Ключови фрази
Нищожност * нищожност на договор * договор за покупко-продажба * договор за дарение * симулативна сделка


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56


Гр. С., 15.04.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 март през 2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


При участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №796/12 г.,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.
ВКС на РБ разглежда касационната жалба на [община], чрез юрк. М. Д., срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №615/11 г., с което са отхвърлени предявените от общината срещу ответниците – физически лица обективно съединени искове за: признаване нищожността на договор от 3.07.95 г. за приватизационно продажба на недвижим имот - магазин, като сключен чрез подставено лице, на осн. пар.5 от З. /отм./; за отмяна на договора за дарение на същия имот, скл. с нот. акт №151/3.07.95 г., поради липса на основание, симулация и нарушение на забраната по чл.41, ал.2 от З.; за признаване нищожността на договор за доброволна делба на имота между надарените ответници от 12.06.97 г. и за обезсилване на нотариалните актове за последващите прехвърлителни сделки с имота /вкл. с реална част от него/, като последица от нищожността на приватизационната продажба и дарението; за осъждане на ответниците, които владеят имота да го предадат на ищеца на осн. чл.108 от ЗС. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на решението на въззивния съд, като „втора първа инстанция” по ГПК, отм. и евентуално поради противоречие на въззивното решение с р. по гр.д. №562/05 г. на ВКС, второ г.о. по въпроса: сключена ли е продажбата чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на пар.5 от закона и поради значението за спора и за точното прилагане на закона на въпроса: изтекла ли е в полза на последната от ответниците Ц. М. кратката придобивна давност, на която се позовава, при вписана искова молба срещу праводателя й и привличането й като ответник в процеса.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответницата по жалба Ц. М. я оспорва като неоснователна. Същевременно възразява и пред тази инстанция, че въззивното решение е недопустимо по последните три иска, които са предявени повторно, след като производството по делото е прекратено поради недопустимостта им и при наличие на по - рано заведено висящо дело по същите искове. Останалите ответници не изразяват становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Производството пред инстанциите по същество е по реда на ГПК, отм. Съгласно ТР на ВКС, ГК №1/01 г. т.19: „Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани”.
П. решение е обжалвано изцяло от ищеца – общ. К.. В. съд, както и първоинстанционният, е приел, че е сезиран и дължи произнасяне по посочените по –горе четири иска. Приел е, че нарушената забрана по чл.41, ал.2 от З. е въведена като основание за нищожност на дарението, наред със симулативността му – като прикриващо продажба на имота. Според АС твърдяната симулация не се установявава, а оттук и нарушението на забраната за разпореждане чрез продажба със закупения с приватизационната сделка имот. Освен това искът по чл.108 от ЗС срещу отв. М. е неоснователен и поради изтеклата в нейна полза придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС.
АС въобще не е разгледал първия иск на посоченото основание и не се е произнесъл по въпроса: сключен ли е договорът по чл.35 от З. чрез подставено лице или скрит пълномощник по см. на пар.5 от закона. По същия въпрос за същата продажба в р. по гр.д. №562/05 г. на второ г.о. на ВКС е прието, че ищцата Д. / сега отв. по иска и жалбата/ е действала като скрит пълномощник на тримата ответници /надарените с дарението от 3.07.95 г. Б., Д. и В./ по договора за покупка на магазина от общината, а дарението е отчетната сделка, с която са уредени вътрешните отношения между нея, като косвен представител и тримата ответници- нейни доверители и действителни приобретатели на имота.
Ответницата М. е придобила обособената с процесната доброволна делба реална част от имота на 17.12.04 г., с нот. акт №136/04 г. по дарение от Господин и Надежда С.. Те пък са я закупили от Д. Б. / един от надарените по нот. акт №151/95 г. и участник в доброволната делба/ с нот. акт №36/26.02.02 г. Ответницата М. е привлечена в процеса на осн. чл.117, ал.4 ГПК, отм. с молба от 12.03.08 г. Позовала се е на давност, като е присъединила към своето и владението върху имота на праводателите й С..
Първоначалната искова молба на общината, с която е предявен и иск по чл.108 от ЗС е вписана на 26.02.02 г. Няма ясни данни кога е заведена в съда – становище на отв. М. пред АС, но това е станало не по-късно от 28.02.02 г., видно от печата на съда. В частта по този иск образуваното с молбата производство е прекратено с влязло в сила като необжалвано определение на първоинст. съд от 25.03.04 г. по гр.д. №1681/02 г. на РС – Ст. З.. Впоследствие постановеното по това дело решение по първия / и останал единствен/ иск за нищожност на продажбата по чл.35 от З. е обезсилено поради нарушена родова подсъдност и делото - препратено на окръжен съд Стара З. /ОС/. От образуваното пред ОС гр.д. №401/07 г. е видно, че ищецът предявява отново пред родово компетентния съд с допълнителна искова молба от 25.06.07 г. предявените с първоначалната и после отпаднали искове,вкл. ревандикационния иск срещу Д. Б.. Ответникът е възразил по чл.95, ал.1 от ГПК, отм., като е приложил удостоверение за образувано по искова молба от 1.07.05 г. между същите страни друго дело със същия предмет /вкл. ревандикационен иск за магазина/, под №1033/05 г. на РС, К.. Това възражение въобще не е разгледано от първоинст. и въззивния съд, пред който е поддържано както самостоятелно, така и с оглед на разпоредбата на чл.93, ал.1 от ГПК, отм. Според нея делото се счита висящо пред надлежния съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния, като извършените от последния действия / в случая вл. в сила определение за прекратяване на производството по втория, третия и четвъртия искове/ запазват силата си. Правилото важи при нарушаване на всяка подсъдност /в този см. опр. по ч. т.д. №806/09 г. и по ч.т.д. №730/09 г. на първо т.о. на ВКС/.
Или въззивният съд не се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран – не е разгледал първия и обуславящ иск на предявеното основание / ППВС №1/85 г., т.9/ и не се е произнесъл по конкретните възражения срещу допустимостта на останалите искове, направени от ответниците по жалбата Б. и М. и пред въззивната инстанция. Във връзка с това е следвало и служебно да провери какво към момента е състоянието на соченото във възражението гр.д. №1033/05 г. на РС, К.. С това е нарушил съществено съдопроизводствените правила за дейността на въззивната инстанция, указана в цитираното по –горе ТР №1/01 г..
Това налага въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да се върне на въззивния съд, който да се произнесе по спора като „втора първа инстанция”, разглеждайки го изцяло, както е обжалвано първоинст. решение.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решението на Апелативен съд П. по гр.д. №615/11 г. от 2.02.12 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: