Р Е Ш Е Н И Е № 556 София 14.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1737/2010 г. Производството е образувано по касационна жалба на ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л. Г., срещу въззивно решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г., с което е потвърдено решение №VIII-405 от 12.04.2010 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №8296/2009 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. К. Б., [населено място], срещу ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], искове за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №67/29.09.2009 г., като незаконно, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.” и за присъждане на 6 240 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2009 г. – 01.04.2010 г., като и за сумата 1 040 лв., представляваща удържано без основание обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Според въззивния съд уволнението на ищцата е незаконно, а подадената от нея молба по чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор не е породила действие. По тази причина исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са основателни. Ответницата по жалбата М. К. Б., [населено място], оспорва жалбата. С определение №889 от 29.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г. в частта, с което е потвърдено решение №VIII-405 от 12.04.2010 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №8296/2009 г. относно исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.” и за присъждане на 6 240 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2009 г. – 01.04.2010 г. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос може ли да се уважат исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставане без работа когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по които е допуснато касационно обжалване следното: Според ТР № 2/23.10.2012 по тълк. дело №2/2012 г. на ВКС, ОСГК не може да се възстанови на предишна работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на дадено предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова, каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл.326, ал.1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. КТ не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползва някакъв вид законоустановен отпуск. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл.344, ал.2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл.326, ал.1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението на ищцата е незаконно и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са основателни, тъй като подадената от нея молба по чл.326, ал.1 КТ не е породила действие. Правилно въззивният съд е приел, че исковете за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са обусловени от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. В случая с влязло в сила съдебно решение дисциплинарното уволнение на ищцата е отменено. По тази причина прекратеното трудово правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на прекратяването му, включително и относно срока. Не се спори между страните по делото, че преди връчване на заповедта за дисциплинарното и уволнение на 30.09.2009 г. ищцата е отправила до работодателя писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ. Няма твърдения за оттегляне на това предизвестие. То може да бъде оттеглено без съгласие на работодателя най-късно до получаването му от последния, след което обвързва работника или служителя и с изтичането на срока произвежда своето действие - трудовият договор се прекратява. Ето защо след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на трудовото правоотношение или срокът на отправеното от ищцата предизвестие по реда на чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, то искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото съобразно изложеното по-горе ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на предишната работа. По същата причина и искът по чл.225, ал.1 КТ за периода след 30.10.2009 г. е неоснователен, тъй като след тази дата ищцата не е останала без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичането на срока на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, 2 КТ трябва да се отхвърли като неоснователен, а този с правно основание чл.225, ал.1 КТ – за разликата над 1040 лв. до 6 240 лв. Съобразно изхода на спора на страните не трябва да се присъждат деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение №VIII-405 от 12.04.2010 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №8296/2009 г. относно исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.” и за присъждане на 5 200 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 31.10.2009 г. – 01.04.2010 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Б., [населено място], срещу ТБ [фирма] – клон Б., [населено място], искове за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ръководител офис П.” и за присъждане на 5 200 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 31.10.2009 г. – 01.04.2010 г., като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №V-112 от 23.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №1085/2010 г. в останалата обжалвана част - за присъждане на 1040 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 01.10.2009 г. –30.10.2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.