Р Е Ш Е Н И Е № 507/11 г. С., 27.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№498 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.304 от ГПК. Образувано е по молба на Р. М. Г. за отмяна на влязлото в сила решение №135 от 24.03.10г. по гр.д.№529/09г. на Софийския окръжен съд, с което съпругата му Т. Т. Г. е била осъдена да отвори по реда на чл.109 от ЗС заградената от нея улица-тупик /поземлен имот №73 с площ от 94 кв.м. по кадастралния план на махала „С.”, [населено място], обл.Софийска/ и по този начин да осигури достъп на Ц. С. А. до неговия поземлен имот №70 с площ от 401 кв.м. Молбата се основава на твърдения, че поземлен имот №73, съставляващ спорната улица -тупик, в действителност е част от имот на дядото на съпругата му Т. Г.. Върху част от наследствения имот с площ от около 500 кв.м. той и съпругата му установили давностно владение и го придобили по давност по време на брака. Този имот съставлявал съпружеска имуществена общност. Действието, което съпругата му е осъдена да извърши, засяга целостта на придобития по време на брака имот. Молителят не е участвал като задължителен другар в производството по чл.109 от ЗС, а постановеното решение го обвързва. Това обуславя и правния му интерес да иска отмяната му по реда на чл.304 от ГПК. Ответникът в производството Ц. С. А. оспорва молбата. Счита, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като молителят е узнал за решението по-рано, отколкото твърди. По същество поддържа, че спорът, който е разрешен с влязлото в сила решение, не е за собственост на имот №71, а по чл.109 от ЗС – за защита на правото на собственост на ищеца върху имот №70, затова молителят не легитимиран да иска отмяната на решението. Освен това поземлен имот №73, който е предмет на това решение, не е идентичен с имот №71 по нот.акт №172/1988г., за който молителят се легитимира като собственик. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. При проверката за спазване на срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК следва да се изхожда от твърденията на молителя за момента на узнаване на влязлото в сила решение, след като по делото няма доказателства, опровергаващи тези твърдения. В случая ответникът Ц. А. не е доказал оспорването си, че молителят Р. Г. е узнал за влязлото в сила решение по-рано, отколкото твърди. Не са представени доказателства, че Р. Г. е страна по друго дело по чл.53, ал.2 от ЗКИР, по което атакуваното в настоящото производство решение е представено и това е станало повече от три месеца преди подаване на настоящата молба за отмяна. Ето защо следва да се приеме, че тази молба е подадена в срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. С влязлото в сила решение съпругата на молителя Т. Г., като собственик на поземлен имот №71 по кадастралния план на махала „С.”, [населено място], обл.Софийска, към който е присъединила и част от съседния поземлен имот №73 /улица-тупик/, е осъдена на основание чл.109 от ЗС да отвори заградената улица и по този начин да осигури на ответника Ц. А. достъп до собствения му поземлен имот №70. От представените в настоящото производство доказателства е видно, че нотариалният акт №172/1988г., с който Т. Г. е призната за собственик по давност на поземлен имот №71, е издаден по време на брака и с молителя Р. Г., който е сключен на 21.07.1963г. Съгласно т.2 на ППВС №8/1980г. имотът се включва в съпружеската имуществена общност, а това от своя страна означава, че съпрузите са били задължителни другари в производството по чл.109 от ЗС. Постановеното в това производство решение обвързва неучаствалия съпруг Р. Г. и той може да защити правата си, като иска отмяната му на основание чл.304 от ГПК. Подадената от него молба за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Неоснователен е доводът на ответника Ц. А., че след като искът е по чл.109 от ЗС, за защита на правото на собственост върху поземлен имот №70, а не иск за собственост на поземлен имот №71, молителят не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение. По този довод настоящият състав приема следното: Предмет на предявения иск по чл.109 от ЗС е искането за премахване на загражденията, чрез които част от имот №73 /улица-тупик, водеща до имота на ищеца/ е присъединена към имот №71, собственост на ответницата Т. Г.. По същество твърденията са за нарушаване на чл.50 от ЗС, извършено от собственика на имот №71. Този собственик обаче е не само ответницата Т. Г., но и нейният съпруг – молителят Р. Г., който също следва да бъде страна по това дело. Освен това - ответницата е противопоставила възражение, че спорната част от имот №73 е нейна собственост по силата на изтекла придобивна давност, съгласно нот.акт №172/1988г., затова тя има основание да я присъедини към останалата част от собствения си имот. При това положение молителят Р. Г., който също е придобил права по нот.акт №172/1988г., е задължителен другар в производството по чл.109 от ЗС и е следвало да бъде конституиран като страна, за да може съдът да се произнесе по това възражение при неговото участие в делото. Постановеното без негово участие съдебно решение го обвързва и той може да иска отмяната му. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.304 от ГПК влязлото в сила решение №135 от 24.03.10г. по гр.д.№529/09г. на Софийския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, след конституиране на Р. М. Г. като ответник по предявения иск по чл.109 от ЗС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: