретен имот, а не към лицето, което го претендира. Затова искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ може да има за предмет и установяване правото на собственост само за отделни земеделски земи, които не са заявени за възстановяване по административен ред в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ. В този смисъл са разясненията, дадени в т.3 от ТР № 2/1996 год. на ВКС, ОСГК. Уважаването на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е предпоставено от успешното доказване на притежанието на правото на собственост върху конкретен земеделски имот към релевантния минал момент. По правило недвижимите имоти се индивидуализират чрез тяхното местоположение, граници и площ, а земеделските имоти – и чрез техния културен вид. Тъй като ЗСПЗЗ предвижда два способа за възстановяване на правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди кооперирането – в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, в своята практика ВКС приема, че за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е достатъчно заявеният за възстановяване имот да е индивидуализиран чрез землището и местността, в която се намира, неговата площ и културен вид. В своята съвкупност тези белези ще определят обекта на собственост, върху който ще се възстановяват правата на собствениците в нови реални граници с план за земеразделяне с решението по чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ. Декларирането на имота през 1948 год. е косвено доказателство за това, че деклараторът е носител на правото на собственост върху имота. Правната стойност на това доказателство е определена от законодателя с нормата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. С тази норма като доказателствени средства за правото на собственост са определени както преките доказателствени средства, които установяват осъществяване на правопораждащия факт, така и непреките писмени доказателства, а такива са тези, които съдържат информация, от която може да се направи извод, че вносителят на земеделския имот е бил носител и на правото на собственост върху него. Незаконосъобразен е изводът, че в производството по установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че наследодателят му е бил носител на това право и към момента на обобществяване на земята в кооперативното стопанство. Правото на собственост се загубва ако друг го придобие. В случай, че наследодателят се е разпоредил с имота преди кооперирането му, това ще е основание за носителят на това вещно право да защити правата си с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. До установяването на това, деклариралият имота като свой се счита за негов собственик. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло като делото върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Представените съдебни решения: 1. на Софийския градски съд от 28.12.2005 год. по гр.дело № 2407/2004 год. по описа на ІІ-В отделение (за което липсва заверка да е влязло в сила) касае липсата на доказателства по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, но при допустимост на свидетелски показания, а 2. решение на Софийския окръжен съд от 12.11.2007 год. по гр.дело № 835/2007 год. е свързано с допустимо доказателство по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ-извлечение от емлячния регистър и давност по чл.20 ЗДавн. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Д. окръжен съд с № 652 от 25.11.2009 год., постановено по гр.дело № 701/2009 год. ВРЪЩА делото на Д. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: