РЕШЕНИЕ   № 33   София. 23.03.2009 година                                              В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 16 март  две хиляди и  девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров            ЧЛЕНОВЕ:    Елеонора Чаначева                                      Емил Марков                                                         при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров т. дело № 614 /2008 год.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. млечна компания АД-Пловдив против решение № 80/23.06.2008 г. по т.д. № 114/2008 г. на Бургаски АС, с което е оставено в сила решение № 27/26.02.2008 г. по т.д. № 285/2007 г. на Бургаски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Р. Ч. сумата 55 644 лв., представляваща обезщетение за ползуване собствения на Р. Ч. недвижим имот за процесния период, ведно със законната лихва и разноски. С обжалваното решение е прието, че правилно е отхвърлено възражението за прихващане за подобрения над признатата сума 5 677 лв. до претендирания размер 50 700 лв. по молбата на л.30 от делото в РС, тъй като експертизата е констатирала, че имота е в много лошо физическо и експлоатационно състояние. Следва да се има предвид, че тези подобрения са за периода 1994-2006 г. и нямат нищо общо със сумата 15 017 лв., представляваща остатъчна стойност на извършени с държавни средства подобрения върху върнатото възстановено кооперативно имущество, която е предмет на приложеното по първоинстанционното дело-л.9, решение № 2624/05 от 9.03.2006 г. по гр.д. № 1732/2004 г. на ВКС-ІVА г.о. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по два съществени въпроса-материалноправен и процесуалноправен, които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Същественият материалноправен въпрос е формулиран, че чл.74 ЗС не дава отговор на въпроса към кой момент се дължи разликата между двете суми за подобренията, както това е посочено в чл.72,ал.1,изр.2 ЗС-увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. По делото не се спори, че ответникът е владелец. Касаторът поддържа, че по този въпрос въззивният съд косвено е направил извода, че стойността на подобренията следва да бъде преценявана към момента на постановяване на съдебното решение, тъй като е прието, че към момента на извършване на експертизата имота е в много лошо физическо и експлоатационно състояние, поради което стойността на имота не се е увеличила. Касаторът се позовава на приемо-предавателен протокол от 5.10.2006 г.-л.12 от делото в РС, и затова посочва решение № 12/30.01.89 г. по гр.д. № 774/88 г. на ВКС-ІІ г.о., с което е прието следното: “Фактически отношенията с предаване на имота са уредени при връщането и приемането на имота от ответника. Към този момент той се обогатява за сметка на ищеца с приетите подобрения и те трябва да се платят в състоянието и цените по това време. Съдът не е съобразил, че подобренията за които искът е бил отхвърлен са приети от ответника и че той се е обогатил с тяхната стойност към момента на отстраняване на ищеца от имота и вземането на същия от ответника.” В този цитат страните са посочени съобразно цитираното решение по гр.д. № 774/88 г. на ВКС-ІІ г.о. Цитираното от касатора решение на ВКС-ІІ г.о. е съобразено и с ППВС № 6/74 г,, където в мотивите на р.VІ е прието, че вземането на владелеца извършил подобрения в чужд имот, става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяване на иск за имота. Според Р 1297/57 г. на ІV г.о., правото на иск на владелеца /добросъвестен или недобросъвестен/ на чужд имот, за направените подобрения се поражда от момента на предаване на подобрения имот на собственика или от предявяване на иска за връщането му на последния. Следователно, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС по въпроса за момента на определяне на сумата за подобренията, претендирана по реда на възражението. По изложените съображения, налице е приложното поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, което е допуснато с определение № 140/25.11.2008 г. По основателността на касационната жалба: Решението е неправилно. Съдът не е посочил правната квалификация на предявения иск и на възражението на ответника. Необосновано е прието, че трябва да се оценят и заплатят само подобренията, които са налице и в състоянието, в което се намират при постановяване на решението. В конкретния случай, съдът не е съобразил, че подобренията за които възражението е било отхвърлено, са приети от ищеца и че той се е обогатил с тяхната стойност към момента на предаване на имота с приемо-предавателан протокол от 5.10.2006 г. С определение от 22.05.2008 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ответника да бъде назначена експертиза с оглед на тази дата, тъй като била налице забраната на чл.266 ГПК. Но съдът не е съобразил разпоредбата на п.2,ал.1 ПЗР ГПК. Тъй като се налага възлагане на нова експертиза с правилно поставена задача, съобразно цитираната практика на ВКС, затова след отмяна на решението в частта за която е допуснато касационно обжалване, делото следва да се върне в същата част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И: Отменя решение № 80/23.06.2008 г. по т.д. № 114/2008 г. на Бургаски АС в частта, с която е оставено в сила решение № 27/26.02.2008 г. по т.д. № 285/2007 г. на Бургаски ОС в частта, с която искът е уважен до размер на 45 023 лв., колкото е неуважената част от възражението за прихващане. Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Бургаски АС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: