Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е


№ 15


София, 02.08.2022 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2222/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 60388 от 12.11.2021г. , постановено в производството по чл.288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на възивното решение на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г.: 1. По жалбата на С. Т. Г. в частта, с която е уважен иска на Г. Т. Ж. с правно основание чл.12 ал.2 ЗН за сумата 8230лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на допуснатия до делба земеделски имот № ...........с площ 28.595 дка, по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], местност „Б. т.“, 2. По жалбата на Г. Т. Ж. в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск, квалифициран от съда с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 11500лв. , представляваща 1/2 от разходите за поддръжка на насажденията в същия имот.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
1. По жалбата на С. Т. Г..
Касаторката се позовава на неправилност на въззивното решение, с което е уважена в размер на 8230лв. претенцията Г. Т. Ж. с правно основание чл.12 ал.2 ЗН, приета за разглеждане във втората фаза на делбата на основание чл.346 ГПК, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Като нарушение на процесуалните правила се сочи недопустимо разглеждане от въззивния съд на нови факти, въведени от Г. Т. Ж. при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, на които основава претенцията си, а именно, че се е намирал в облигационни отношения с баща си по отношение на процесния имот, както и обсъждане на недопустимо представените нови доказателства за тях. Поддържа се в касационната жалба, че съдът е уважил претенцията на Г. Т. Ж. за извършените от него насаждения в наетия имот, на основание чл.12 ал.2 ЗН, въпреки че е приел за доказано съществуването на наемно правоотношение. Според касаторката наличие на договорни отношения с наследодателя изключва приноса по чл.12 ал.2 ЗН и на това основание претенцията е неоснователна. При липса на оспорване на представените от ищеца договори за наем, според касаторката съдът е следвало да приеме, че заплащането на наем е доказано. В нарушение на разпоредбата на чл.180 ГПК , съдът е изследвал и други доказателства, включително и такива, които не са били приети по делото /разписка от 22.06.2010г./. На следващо място се поддържа, че дори и при квалифициране на претенцията по чл.12 ал.2 ЗН, тя не може да бъде уважена, защото ищецът е бил възнаграден по друг начин като е реализирал печалба от имотите, освен това е облагодетелстван чрез дарение на друг имот.
Г. Т. Ж. не е подал отговор по жалбата на С. Т. Г.
Касационната жалба на С. Т. Г. е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос: може ли приносът в увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН да бъде каузален и да е извършен при действието на облигационен договор между наследника и наследодателя?
По този правен въпрос Върховният касационен съд намира следното:
На основание чл.12 ал.2 ЗН сънаследниците, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи неговото наследство, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е специална и е израз на общия принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За да се присъди предвиденото в закона обезщетение, е необходимо да е настъпило разместване на блага в имуществената сфера приживе на наследодателя и на негов наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или стойността на наследството към момента на откриването му /чл.1 ЗН/. Чл.12 ал.2 ЗН намира приложение, когато увеличението на наследството е некаузално. При наличие на облигационно отношение между наследодателя и наследника, въз основа на което увеличението на наследството е извършено възмездно, наследникът не може да претендира увеличената стойност на наследствения имот по чл.12 ал.2 ЗН. С договора за наем /чл.228 ЗЗД/ наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Въз основа на сключения договор, наемателят има право да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Извършването на подобрения от наемателя в имота, предмет на наемния договор, е извън облигационната връзка и ликвидацията на отношенията с наемодателя се урежда по правилата на неоснователното обогатяване /ППВС 1/1979г. т.1/. Когато тези отношения не са уредени приживе на наследодателя, наследникът има право да търси увеличената стойност на имота на основание чл.12 ал.2 ЗН.
При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е неоснователен доводът на касаторката С. Т. Г., че за извършените насаждения в допуснатия до делба земеделския имот № .............и превръщането му от нива в овощна градина, не може да претендира принос в увеличение на наследството по реда на чл.12 ал.2 ЗН, който да му се пресметне в пари.
Неоснователни са и доводите на касаторката, че Г. Т. Ж. е бил възнаграден по друг начин, поради което разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН е неприложима.
Извършеното дарение с нотариален акт № .../1998г. не представлява възнаграждение по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН , защото е дарен имот на майката на страните И. А. Ж., видно от описаните в нотариалния акт документи, представени при изповядване на сделката – той е получен от нея по наследство и делба като по делото липсват доказателства при тази делба да е извършено уравнение на дяловете, което би довело до възникване на съпружеска имуществена общност между И. А. Ж. и съпруга й Т. Г. Ж..
Събирането на плодовете от насажденията в делбения имот № ...........от съделителя Г. Т. Ж. приживе на наследодателя, също не представлява възнаграждение, което да изключва приложението на чл.12 ал.2 ЗН, но не по изложените от въззивния съд съображения, изведени от чл. 60 ЗС. Тази норма урежда отношенията между собственика и наемателя, при сключен договор за наем с титуляр на вещното право на ползване чл. 56 ЗС, което е прекратено. В случая договорът за наем е сключен от собственика на земята, поради което за правоотношенията му с наемателя не могат да се черпят аргументи от чл.60 ЗС. Като краен резултата обаче, изводът на въззивния съд, че Г. Т. Ж. не е бил възнаграден чрез събирането на добивите от земеделския имот приживе на наследодателя, е правилен по следните съображения: Договорът за наем на земеделска земя, се предвижда в законодателството като алтернатива на договора за аренда / ТР 2/2017г. на ВКС, ОСГТК т.2/. Разликата между двата договора не е в съдържанието им, а във формата на сключване и прекратяване, като по отношение на арендата е налице по-детайлна уредба в Закона за арендата в земеделието. В чл.2 ал.2 от ЗАЗ изрично е посочено, че добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора като това правило следва да се приложи и при договора за наем на земеделска земя. По своето естество, земеделската земя е предназначена за отглеждане на земеделски култури и получаването на земеделска продукция, тя не би могла да се ползва по друг начин. Спецификата на земеделската земя при обработването й, да дава плодове, налага извод, че при договора за наем на такава земя, наемната цена се заплаща именно за събиране на добивите. В случая въз основа на събраните по делото доказателства – договори за наем и свидетелски показания, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че за периода на ползването приживе на наследодателя, когато са извършени и насажденията, Г. Т. Ж. е плащал наемна цена за делбения имот № ............. Доказателствата са били допустими във връзка с изричното указание в отменителното решение на ВКС при първата касация № 179 от 26.09.2019г. по гр.д.№ 4295/2018г. на ВКС, при новото разглеждане на делото, въззивният съд за изясняване дали предявилият претенцията по чл.12 ал.2 ЗН наследник е бил възнаграден от наследодателя. Именно във връзка с тези указания са събраните нови доказателства във връзка със сключените договори за наем с наследодателя и плащане на наемна цена от Г. Т. Ж.. С оглед на изложеното касационната жалба на С. Т. Г. е неоснователна.
2. По жалбата на Г. Т. Ж..
Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на въззивното решение в частта, в която претенцията за заплащане на половината от разходите за отглеждане на насажденията, направени в имот № .............., е квалифицирана от въззивния съд като такава по чл.59 ЗЗД. Поддържа се, че разходите за отглеждане на насажденията до момента на откриване на наследството на Т. Г. Ж. представляват увеличение на наследството по смисъла на чл.12 ал.2 ЗН.
Ответницата С. Т. Г. е подала писмен отговор по касационната жалба на Г. Т. Ж., в който изразява становище, че искът с правно основание чл.59 ЗЗД, по който е допуснато касационното обжалване, е погасен по давност.
Касационното обжалване по жалбата на Г. Т. Ж. е допуснато по въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане на разходите за отглеждане на направените от него насаждения до момента на откриване на наследството.
Увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН може да има различни проявни форми като същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на които стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му. Увеличението на наследството следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай като се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на наследството и каква би била тя, без приноса на наследника. В случая претенцията на Г. Т. Ж. се основава на вложени от него средства и труд за засаждане и отглеждане на овощни дървета в имот № ............– череши и ябълки. Според основното и допълнително заключение на агротехническата експертиза, изслушана от въззивния съд и обясненията на вещото лице в съдебните заседания, пазарната стойност на имот № ...........като овощна градина се определя не само от факта на съществуване на насаждения, а и от тяхното състояние, период на плододаване, рентабилност и др. С оглед на тази специфика на приноса в наследството в конкретния случай, който се състои в промяна във вида на земеделския имот – от нива в овощна градина , отделните вложени средства и труд в различните етапи на създаването й, не следва да се разграничават, а да се квалифицират общо. Ето защо практиката на ВКС, на която се е позовал въззивния съд, отнасяща се до общия случай на положени грижи от наследника за запазване на имуществото на наследодателя, е неприложима. Правната квалификация на претенцията на Г. Т. Ж. за разходи за отглеждането на овошките в имот № ...........не е чл.59 ЗЗД, както е приел въззивният съд, а чл.12 ал.2 ЗН. В този смисъл са и мотивите на касационния съд в отменителното решение, който е върнал делото за ново разглеждане за изясняване на предпоставките на фактическия състав на чл.12 ал.2 ЗН. Дадената погрешна правна квалификация на претенцията, обуславя незаконосъобразност на извода на въззивния съд за погасяването й по давност, но независимо от това тя не може да бъде уважена. Приносът по чл.12 ал.2 ЗН се определя не от вложените разходи и труд от наследника, а от стойността, в която се е увеличило наследството, защото според изричния текст на закона, в полза на наследника се пресмята увеличението на наследството, а не разходите за това увеличение. Когато са направени разходи за подобрения в наследствен имот, но те не съществуват при откриване на наследството или не водят до увеличаване на стойността му , чл. 12 ал.2 ЗН не намира приложение. В случая съдът е присъдил на основание чл.12 ал.2 на Г. Т. Ж. дължимата сума съобразно дела на С. Т. Г. на базата на определената от вещото лице пазарна стойност на делбения имот към момента на извършване на делбата, с което приносът за увеличението на наследството е пресметнат изцяло. По тези съображения въззивното решение за прецизност следва да се отмени в частта по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, допуснато до касационно обжалване по жалбата на Г. Т. Ж. и искът да се отхвърли като неоснователен на основание чл.12 ал.2 ЗН.
При този изход на делото, тъй като крайният резултат не се променя, разноските по делото следва да останат в тежест на двамата касатори, така както са направени.
Водено от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г. по жалбата на Г. Т. Ж. в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск, квалифициран от съда с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 11500лв. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. Т. Ж. против С. Т. Г. с правно основание чл.12 ал.2 ЗН за сумата 11500 лв., представляща 1/2 от увеличената стойност имот № ............с площ 28.595 дка, по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], местност „Б. т.“ вследствие на отглеждане до момента на откриване на наследството на Т. Г. Ж., починал на 05.02.2009г.на 6.095 дка череши, засети през 2002г., 9 дка череши и 4.5 дка ябълки, засети през 2008г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, № ІV-293 от 23.12.2020г., постановено по гражданско дело № 668/2020г. в обжалваната от С. Т. Г. част, с която е уважен иска на Г. Т. Ж. с правно основание чл.12 ал.2 ЗН за сумата 8230лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на допуснатия до делба земеделски имот № .........с площ 28.595 дка, по плана за земеразделяне в землището на [населено място], [община], местност „Б. т.“.
В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: