Р Е Ш Е Н И Е   № 293   София, 16 юни 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 231/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия И. П. И. против въззивно решение № 27 от 11.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 208/09 г. от Апелативен съд – Бургас, с което е изменена осъдителната присъда на Окръжен съд – Ямбол. С първоинстанционната присъда № 62/10.09.2009 г. по НОХД № 121/09г., подсъдимият И. П. И. е бил признат за виновен в това, че на 11.10.2008 г. е причинил смъртта на Ж. И. Б. , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – ловуване, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил чл. 48, ал. 1 от ППЗКВВООБ, чл. 16, т. 17 и чл. 17, т. 5 от Инструкция за притежаването, съхранението и ползването на ловно гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правилата за безопасност при дейностите с тях в системата на СЛРБ – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия И, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди в размери, както следва : на Г. И. Б. сумата от 40 000 лева, лично за нея и сумата от 60 000 лева, като законен представител на малолетната И. Ж. Б.; на Х. Ж. Б. сумата от 50 000 лева; Исковете са отхвърлени до пълния им предявен размер от по 200 000 лева. Подсъдимият И. е осъден да заплати на Г. Б. и сумата от 1369, 44 лева, обезщетение за имуществени вреди. По жалба на подсъдимият и жалба на гражданските ищци и частни обвинители е постановено въззиното решение, с което присъдата е изменена и деянието е преквалифицирано по чл. 123, ал.4 от НК. Наказанието е намалено до размера на една година и шест месеца лишаване от свобода, намален е и изпитателният срок на три години. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата на подсъдимия И се позовава на всички касационни основания, без конкретика в доводите, които са развити в съдебното заседание. Правят се алтернативни искания : за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуални представители и лично от подсъдимия И. След приключване на съдебното заседание пред ВКС, проведено на 17.05.2010 г., с писмо, получено на 19.05.2010г., подсъдимия И е депозирал молба, в която се излагат съображения по обвинението. Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата и отправеното искане. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. В подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се излагат съображения, че предходните инстанции не са обсъдили съществени за отговорността факти, а именно, че се касае за “рикошет”, отклонение на сачма. Поддържа се още липса на всестранност при изследването на обстоятелствата по делото. Нарушението на закона се свързва с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 15 от НК. Възраженията са неоснователни. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на присъдата, така както задължава разпоредбата на чл. 314 от НПК. Изложил е последователно фактологията, която по същество не се различава от тази, приета от първата инстанция. Въззивният съд не само е утвърдил доказателствения анализ, извършен от първостепенния съд, но извършил самостоятелен такъв, като е дал и отговор на възраженията на защитата, така както изисква чл. 339, ал.2 от НПК. Оспорването на балистичните експертизи са били предмет на обсъждане от втората инстанция. Назначената и приета от въззивния съд допълнителна (комплексна медицинска – балистична и организационна) експертиза е изследвала обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, именно свързани с възраженията на защитата. В тази връзка, експертите са отрекли възможността да се получи “рикошет” от преминаването на сачмите през храстите. Вярно е, че изводите на експертиза са в основата на отхвърлянето на защитните възражения, но нарушение няма, тъй като оценката на съда е резултат от съпоставяне и анализ на тези експертни изводи с данните, изводими от останалите доказателствени източници. Несъстоятелен е и следващият довод за допуснато нарушение на закона, мотивиран със съображения, че подсъдимият И е признат за виновен и осъден за деяние, което е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Аргументи за поддържаната теза се съдържат главно в обясненията на подсъдимия И. Последните са анализирани още от първата инстанция, която ясно е подчертала защо не ги възприема изцяло. Обстоятелството, дали подсъдимият е стрелял по дивеч (каквито данни се съдържат в обясненията му), но поради неправилна преценка на обстановката е наранил пострадалия, или въобще пред него не е имало дивеч и той се е заблудил относно това, не може да има значение на оневиняващо обстоятелство. Предходните инстанции са констатирали, че подсъдимият И е възпроизвел изстрел преди да се увери, че шума, който чува и силуета, който вижда не е от животни, а от хора. Действията му са в нарушение на правилата, посочени по-горе, както и на проведения преди лова инструктаж, и са в пряка причинноследствена връзка със съставомерните последици – смъртта на пострадалия Б. Накрая, направеният извод за необходимостта от приложение на привилегирования състав по чл. 123, ал.4 от НК може и да не е до там прецизен, но последното не може да бъде разкрито по жалбата на подсъдимия И. ІІ. Цитираната по – горе молба от подсъдимия И е депозирана след приключване разглеждането на делото при касационната инстанция. Последното има значение за нейната допустимост. По важното е, разбира се, че в същата се излагат собствени на жалбоподателя факти и преценка на дейността на органите в досъдебното производство и/или на други участници в процеса, без тези виждания да очертават конкретни пороци в доказателствената и оценъчна дейност на предходните инстанции. Обобщено, жалбата следва да се отхвърли, тъй като не са налице претендираните с нея отменителни основания. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 27 от 11.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 208/09 г. от Апелативен съд – Бургас.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.