ОПРЕДЕЛЕНИЕ №306 гр. София, 19.07.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА КАМЕЛИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2678 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. А. С. чрез адв. Д. Г. срещу определение от 07.03.2016г., постановено по гр.д. № 1872/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частна жалба на П. А. С. и частна жалба на М. А. Е. против определение от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 51419/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав. С последното са оставени без уважение молбите на П. А. С. и М. А. Е. за допълване на определение от 04.02.2015 г., като бъде обезсилено решение № 67-II-218/21.11.2014 г. по гр.д. № 51419/2010 г. и в частта за съдебните разноски. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде определена правилно дължимата държавна такса, като се приложи разпоредбата на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса „коя разпоредба от Тарифата за държавните такси следва да намери приложение при прекратяване на делото за делба, не по спогодба, а именно – чл. 8 или чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, разрешен в противоречие с определение, постановено по гр.д. № 5683/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, определение по гр.д. № 561/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, определение по гр.д. № 8812/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас и определение по гр.д. № 96/2014 г. по описа на Районен съд – Девня. Ответната страна по частната касационна жалба – М. А. Е., не е подала отговор в законоустановения срок. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С решение № 67-II-218/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 51419/2010 г. Софийски районен съд е изнесъл на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: дворно място, находящо се в [населено място], кв. Горна Баня, м. Р., [улица], представляващо имот с идентификатор 68134.4328.8214 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на А., с площ от 415 кв.м., ведно с находящите се в него двуетажна жилищна сграда, два гаража и лятна кухня, като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им – ½ ид.ч. за П. А. С. и ½ ид.ч. за М. А. Е., като осъжда П. А. С. и М. А. Е. да заплатят на основание чл. 355 ГПК по сметката на СРС, всеки сумата в размер от 1 280, 40 лв. – държавна такса. С определение от 04.02.2015 г. съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска за делба по съгласие на всички съделители, като решение № 67-II-218/21.11.2014 г. е обезсилено в частта, с която процесния недвижим имот е изнесен на публична продан. С определение от 26.10.2015г. съдът е оставил без уважение молба на съделителите за изменение на определението за прекратяване на делото в частта за разноските и обезсилване на решението по извършване на делбата и в частта му за съдебните разноски. Последното е потвърдено с атакуваното пред настоящата съдебна инстанция въззивно определение. В. съд е приел, че при предявяване на иск за делба не се внасят предварително държавни такси, такива се събират при извършване на делбата, което може да стане чрез одобряване на съдебна спогодба или постановяване на решение във втората фаза на делбения процес, като държавната такса се определя по чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Приема, че разпоредбата на чл. 9 от Тарифата следва да намери приложение при прекратяване на делото, поради десезиране на съда в първата фаза на делбата или във втората фаза, но преди постановяване на решение по извършване на делбата, какъвто не е процесния случай, тъй като съдът е десезиран след постановяване на съдебния акт по извършване на делбата. За да бъде допуснато касационното обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивният съд трябва да се e произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото /обусловил е изводите на съда/ и по отношение на който е налице някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. По поставения от жалбоподателя въпрос са представени определения на съдилищата /определение, постановено по гр.д. № 5683/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, определение по гр.д. № 561/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, определение по гр.д. № 8812/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас и определение по гр.д. № 96/2014 г. по описа на Районен съд – Девня/, даващи различно разрешение по последния – а именно определяне на държавна такса при прекратяване на производството по делбата на основание чл. 9 от Тарифата. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва въззивният съд да е разрешил съответния правен въпрос в противоречие с разрешението, дадено в други влезли в законна сила съдебни актове. По отношение на третото от представените от касатора определения, за установяване на противоречива съдебна практика, има данни, че е окончателно, т.е. влязло в законна сила и породило правните си последици и следва да се преценява като източник на съдебна практика, поради което е налице основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По поставения от касатора въпрос: „коя разпоредба от Тарифата за държавните такси следва да намери приложение при прекратяване на делото за делба, не по спогодба, а именно – чл. 8 или чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението, дадено с приложеното влязло в сила определение №2122 от 13.03.2015г. по гр.д.№8812/2014г. на Районен съд – Бургас, възприето и с определение №323 от 29.09.2011г. по гр.д.№704/2011г. на ВКС, Второ ГО, по съображенията, изложени в определение №12 от 06.06.2016г. по ч.гр.д.№1990/2016г. на ВКС, Второ ГО, които се споделят от настоящия съдебен състав, а именно: Една от спецификите на производството по съдебна делба, в отклонение от общия исков процес, касае определянето на дължимите държавни такси и тяхното заплащане; Основанието да се събере ДТ в съдебния исков процес е заложено ЗДТ; Държавните такси са уредени като публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК, а фактическото основание, на което се дължат, е предоставяне от страна на Съда, като държавен правораздавателен орган, правна услуга; В делбения процес държавната таксата се събира с решението по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот/ делбената маса/ и дела на съделителите, определен с решението по допускане на делбата; Или публичното задължение в делбения процес за заплащане на ДТ възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, до този момент такса се дължи за установената по закон правната услуга, но паричното задължение не е нито ликвидно/ определено по своя размер/, нито изискуемо. Държавна такса се събира върху стойността на дяловете, когато делото за делба е приключило с влязъл в сила съдебен акт за извършване на делбата или за прекратяване на делото за делба по спогодба. В останалите случаи – при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба, се събира проста държавна такса по чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По тези съображения обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено, ведно с потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и вместо него бъде постановено ново, с което постановеното решение по делото бъде обезсилено и в частта за съдебните разноски и на основание разпоредбата на чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /обн., ДВ, бр.22 от 28.02.2008г./, жалбоподателят-ищец бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 100лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 07.03.2016 г., постановено по гр.д. № 1872/2016 г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение от 07.03.2016г., постановено по гр.д. № 1872/2016г. по описа на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 51419/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав и вместо него постановява: ОБЕЗСИЛВА решение № 67-II-218/21.11.2014 г. по гр.д. № 51419/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 67 състав и в частта за съдебните разноски. ОСЪЖДА П. А. С., [ЕГН] да заплати държавна такса в размер на 100/сто/лева по сметка на ВКС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: